Жертви на цивилизацията
23.08.2008
Със сигурност всички сте забелязали подемът в строителството през последните няколко години. Лично аз нямам нищо против него. То е показател за напредъка на цивилизацията ни, никой от нас не иска да живее в колиби... Проблемът тук е друг. Защото на много от строителните площадки действията, съпътстващи строежите, са опасни, а институциите, които би трябвало да ги контролират, никакви ги няма. Разбираме, че ги има, едва когато стане нещастие на някой обект... за жалост.
Отново по български, (както и всяка дейност у нас - б. а.), изграждането на модерните сгради, бизнесцентрове и жилищни постройки, оставя не само своите нелицеприятни следи, но е вреди на здравето на гражданите. За какво става въпрос?
Живея в жилищен блок, заобиколен от три, меко казано, огромни строителни обекти. Едва ли ще се учудите, ако кажа, че въпросните новостроящи се сгради буквално са долепени до останалите си по-стари събратя, а в тях живеят стотици хора. Проблемът с унищожаването на зелените площи е от изключително значение, но няма да се спирам на него. Думата ми е за последствията от развихрилото се строителство, което опъна нервите на гражданите до крайност и десетки не издържаха.
Не съм строителен техник или инженер, нито механик, нито съм представител на институциите, които би трябвало да следят строителните правилници за опазване и контрол на обществения ред и здраве. За това не се наемам да коментирам кое е редно и кое не. Но все още имам очи и уши и виждам и чувам какво се случва наоколо.
Първо - изкопите, за т.нар. мастодонти, не рядко вследствие на дъждовете се превръщат в блата, пълни с вредни микроорганизми, а безспорно някои от тях се обитават и от земноводни. Представете си само какво коства това на майките, които трябва да опазят децата си от тинята, до която те често си играят, защото детската площадка в квартала отдавна е унищожена от багери и бетон. Миризмите, които се носят във въздуха ме навеждат на мисълта, че при допир с тинята, човек е възможно да си докара някоя неизлечима алергия или екзема.
Второ - прахът, който се носи във въздуха, е твърде вероятно да докара остри астматични пристъпи на десетки хронично-болни и възрастни хора. Направо съм изумен - това не се ли следи от екоиспекторите, на които все пак ние плащаме чрез данъците си?... Улиците около блока са буквално задръстени от камъни, кал и прах - чудя се няма ли правила, които да се спазват от предприемачите, решили да издигнат поредната сграда?
Много мои съкварталци споделят, че земята под краката им постоянно се тресе. „Имам чувството, че постоянно има земетресение, страх ме е блока се тресе целият", споделя моя приятелка от съседен на строежа блок. Това е следствие от чудото на техниката, което проверява за твърдост земната повърхност, извинете ме за неграмотността ми, но не зная как се казва тази мозъкоразбивачка, само ще спомена, че по време на писането на тази статия от 8-ия етаж на сградата, в която живея, мощен глас се провикна към строителите „Спрете това чудо, ще ни убиете!" - Беше неделя следобед.
Не стига, че квартала се тресе от вибрациите на машините, но и шумът е непоносим - третото нещо, на което ни скъсва нервите.
Според екоексперти, шумът и шумовото замърсяване на околната среда представляват един от големите екологични проблеми на нашето време. Производственият шум оказва неблагоприятно въздействие върху целия организъм и особено върху централната нервна система, като засяга най-вече вегетативната нервна система и сърдечно-съдовата система, изложен на сериозна опасност е и слуховия анализатор. А основен източник на шум в населените места са автотранспортът и строителството.
Дълго се чудих, има ли въобще някакви норми, които поне в някои часове на деня да ограничават нивата на шум. Няма ли наредби, които да регламентират и контролират нивото на шума. Отново опираме до безхаберието на общинарите, които сигурно не са и чували за опасностите, които грозят населението. Ако наистина е толкова вреден за хората, то нека се ограничи, или отново на никой не му пука?
Преди време възрастни хора идваха да се оплакват на майка ми, че съм пускал силно музика и не могат да си почиват. Сега те се молят музиката да е шумът, който да чуват, но уви - и най-мощната уредба не може да заглуши това тракане, блъскане, разбиване, трещене, бучене на камиони и дори експлозии от сутрин до мрак, които тормозят нашият квартал повече от 2 месеца. Може би районът, в който живея, трябва да се обяви за бедстващ?...
Десетки нечути оплаквания... Отчаяни майки стоят по терасите с децата си и се чудят как да ги приспят. Възрастни и болни старци се жалват, че не могат да спят вече и нощем, защото до такава степен е затормозено съзнанието им, че чуват бученето и трясъците, дори когато вече са спрели.
Безспорно, строежите не могат да спрат, защото в тях предприемачите инвестират много пари. Но вредните влияния, влошаващи здравето на хората, не са ли по-важни? Прави ми впечатление, че градоначалници, екоинспекции и инспекции за опазване и контрол на общественото здраве изобщо не обръщат внимание на това и не се замислят за последствията от строителните шумове, застрашаващи здравето на гражданите.
Възрастна дама с церебрална парализа, чиято тераса е точно на 5 метра от един от строежите, ме посреща с думите: „Побърках се, нямам спокойни старини, а няма и къде да отида, шумът ме съсипва и не знам докога ще издържа? Жертви сме на собствената си цивилизация!".
Доказано е, че при повишени стойности на шума, мозъкът се уврежда. Шумът е своеобразен стрес за човешкия организъм. В Европа около 1/3 от работещите са изложени на изключително опасни нива на шум. Според специалистите, продължителното излагане на шум уврежда слуха, в много случаи - необратимо.
Но изглежда доста хора не са чували, че в България има Закон за защита от шума в околната среда, камо ли да го спазват. Има хора, които са по-чувствителни на шум и за тях високите му нива са пагубни. Според Европейската концепция за универсално проектиране, архитектурната среда трябва да е съобразена с всички групи хора, независимо от техните различия.
Както виждате, отново не се вписваме в европейската картинка, където контролните органи са сериозно загрижени за здравето на гражданите си. В България май на никого не му е до това! Никой не се интересува за качеството на живот на околните?
А че шумът наистина влияе зле на здравето, доказа и широко мащабно медицинско изследване, осъществено във Франция. То показа безапелационно връзката между шума и някои здравословни проблеми. Според д-р Жан-Мари Коен - директор на изследователско бюро „Open home", твърде силният шум причинява артериални смущения най-вече при младите мъже. Освен това в повечето случаи се наблюдават болезнени смущения на съня и депресивни състояния.
Според синдикатите пък, проблемът се крие в липсата на национална програма за борба с шума. На проблема специално внимание обърна и Европейската комисия в редовния си доклад за България от 2005 година. Отново безрезултатно...
Изпълнението на мерките за борба срещу шума отново са останали в сферата на обещанията. Не съм чул издаден акт или наложена санкция за превишени стойности на шума, вие чули ли сте? Нямаме нито програма за овладяване на високите нива на шума (и предотвратяване вредата от тях), нито контрол, поне аз не знам за такава. А дори и да има, какви са резултатите? - Три строежа превърнаха квартала ни в лудница. Е, писна ни - на всички, живеещи в района (а вероятно и другаде е така).
Вече година и половина сме част от Европа, а по какво личи? Изобщо по нищичко не пролича. Защото там се строят изолации дори на магистралите и в близост до влаковите линии, а тук сме наистина един заден, изоставен двор на Европа, за който няма спасение...Докога?
Със сигурност всички сте забелязали подемът в строителството през последните няколко години. Лично аз нямам нищо против него. То е показател за напредъка на цивилизацията ни, никой от нас не иска да живее в колиби... Проблемът тук е друг. Защото на много от строителните площадки действията, съпътстващи строежите, са опасни, а институциите, които би трябвало да ги контролират, никакви ги няма. Разбираме, че ги има, едва когато стане нещастие на някой обект... за жалост.
Отново по български, (както и всяка дейност у нас - б. а.), изграждането на модерните сгради, бизнесцентрове и жилищни постройки, оставя не само своите нелицеприятни следи, но е вреди на здравето на гражданите. За какво става въпрос?
Живея в жилищен блок, заобиколен от три, меко казано, огромни строителни обекти. Едва ли ще се учудите, ако кажа, че въпросните новостроящи се сгради буквално са долепени до останалите си по-стари събратя, а в тях живеят стотици хора. Проблемът с унищожаването на зелените площи е от изключително значение, но няма да се спирам на него. Думата ми е за последствията от развихрилото се строителство, което опъна нервите на гражданите до крайност и десетки не издържаха.
Не съм строителен техник или инженер, нито механик, нито съм представител на институциите, които би трябвало да следят строителните правилници за опазване и контрол на обществения ред и здраве. За това не се наемам да коментирам кое е редно и кое не. Но все още имам очи и уши и виждам и чувам какво се случва наоколо.
Първо - изкопите, за т.нар. мастодонти, не рядко вследствие на дъждовете се превръщат в блата, пълни с вредни микроорганизми, а безспорно някои от тях се обитават и от земноводни. Представете си само какво коства това на майките, които трябва да опазят децата си от тинята, до която те често си играят, защото детската площадка в квартала отдавна е унищожена от багери и бетон. Миризмите, които се носят във въздуха ме навеждат на мисълта, че при допир с тинята, човек е възможно да си докара някоя неизлечима алергия или екзема.
Второ - прахът, който се носи във въздуха, е твърде вероятно да докара остри астматични пристъпи на десетки хронично-болни и възрастни хора. Направо съм изумен - това не се ли следи от екоиспекторите, на които все пак ние плащаме чрез данъците си?... Улиците около блока са буквално задръстени от камъни, кал и прах - чудя се няма ли правила, които да се спазват от предприемачите, решили да издигнат поредната сграда?
Много мои съкварталци споделят, че земята под краката им постоянно се тресе. „Имам чувството, че постоянно има земетресение, страх ме е блока се тресе целият", споделя моя приятелка от съседен на строежа блок. Това е следствие от чудото на техниката, което проверява за твърдост земната повърхност, извинете ме за неграмотността ми, но не зная как се казва тази мозъкоразбивачка, само ще спомена, че по време на писането на тази статия от 8-ия етаж на сградата, в която живея, мощен глас се провикна към строителите „Спрете това чудо, ще ни убиете!" - Беше неделя следобед.
Не стига, че квартала се тресе от вибрациите на машините, но и шумът е непоносим - третото нещо, на което ни скъсва нервите.
Според екоексперти, шумът и шумовото замърсяване на околната среда представляват един от големите екологични проблеми на нашето време. Производственият шум оказва неблагоприятно въздействие върху целия организъм и особено върху централната нервна система, като засяга най-вече вегетативната нервна система и сърдечно-съдовата система, изложен на сериозна опасност е и слуховия анализатор. А основен източник на шум в населените места са автотранспортът и строителството.
Дълго се чудих, има ли въобще някакви норми, които поне в някои часове на деня да ограничават нивата на шум. Няма ли наредби, които да регламентират и контролират нивото на шума. Отново опираме до безхаберието на общинарите, които сигурно не са и чували за опасностите, които грозят населението. Ако наистина е толкова вреден за хората, то нека се ограничи, или отново на никой не му пука?
Преди време възрастни хора идваха да се оплакват на майка ми, че съм пускал силно музика и не могат да си почиват. Сега те се молят музиката да е шумът, който да чуват, но уви - и най-мощната уредба не може да заглуши това тракане, блъскане, разбиване, трещене, бучене на камиони и дори експлозии от сутрин до мрак, които тормозят нашият квартал повече от 2 месеца. Може би районът, в който живея, трябва да се обяви за бедстващ?...
Десетки нечути оплаквания... Отчаяни майки стоят по терасите с децата си и се чудят как да ги приспят. Възрастни и болни старци се жалват, че не могат да спят вече и нощем, защото до такава степен е затормозено съзнанието им, че чуват бученето и трясъците, дори когато вече са спрели.
Безспорно, строежите не могат да спрат, защото в тях предприемачите инвестират много пари. Но вредните влияния, влошаващи здравето на хората, не са ли по-важни? Прави ми впечатление, че градоначалници, екоинспекции и инспекции за опазване и контрол на общественото здраве изобщо не обръщат внимание на това и не се замислят за последствията от строителните шумове, застрашаващи здравето на гражданите.
Възрастна дама с церебрална парализа, чиято тераса е точно на 5 метра от един от строежите, ме посреща с думите: „Побърках се, нямам спокойни старини, а няма и къде да отида, шумът ме съсипва и не знам докога ще издържа? Жертви сме на собствената си цивилизация!".
Доказано е, че при повишени стойности на шума, мозъкът се уврежда. Шумът е своеобразен стрес за човешкия организъм. В Европа около 1/3 от работещите са изложени на изключително опасни нива на шум. Според специалистите, продължителното излагане на шум уврежда слуха, в много случаи - необратимо.
Но изглежда доста хора не са чували, че в България има Закон за защита от шума в околната среда, камо ли да го спазват. Има хора, които са по-чувствителни на шум и за тях високите му нива са пагубни. Според Европейската концепция за универсално проектиране, архитектурната среда трябва да е съобразена с всички групи хора, независимо от техните различия.
Както виждате, отново не се вписваме в европейската картинка, където контролните органи са сериозно загрижени за здравето на гражданите си. В България май на никого не му е до това! Никой не се интересува за качеството на живот на околните?
А че шумът наистина влияе зле на здравето, доказа и широко мащабно медицинско изследване, осъществено във Франция. То показа безапелационно връзката между шума и някои здравословни проблеми. Според д-р Жан-Мари Коен - директор на изследователско бюро „Open home", твърде силният шум причинява артериални смущения най-вече при младите мъже. Освен това в повечето случаи се наблюдават болезнени смущения на съня и депресивни състояния.
Според синдикатите пък, проблемът се крие в липсата на национална програма за борба с шума. На проблема специално внимание обърна и Европейската комисия в редовния си доклад за България от 2005 година. Отново безрезултатно...
Изпълнението на мерките за борба срещу шума отново са останали в сферата на обещанията. Не съм чул издаден акт или наложена санкция за превишени стойности на шума, вие чули ли сте? Нямаме нито програма за овладяване на високите нива на шума (и предотвратяване вредата от тях), нито контрол, поне аз не знам за такава. А дори и да има, какви са резултатите? - Три строежа превърнаха квартала ни в лудница. Е, писна ни - на всички, живеещи в района (а вероятно и другаде е така).
Вече година и половина сме част от Европа, а по какво личи? Изобщо по нищичко не пролича. Защото там се строят изолации дори на магистралите и в близост до влаковите линии, а тук сме наистина един заден, изоставен двор на Европа, за който няма спасение...Докога?
Няма коментари:
Публикуване на коментар