Хоби или колекционерска страст

Великотърновският журналист Мирослав Дечев събра сувенирни лъжички от 4 континента - за хобито, мечтите, пътешествията и пътищата, които го отвеждат в модерните светове, богатството от култури и различността.
Една поговорка гласи, че „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му!“. В днешно време много хора си остават само с мечтите, но при Мирослав Дечев това не е така. Той ги държи здраво в ръцете си, и както обича да казва: „Харесва ми да се показвам и го правя!“. Вероятно и по тази причина е избрал работа, чрез която да се показва на екран. Той е репортер в местния телевизионен канал във Велико Търново „Видеосат“ вече десета година. Водещ е на предобедното ток шоуто „След закуска“. За себе си казва, че почти няма изявена личност от всички области на обществения живот, която да не е интервюирал в предаването си. Освен на екрана, Миро се показва и по друг начин, чрез таланта си на фотограф. Участва в поредица изложби, посветени на красотата на Търновград и на музиката. Като член на Tърновския фотоклуб, той всяка година участва със свои фотоси в традиционните изложби „Велико Търново – столица на джаза“ и „Велико Търново – щастие и магия”, посветена на празника на Старата столица – 22 март. Това далече не е всичко, защото Мирослав Дечев има издадена стихосбирка „Споделено“, и подготвя втора, свързана с работата му на журналист. Всъщност кариерата му започва в регионалното радио „Фаворит” като ководещ на нощен блок, където представя светски новини и прави интервюта. По-късно продължава с писане в различни сайтове и информационни, фотографски агенции, докато не започва да работи и като репортер и водещ в Телевизия.  Мирослав е завършил Журналистика в СУ „Климент Охридски”, Книгоиздаване във ВТУ, специалист е по „Графичен дизайн”, който изучавал в Център „Интелекти” във В. Търново, а през 2010 година завършва специалност „Политически мениджмънт” в Института за социална интеграция в София, работи и като политически ПР в различни предизборни кампанни, както и фоторепортер на свободна практика, автор е в сайта „Любословие” от 2013-та година. Явно, обаче, нещата, с които се занимава не са му достатъчни и от 5 години насам започва да пътешества, тогава се ражда и хобито му да събира сувенирни лъжички от различни държави и градове, които посещава.
Всъщност идеята се роди, когато в жилището на моите родители намерих сувенирна лъжичка от Прага, Чехия. Много ми хареса. Позлатена с богата орнаментика и снимка на дворец, както и с надписи по нея. Всъщност никой не помни подарък ли е или е купена при пътуване на майка ми и баща ми в Чехословакия и Германия преди повече от 30  години. Така или иначе тя е първата в колекцията ми. Ненадейно може би месец след като я намерих и прибрах в една от витрините вкъщи, ми се наложи да пътувам за Истанбул, Турция, където разхождайки се по един от централните пазари, съвсем случайно съзрях подобни сувенирни лъжички, купих може би десетина, като мислех да ги подаря на приятели. Така и направих, но една от тях посребрена и с особен черен камък на дръжката й задържах за себе си. И така това беше втората ми лъжичка в колекцията. Днес имам над 100. Не минава пътуване без да се завърна със сувенирни лъжички. Разбира се, мои приятели също са ми подарявали от свои пътувания. Помня и третата си лъжичка, защото тя е от един малко известен гръцки остров Итака, който се намира в Йонийско море, където бях на почивка преди няколко години. Спомням си влязох в сувенирно магазинче, тясно, малко и отрупано с какви ли не джунджурии. Случайно, без да искам щах да съботя едно кошче пълно със сувенири и хоп от там изникна една много красива лъжичка с изрисувани по нея цветя и надписи. Веднага реших да я купя. Приятелите с които бях, посикаха и те да вземат, но за жалост беше останала само една, което означава, че този сувенир е търсен от туристите. Аз постъпих малко егоистично и си я взех за България. Сетне търсихме за другите от компанията. И така започнах вече задължително да купувам и не само, аз търсех такива сувенирни лъжички. Днес имам в колекцията си от Мароко, от САЩ, от Дубай Абу Даби, Израел, Казахстан, Киргизтан, Исландия, от почти цяла Европа може би без Прибалтика. Така че може да се каже, че съм събрал малка част от историята на 4 континента в стотина сувенирни лъжички. По тях има много информация ако се загледаш. Има различни елементи, надписи, изографисани популярни места или сгради, характерни шрифтове, орнаменти, позлата и какво ли още не, само и само предмета или сувенира да е отличителен за града или държавата, от която ще бъде закупена лъжичката. Имам интерсна лъжичка от Лихтенщайн с отваряща се халба на дръжката. Имам от Варшава невероятна златна лъжичка с ръчно изрисувани или отляти картини, много красиви. Тя ми е подарък. Особено ценя тези от Азия, наричам ги богати на информация. По тях има малки скулптурки дори на сгради, позлатени надписи, гербове. Това е искуство да изработваш такъв дизайн, смятам. В колекцията имам и дървена лъжичка от един словенски град Краня. Купих я защото просто не намерих метална. Мои приятели ми подариха почти мини колекция от десетина града в Англия, където съм живял половин година. Особено скъпи са ми е лъжичките  от Мадрид  и Мароко. Не само защото са много красиви, но и наистина като цена са скъпи. В колекцията си имам и по две лъжички от един град, каквито са например от любимото ми Милано. Сред експонатите ми особено изящни като изработака  са още тези от френския ски курорт Шамони, разположен под връх Монблан, от Люксембург, Гент, Будапеща, Скопие, Загреб. Последната която закупих е от Тел Авив, където бях за Новогодишните празници. Обичам да пътувам, но често избирам дестинация с определена цел. Не съм привърженик на това да се отиде навсякъде, само защото е някакво пътуване и разнообразие. Трябва да имам любопитство към определено място, да съм прочел или чувал за него нещо, което ми е направило силно впечатление или е свързано с определена култура, личност и др. Иначе, определено пътуванията обогатяват и създават незабравими спомени. Що се отнася до това дали изглеждат налудничеви хобитата ни и дали съдим по тях някого малко или много, не си спомням някого да съм съдил за нещо или упреквал. Всеки човек е различен, обича да прави различни неща. Понякога за околните те остават неразбрани, но това е същността и уникалността на всеки – да прави това, което обича. И ако продължа със страста си към пътуванията,  няма да скрия, че се удивлявам на ритъма на мегаполисите, динамиката, модерните архитектурни постижения, цивилизационния напредък. Харесвам и места с богата история, древни селища, културни обекти от световно значение. А връзката ми с професията е, че много пъти запечатвам с обектива интересни гледки, а аз както знаеш, обичам да снимам, и после да показвам на приятели впечатленията си. Защо не и да напиша нещичко по въпроса, за да се ориентират хората, на които им предстои да отидат на дадено място.

Всеки човек може от малките радости в живота да си сглоби едно съвсем прилично щастие, са казали мъдри хора. Звучи банално, но е истина, че когато хората избират да виждат хубавото във всяка ситуация, сами да си създават хубави моменти и това е ключът към щастието. Човек не винаги може да бъде позитивен, но по-важно е да бъде заобиколен от щастливи хора и да създава щастливи ситуации. Всичко това може да бъде отнесено към личността и характера на журналиста, фотографа, пътешественик и приятел Мирослав Дечев. Както твърди самият той, всеки може да ги направи, не са велики открития и не претендират да променят живота ни, а само да ни усмихнат.