Смачканият български дух в съвременните училища
20.09.2008
Ученици, родители и учители силно развълнувани, нетърпеливи, радостни, някои не дотам щастливи, посрещнаха новата учебна година. След цялата тази еуфория обаче остана на заден план факта, че и тази година първолаците в България са с хиляди по-малко от предходната.
Затворени са стотици училища и по-страшното, е че с всяка изминала година броят на децата, които трябва да прекрачат прага на школата за първи път, драстично намалява! Тъжно начало, нали?
Но в калабалъка и суетата, с които е пропит прословутият 15-ти септември, едва ли някой се е сетил за обезлюдаването на страната ни, за липсата на ученици, които да напълнят българското училище, съхранило векове наред история, бит и култура, проводник на знания и възпитател на българщина.
Десетки учители говориха пред микрофоните в първия учебен ден, как българското училище е запазило възрожденския си дух, съществува и живее. Пресилени ми се сториха подобни изявления. Доста неуместно, според мен, е да се сравняват днешните учебни заведения с училищата от миналото...! Дори бих казал смешно!
Може би много хора ще ми се обидят, но за мен българското училище и образователната система в последните години така жестоко смачка българският дух сред учители и ученици, че няма повече накъде!
Останаха затворените врати на стотиците училища, в които живеят само спомени... В много български градчета и селца не се достигна лимитът от ученици, за да се реализират паралелки и да бъде проведен нормален учебен процес през започващата учебна година.
И на фона на потресаващите факти, изнесени от всички регионални инспекторати на образованието - за паднали паралелки, съкратени учители, закрити училища и липса на ученици, политици и общественици изправиха гордо глава в първия учебен ден и обикаляха училищата, за да поздравят учениците. С какво, обаче?
Знаете ли, попитах едно момиченце, което ще бъде 1-ви клас тази година какво очаква да й се случи в училище? А то ми отговаря с присъщата за децата искреност: "НИЩО"! Представете си само какво трябва да е чуло за българското школо, било то от своите близки или от по-големите деца, това момиченце!
Замислиха ли се държавниците ни, че има деца, които няма къде да учат, тъй като училището в тяхното селце, което повече от половин век е посрещало и изпращало ученици, е празно, с оковани врати и прозорци. А няколкото ученици са принудени да пътуват по няколко или десетки километри, за да бъдат и те като връстниците си, научени да пишат и смятат.
Разбира се, тук вина нямат хората, че няма достатъчно деца. Много ръководства на учебни заведения поискаха, подобни застрашени от закриване училища да бъдат обявени за т. нар защитени. Според закона, това са училища с национално значение и училища, които ако се закрият, това би довело до сериозно нарушаване на достъпа до образование на определен брой деца.
При това положение, струва ми се неуместно да се пъчим и казваме как българското училище, видите ли, прилича на възрожденските, пълно с глъч и детска радост, с млади хора, жадни за знания. Не че няма ученолюбиви деца, напротив има...
Проблемът е друг - просто няма деца! Половината население на България вече емигрира, а ако все още не е, със сигурност в скоро време ще го направи. Сигурно си мислите, че просто така хората си решават да поживеят в чужбина, нищо подобно...! Те просто нямат препитание по родните си места. Най-често това са отдалечени от областните и общинските центрове райони, където хората са без работа и са принудени да напуснат домовете си, за да изкарат насъщния надалеч.
Е, тук май опряхме до много по-глобален проблем. Защо за тия хора няма възможности, защо държавата не се погрижи да ги задържи в България, не подпомогна българските села да се възродят, а не да ги остави да се обезлюдяват?
Със скапаната си и нерегламентирана пазарна икономика, с липсата на социален подход и грижа за малките и отдалечени населени места, прогони чедата си далеко от родината им. Никой не ги попита дали искат да напуснат родните си къщи. Не ги попита и накъде поемат по света...
Просто те тръгваха, тръгваха за някъде и ето какъв е резултатът...
Мирослав ДЕЧЕВ
Ученици, родители и учители силно развълнувани, нетърпеливи, радостни, някои не дотам щастливи, посрещнаха новата учебна година. След цялата тази еуфория обаче остана на заден план факта, че и тази година първолаците в България са с хиляди по-малко от предходната.
Затворени са стотици училища и по-страшното, е че с всяка изминала година броят на децата, които трябва да прекрачат прага на школата за първи път, драстично намалява! Тъжно начало, нали?
Но в калабалъка и суетата, с които е пропит прословутият 15-ти септември, едва ли някой се е сетил за обезлюдаването на страната ни, за липсата на ученици, които да напълнят българското училище, съхранило векове наред история, бит и култура, проводник на знания и възпитател на българщина.
Десетки учители говориха пред микрофоните в първия учебен ден, как българското училище е запазило възрожденския си дух, съществува и живее. Пресилени ми се сториха подобни изявления. Доста неуместно, според мен, е да се сравняват днешните учебни заведения с училищата от миналото...! Дори бих казал смешно!
Може би много хора ще ми се обидят, но за мен българското училище и образователната система в последните години така жестоко смачка българският дух сред учители и ученици, че няма повече накъде!
Останаха затворените врати на стотиците училища, в които живеят само спомени... В много български градчета и селца не се достигна лимитът от ученици, за да се реализират паралелки и да бъде проведен нормален учебен процес през започващата учебна година.
И на фона на потресаващите факти, изнесени от всички регионални инспекторати на образованието - за паднали паралелки, съкратени учители, закрити училища и липса на ученици, политици и общественици изправиха гордо глава в първия учебен ден и обикаляха училищата, за да поздравят учениците. С какво, обаче?
Знаете ли, попитах едно момиченце, което ще бъде 1-ви клас тази година какво очаква да й се случи в училище? А то ми отговаря с присъщата за децата искреност: "НИЩО"! Представете си само какво трябва да е чуло за българското школо, било то от своите близки или от по-големите деца, това момиченце!
Замислиха ли се държавниците ни, че има деца, които няма къде да учат, тъй като училището в тяхното селце, което повече от половин век е посрещало и изпращало ученици, е празно, с оковани врати и прозорци. А няколкото ученици са принудени да пътуват по няколко или десетки километри, за да бъдат и те като връстниците си, научени да пишат и смятат.
Разбира се, тук вина нямат хората, че няма достатъчно деца. Много ръководства на учебни заведения поискаха, подобни застрашени от закриване училища да бъдат обявени за т. нар защитени. Според закона, това са училища с национално значение и училища, които ако се закрият, това би довело до сериозно нарушаване на достъпа до образование на определен брой деца.
При това положение, струва ми се неуместно да се пъчим и казваме как българското училище, видите ли, прилича на възрожденските, пълно с глъч и детска радост, с млади хора, жадни за знания. Не че няма ученолюбиви деца, напротив има...
Проблемът е друг - просто няма деца! Половината население на България вече емигрира, а ако все още не е, със сигурност в скоро време ще го направи. Сигурно си мислите, че просто така хората си решават да поживеят в чужбина, нищо подобно...! Те просто нямат препитание по родните си места. Най-често това са отдалечени от областните и общинските центрове райони, където хората са без работа и са принудени да напуснат домовете си, за да изкарат насъщния надалеч.
Е, тук май опряхме до много по-глобален проблем. Защо за тия хора няма възможности, защо държавата не се погрижи да ги задържи в България, не подпомогна българските села да се възродят, а не да ги остави да се обезлюдяват?
Със скапаната си и нерегламентирана пазарна икономика, с липсата на социален подход и грижа за малките и отдалечени населени места, прогони чедата си далеко от родината им. Никой не ги попита дали искат да напуснат родните си къщи. Не ги попита и накъде поемат по света...
Просто те тръгваха, тръгваха за някъде и ето какъв е резултатът...
Мирослав ДЕЧЕВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар