Докога ще търпим модерните варвари?
15.08.2008
На всички ни се е случвало, разхождайки се из прохладните малки алеи на кварталния парк, да станем свидетели на остатъци от набези на вандализъм. Разтопените кошчета за боклук, обърнатите варели, от които лъха неистова смрад, са май вече обичайни гледки по градските ни, уж европейски, улици. Десетки от нас са ставали поне веднъж свидетели на вандалското унищожаване на съдове за смет и стълбове на улично осветление.
Каква вина имат кошовете? - така и не мога да разбера, с какво са заслужили такова млатене, чупене, ритане и блъскане - безмълвни отдушници на нечия дълго подтискана агресия...
Вандалите без никакъв свян трошат и палят пластмасовите кошчета, събарят стълбовете, върху които са положени осветителните тела. За секунди, едва ли не като цунами връхлитат и унищожават всичко, до което се докопат. Естествено картините, нарисувани от търсачите на емоции и силни усещания, са потресаващи.
Обикновено подобни деяния се извършват по тъмно и невинаги органите на реда разкриват героите в тях. Едно е ясно - това са енергични млади хора, т.е. бъдещото поколение на България.
В латински език „вандали" е наименованието на съюз от племена, които превземайки Рим през 455 година, заграбват значителна собственост, с което си навличат ненавистта на римляните. Оттогава името им става нарицателно за самоцелно разрушение - вандализъм.
Колко години трябва да минат, за да скъса връзката си българския народ с варварските племена от Средновековието, за които вандализма и опустошенията също са били нещо обичайно?
Не е ли време да заживеем по европейски и цивилизовано? Да надскочим самолюбието си и да заобичаме града или населеното място, където живеем?
Да уважаваме построеното от нашите родители, да ценим чуждия труд и подредеността?
„Да" е отговорът, но вълка козината си мени, а нрава не...
Като наследници на Аспарух и неговите племена, до днес у нас живее варварството, с тази разликата обаче, че в миналото то е било необходимо зло, а днес е само зло...
Само се разходете по улиците, парковете и детските площадки. Изобщо... загледайте с в сградите, покрай които преминавате всеки ден във вашия град. Изпочупени кошчета, одраскани със спрейове стени, огънати стълбове на уличното осветление и дори прекършени, потрошени съоръжения за детска игра. Пейките в парковете са почти унищожени, с липсващи седалки, оставени като купчини старо желязо... И не само те... изкоренените дървета и цветя по градските градинки, отмъкнатите решетки на канавки, изпочупени тротоарни плочки, димящи варели....
Това са обичайни гледки, на които ежедневно се натъкваме. Сигурно ви се приисквало това да е дело на ураган или порой? - Нищо подобно, тук се е вихрила човешката ръка.
Ами в автобусите и влаковете? - Стопени с цигара пердета, разкъсани седалки, от които стърчат пружини, липсващи гумени уплътнения на прозорците, откраднати осветителни тела, а за тоалетните да не говорим - спокойно можеш да се просветиш сексуално от надписите по стените им. А, щях да забравя - дупките в стените и одрасканите входове на жилищни блокове, където можеш да се натъкнеш на вулгаризми, които дори не си си помислял да изречеш, също са част от пейзажа! Особено в по-крайни квартали.....
Е, нормално ли е това? Необяснимо защо, но факт е, че вандалските прояви зачестяват. Вандалите се нахвърлят върху всяко новопостроено, чисто и модерно съоръжение, като зверове на плячката си. Всичко ново и чисто буквално бива унищожено и обругано за нула време. Сякаш то ги дразни и бързат да го потрошат и оставят върху него отпечатъка на своето преминаване.
Реално погледнато, вандалските прояви са си престъпление, за което има виновни и потърпевши. Средствата, които се хвърлят за отремонтиране след вандализъм от общините в България са стотици хиляди левове, разбира се, от джоба на данъкоплатците, а в много случаи това са родителите и настойниците на хулиганите.
Не зная що за човек трябва да си, за да обичаш да рушиш и унищожаваш. Дали това не е израз на озверялата ни бездуховна и празна душевност,??? или пък е резултат на животинската ни природа, която много пъти отричаме и пъчим гърди в каква цивилизация живеем... Такава, че едни градят, а други рушат.
Дали пък не е резултат от пиянски среднощни запои, в които участниците май в много от случаите са непълнолетни? А може и още по-страшно - побеснели за дрога наркомани, неспособни да овладеят наркотичният си глад... Или просто деца, за които на никого от нас не му пука, най-много на родителите - първите възпитатели и първия пример за подражание...
Как да опазим градовете си от модерните варвари и кой носи отговорността за деянията им? Докога ще унищожаваме местата, където живеем? Въпроси, на които сме длъжни да дадем отговор Ние, и пак Ние да спрем това явление!...
Мирослав ДЕЧЕВ
На всички ни се е случвало, разхождайки се из прохладните малки алеи на кварталния парк, да станем свидетели на остатъци от набези на вандализъм. Разтопените кошчета за боклук, обърнатите варели, от които лъха неистова смрад, са май вече обичайни гледки по градските ни, уж европейски, улици. Десетки от нас са ставали поне веднъж свидетели на вандалското унищожаване на съдове за смет и стълбове на улично осветление.
Каква вина имат кошовете? - така и не мога да разбера, с какво са заслужили такова млатене, чупене, ритане и блъскане - безмълвни отдушници на нечия дълго подтискана агресия...
Вандалите без никакъв свян трошат и палят пластмасовите кошчета, събарят стълбовете, върху които са положени осветителните тела. За секунди, едва ли не като цунами връхлитат и унищожават всичко, до което се докопат. Естествено картините, нарисувани от търсачите на емоции и силни усещания, са потресаващи.
Обикновено подобни деяния се извършват по тъмно и невинаги органите на реда разкриват героите в тях. Едно е ясно - това са енергични млади хора, т.е. бъдещото поколение на България.
В латински език „вандали" е наименованието на съюз от племена, които превземайки Рим през 455 година, заграбват значителна собственост, с което си навличат ненавистта на римляните. Оттогава името им става нарицателно за самоцелно разрушение - вандализъм.
Колко години трябва да минат, за да скъса връзката си българския народ с варварските племена от Средновековието, за които вандализма и опустошенията също са били нещо обичайно?
Не е ли време да заживеем по европейски и цивилизовано? Да надскочим самолюбието си и да заобичаме града или населеното място, където живеем?
Да уважаваме построеното от нашите родители, да ценим чуждия труд и подредеността?
„Да" е отговорът, но вълка козината си мени, а нрава не...
Като наследници на Аспарух и неговите племена, до днес у нас живее варварството, с тази разликата обаче, че в миналото то е било необходимо зло, а днес е само зло...
Само се разходете по улиците, парковете и детските площадки. Изобщо... загледайте с в сградите, покрай които преминавате всеки ден във вашия град. Изпочупени кошчета, одраскани със спрейове стени, огънати стълбове на уличното осветление и дори прекършени, потрошени съоръжения за детска игра. Пейките в парковете са почти унищожени, с липсващи седалки, оставени като купчини старо желязо... И не само те... изкоренените дървета и цветя по градските градинки, отмъкнатите решетки на канавки, изпочупени тротоарни плочки, димящи варели....
Това са обичайни гледки, на които ежедневно се натъкваме. Сигурно ви се приисквало това да е дело на ураган или порой? - Нищо подобно, тук се е вихрила човешката ръка.
Ами в автобусите и влаковете? - Стопени с цигара пердета, разкъсани седалки, от които стърчат пружини, липсващи гумени уплътнения на прозорците, откраднати осветителни тела, а за тоалетните да не говорим - спокойно можеш да се просветиш сексуално от надписите по стените им. А, щях да забравя - дупките в стените и одрасканите входове на жилищни блокове, където можеш да се натъкнеш на вулгаризми, които дори не си си помислял да изречеш, също са част от пейзажа! Особено в по-крайни квартали.....
Е, нормално ли е това? Необяснимо защо, но факт е, че вандалските прояви зачестяват. Вандалите се нахвърлят върху всяко новопостроено, чисто и модерно съоръжение, като зверове на плячката си. Всичко ново и чисто буквално бива унищожено и обругано за нула време. Сякаш то ги дразни и бързат да го потрошат и оставят върху него отпечатъка на своето преминаване.
Реално погледнато, вандалските прояви са си престъпление, за което има виновни и потърпевши. Средствата, които се хвърлят за отремонтиране след вандализъм от общините в България са стотици хиляди левове, разбира се, от джоба на данъкоплатците, а в много случаи това са родителите и настойниците на хулиганите.
Не зная що за човек трябва да си, за да обичаш да рушиш и унищожаваш. Дали това не е израз на озверялата ни бездуховна и празна душевност,??? или пък е резултат на животинската ни природа, която много пъти отричаме и пъчим гърди в каква цивилизация живеем... Такава, че едни градят, а други рушат.
Дали пък не е резултат от пиянски среднощни запои, в които участниците май в много от случаите са непълнолетни? А може и още по-страшно - побеснели за дрога наркомани, неспособни да овладеят наркотичният си глад... Или просто деца, за които на никого от нас не му пука, най-много на родителите - първите възпитатели и първия пример за подражание...
Как да опазим градовете си от модерните варвари и кой носи отговорността за деянията им? Докога ще унищожаваме местата, където живеем? Въпроси, на които сме длъжни да дадем отговор Ние, и пак Ние да спрем това явление!...
Мирослав ДЕЧЕВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар