Подкуп на полицай - нещо нормално?!

Приятната ми почти пролетна събота беше леко помрачена от случка, която за пореден път ми доказа, че в България трудно ще се сформира гражданско самосъзнание, а хората все по-малко ще се интересуват от развитието на обществото, в което живеят или съществуват. За какво става въпрос? Разхождайки се по великотърновските улици с приятел, влязох в един магазин за дрехи и мъжки аксесоари. Продавачката ми изглеждаше видимо дружелюбна, но като че ли малко изплашена. Поразгледах дрехите по щандовете и любобитството ми надделя, та реших да завържа разговор с малко притесненната търговка. От дума на дума ситуацията лека полека взе да ми се изяснява. Младото момиче станало свидетел на подкуп! Какво точно се е случило...? Шофьор, нарушил правилата за движение бил спрян за проверка от служителите на КАТ, патрулиращи в района точно пред въпросния магазин.. И оттук насетне сигурно сами се сещате какво е станало. Нарушилият закона за движение по пътищата, просто хвърлил няколко банкноти на полицая и образно казано се спасил от акта, който би трябвало да му съставят служителите, грижещи се за правилната организация на движението на моторни превозни средства. Та бесзилната продавачката видяла всичко това, запомнила регистрационните номера и на патрулката и на автомобила на виновния водач. Но... решила да си трае, както повечето българи в такава ситуация! Подобни случки бих казал са до болка познати на всички и по всички родни пътища, даже будещи смях... Целта ми, обаче, е категорична и неслучайно реших да ви разкажа тази история. На пръв поглед незначителна, но показателна за съзнанието на българите, за което така претендираме, че е на път да стане европейско... За Бога, докога ще се страхуваме да посочим виновните, корумпираните и престъпниците? Не ни ли засяга в какво общество живеем, не ни ли пука за законите на тази държава? Докога ще се страхуваме да бъдем граждани, да бъдем честни първо пред себе си и после пред закона? Като обществено ангажиран човек започнах да разпитвам момичето: Защо не е сигнализирала за постъпката на полицаите, защо не се е обадила най-малкото на техни колеги или пък на регионални медии, които да се намесят и все пак някой да научи за некоректните служители на реда, които да носят съответната отговорност! На всичките ми питания младата дама отговори само с едно изречение, което ще цитирам по памет: „Не желая после да си имам проблеми”. За какво ви говорят тези думи. Страх, невежество, безсилие срещу „големите”, предубеденост или дотам свикнахме да живеем с престъпността, че тя вече не ни прави впечатление. Лично аз не мога да оправдая постъпката на продавачката и в случая ще стигна малко по-далеч и ще кажа, че вина носи и тя. Да премълчиш престъпление е все едно да си участник в него. От друга страна разбирам девойката и страха й, защото всички знаем какво се случва в тази държава с тези, които не се плашат да изрекат истината на глас......

Глория и Азис в НДК

Глория взривява публиката в НДК

Без...

Сърцето ми пустиня е!
Без стрък, без дъх, без мирис, без мечти!
Пресъхнало море,
заровило хиляди надежди!
Потъпкано от преминаващи кервани,
Но без следи,
изтрити с лекота от вятъра!
За да замълчи!
Завинаги!
Червени въглени,разпалват се, изгарят го!
Боли!
Ала не може да крещи!
И като лоши спомени!
Живи вътре в него са!
Останалото пепел е,
разпиляна от времето,
изгубена и тленна,
търсеща любов да подари!

Училище за родители ще се бори с агресията в школата

Училище за родители създадоха във Великотърновското основно училище "Димитър Благоев". Инициативата е на ръководството и съществува от няколко години, но тази учебна година вече е факт. Целта е родителите активно да участват в ученическия процец и в обучението на подрастващите. Заедно с учителите те ще ги подготвят за училище. Не е достатъчно за децата да се мисли само дали са нахранени и облечени, важна е дисциплината и възприемането на учебния материал в учебните заведения, признават загрижено от ръководството на търновското школо. Основният проблем на малките е агресията и неразбирателството помежду им. Липсата на загриженост от страна на родителите утежнява това, а без намесата на родителите, учителите е невъзможно да се справят, казва още директорката на училището. В Училището за родители, майките и бащите ще се учат чрез нестандартни подходи, игри, ситуационни задачи, иновационни методи и специализирани тренинги как да възпитават децата си, че училището да стане желана територия за тях. Подписано е споразумение с Центъра за рехабилитация и социална интеграция, откъдето ще бъдат привлечени специалисти под чието ръководство ще се провеждат занятията с родителите, допъват от ръководството.Не мога да не изразя и личното си мнение по въпроса. Странно е да вузпитаваш родители, за които се предполага, че вече са се научили на елементарни неща в училище, каквото например е отговорността. не може да създаваш живот без да си подготвен за това, детето не е просто резултат от един брак. То е цяла вселена и след като сме се решили на тази стъпка, смятам, че липсата на време е само оправдание, за да не обръщаш внимание на децата си. Егоцентризмът /извинявам се на родителите, които ще засегна/, би трябвало да бъде збравен още с първия плач на детето. Мисля си, че вниманието към малкото човече трябва да е на първо място и за майката и за бащата. Защото скъпи родители, не е ли смешно на по 25 и 30 години да ходите заедно с децата си на училище.....