Тел Авив - едно пътуване до свещената земя

Това пътуване не беше обикновено, като всички други, когато просто ей така с приятели решаваш да посетите нашумяла дестинация или пък се чудиш какво да правите през идващата поредица от почивни дни. Не… Това беше предизвикателство, най-малкото защото само ден, два след като направихме резервацията, Светът обърна поглед към Израел, след като американският президент обяви Ерусалим за столица. И тогава знаете всички, че напрежението там ескалира и изостри продължаващият с години конфликт в Близкия изток. Да си призная честно мина ми през ума да не замина, но така или иначе се качих на самолета и след малко над 2-часов полет над двете ми любими морета Черно и Средиземно се озовах на летище „Бен Гурион“ в Тел Авив. 

Успокоението, че съм на сигурно място не дойде от това, че марките на летището са засилени, а от това, че с всяка следваща минута, докато щакахме пред гишетата за обработка на документите ни, кацаше по още един самолет от всяка точка на света. Казах си, щом толкова много хора са избрали да посрещнат Нова година в Израел и да се запознаят с културата и забележителностите на тази страна, въпреки събитията от последните дни, значи няма страшно. Почакахме доста време, докато ни дойде реда, а имаше над 40 гишета. И когато процедурата премина, получихме малко картонче, нещо като визитна картичка, в което бе отпечатана датата и часа ни на прстигане в страната. Не ни удариха печат в паспорта, от онези, които знаете че поставят в страни извън ЕС. И моята разходка по тези земи започна. 

Разбира се за добро или зло деня, в който пристигнахме се оказа празничен за израелците и транспорта – и градският, и железопътният почти не работеха. Хванахме си такси до хотела, който бе разположен в центъра на Тел Авив. Пътувайки от летището до мястото ни за настаняване с лускозния мерцедес пред мен изникваха палми, огромни инфраструктурни съоръжения, автосалони на почти всички световни марки автомобили и небостъргачи. Казах си това е моето място – модерно, красиво и чисто. 

Пристигнахме в хотела, стаята се оказа на последния 6 –ти етаж, от който се разкри прекрасна гледка към осветените небостъргачи и големи булеварди. Нямахме търпения да захвърлим раниците и да тръгнем на разходка. Вече бяхме забравили за сигурността и предупрежденията на Външно министерство. И с право. Докато се разхождахме и нощните улици на Тел Авив, аз и за момент не съм се почувствал заплашен или несигурен. Местните хора си вечеряха, разхождаха и веселяха. 

Хапнахме в едно малко ресторантче, сгушило се между високите кули и сгради. Беше много спокойно, тук там украсено с лампички, а автомобилите не спираха. Прибрахме се в хотела и разгледахме приложенията на телефоните си с подготовка за следващия ден. Сутрин е около 9.00 часа. Навън е около 17 – 18 градуса, слънчево, а бе супре за разходка. Тръгнахме към крайбрежието на Тел Авив. Първите ми впечатления бяха, че града гъмжи от туристи. След около двайсетина минути стигнахме до плажната ивица, където някои вече си правена първите бани, други тренихара, трети рисуваха по пясъка, а фотолюбители бяха насочили обективите си към кристално синьото Средиземно море. 

Имаше улични музиканти, артисти, продавачи на сувенири. Брегът беше отрупан със заведения и кафенета. Тръгнахме към стария град Яфо. Толкова беше карсиво и чисто, въпреки множеството от туристи. Малки улички, постлани с каменни настилки, всоки зидове, украсени с цветя, залени алеи и много стъпала, храмове, малки магазичета за сувенири, палми и ресторантчета. Това е старият град плюс рибарските лодки, акостирали на метри от крайбрежната улица. 

Нямаше как просто да не опитаме прясно приготвена риба, която оказа се е много вкусна. Разхождайки се по крайбрежната  алея попаднах и в една много интересна 

галерия, сякаш пригодено старо рибарско хале в изложбена зала, в която имаше подредени арт инсталации и картини от желязо и дърво. Посетих я, направих и няколко снимки и се отправихме на юг от стария град. Пред нас се появи възвишение – парк с много фикуси и крайбрежни пейки, които млади и стари  използваха за релакс. Гледката към морето беше прекрасна и побързах да запечатам момента в обектива си. Сетне нашата разходка продължи във вътрешността на града. Отново имаше много хора по улиците, а масите пред заведенията бяха пълни и отрупани с всякакви ястия. Местните са дружелюбни, обслужващия персонал също и всички говорят английски, което ни улесни, тъй като в групата ни никой не знае иврит. А забравих да кажа на много места виреят портикали, грейпфрути  и лимони, а презрелите просто си падаха на земята. На следващия ден реших да се разходя отново по брега. Посетих яхтеното пристанище Марина и един от крайморските фарове. Вълните бяха достатъчно големи и стотици сърфисти се възползваха от това. По плажа имаше и изградени фитнес уреди на открито, където десетки правеха упражнения. Плажовете бяха чисти и поддържани. И аз събрах малко слънчеви лъчи, сетне пих лате, хапнах в една от световно извесните вериги за бързо хранене и се отпарвих на покупки. 

Разхождайки се из city-to на Тел Авив, където между тези огромни многоетажни сгради се чувстваш толкова малък, няколко пъти срещнах групи от военни младежи, кото си носеха оръжието през рамо. Това бяха израелските военослужеще, които можеш да срещнеш във всеки момент и на всяко място, с една дума обичайна гледка за местните. Стигнах до един от Моловете, където влизането ми не беше безобидно, но в никакъв случай притеснително.  Премихах скенер, а жива охрана ме провери за оръжие и метални предмети, след което шопинга започна. По-късно с мои приятели вечеряхме в мексикански ресторант в центъра на Тел Авив, което си беше голяма екзотика. Много ни хареса... 

И така няколко дни прекарах в слънчевия Тел Авив, спокоен, безгрижен, абсолютно сигурен. На връщане към България, мерките за сигурност се повишиха и на летището ни проверяваха продължително – багажа, сувенири, мобилни устройства и дори служител ми даде да попълня анкета с най-разнообразни въпроси. Така или иначе проверката свърши и полетяхме към България.