Благодаря на Retro photo Belle Epoque

Река Янтра във Велико Търново замръзна

Река Янтра под Стамболовия мост във Велико Търново е скована от лед. Замръзването на реката от няколко дни се е превърнало в истинска атракция за гостите на града, дошли в старата столица, за да отпразнуват Коледа и Нова година. От 3 дни насам минималните температури в района на старата столица падат до минус 12-13 градуса, поради което реката замръзна. В два поредни дни Националният институт по метеорология и хидрология обяви жълт код за ниски температури  за Великотърновска област. Миналата година Янтра също бе обледена на места, най-вече около Южния пътен възел. Малко от жителите на Велико Търново знаят, че преди повече от сто години река  Янтра често била сковавана от лед, дебел около 30-50 см, и заедно с двете замръзнали блата при местността “Зеленка” се превръщала в предпочитано място за пързаляне. Това разказват днес   старите документи и вестници. Първоначално новото за града, но твърде популярно в Европа развлечение, било достъпно само за елита. По-късно то вече станало достояние и на по-широк кръг великотърновци. Пързалянето с кънки доставяло удоволствие на всички, тъй като давало възможност не само за спортуване, но и за срещи, разговори, делови и сърдечни запознанства, разказват уредници от Регионалния исторически музей във Велико Търново. По причудливо очертаните следи, оставени от кънките на леда, някои госпожици дори гадаели за евентуалната си предстояща женитба, както и за други, очаквани от всяка млада болярка добри събития. В миналото край ледената пързалка често свирел оркестър, поради което и старостоличаните, които не умеели да се “катаят”, с удоволствие посещавали този зимен център за развлечение. За още един любопитен факт разказват изворите на музея. В миналото децата и младежите обичали и друго, непознато за съвременниците ни занимание. Когато температурата в града падала до 26 градуса под нулата, те хвърляли нагоре вода и наблюдавали превръщането й в кристали още докато пада на земята. И досега възрастни великотърновци си спомнят с умиление за “блестящата и искряща красота на въздушния лед”. Минусовите температури, пързалянето с кънки и шейни – това били само частици от пъстрата мозайка на търновския зимен бит.

Смисълът, загубата на време, дефицитното бъдеще, чакането да се оправим са нещата, които обезверяват бългaрина

Георги Господинов е един от най-популярните и превеждани съвременни български писатели.  Георги Господинов е завършил българска филология в Софийския университет, по-късно става доктор по Нова българска литература към Института за литература на БАН с дисертация на тема „Поезия и медия: кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век“ . Работи като литературовед в Института по литература на БАН от 1995. От 1998 до 2000 г. е преподавател в НБУ . Редактор е в „Литературен вестник“, седмичен колумнист е на в. „Дневник“ и редактор за България на излизалото в Оксфорд литературно списание „Orient Express“. Днес романите му и стихотворенията са едни от най-четените и продавани книги на бълагрския пазар. След едно проучване в библиотека във Велико Търново, се оказа, че Георги Господинов е най-предпочетеният автор от читателите на библиотеката през 2013-та година. Писателят посети за пореден път Старата столица.

Кои  са вашите читатели?

Разнообразни по възраст са. Най-малките ми читатели са 4-ти 5-ти клас и  се оказа, че ми зададоха веднъж най-смислените въпроси за мой текст след като са прочели разказа ми "Обащиняване". „Физика на тъгата” пък е предпочитана от младежи в 11-12 клас. Изненадан останах от една 92-годишна жена, която чакаше на опашка на панаира на книгата в София и ми обеща да живее още и да чака още да публикувам. В България четат все повече хора с професии далчени от литературата. Когато читателя ти каже за някоя история , че все едно той я е написал е голямо признание. От друга страна потребността от четене за всеки е различна. Един чете за развлечение, друг за утеха.

Какво е да си писател в Бълагария?

Различно е. Страшно много хора пишат, но малко от тях могат да живеят от литература. Не можеш да си писател и да се затвориш за това, което се случва на улицат, навън. Тук е пълно с истории.

Какви са основните теми на които се спирате в разказите си?

Отказаният свят е една от големите теми. Невъзможността да се излезе навън и да се види света. В България има хора, които до 1989 година не са напускали страната. Когато излезе „Естествен роман” беше и първото ми пътуване зад граница. Гледам винаги през очите на тези хора, които не са могли да пътуват.

Защо българина не сред щастливите хора? За  какво тъгува?

Смисълът, загубата на време, дефицитното бъдеще, чакането да се оправим са нещата, които обезверяват бългaрина и той все си казва дано да е по-добре за децата ни. И така едно поколение, което днес е на по 30-40 години остана все да чака да се оправи. Това натъжава много хора.

Върху какво работите, творите сега?

Пиша. Предвиждам да излезе една книга със стхотворения.

Мирослав Дечев

Първокласник опитал да удуши свой съученик, други пък често раздавали ритници и юмруци в клас

Първокласник опитал да удуши свой съученик, други пък често раздавали ритници и юмруци в клас, сочи доклад на РИО Велико Търново след направена анкета с учители относно агресията в училищата. Агресивното поведение на учениците, което са наблюдавали учителите през учебната 2013/2014 година са меко казано сряскащи. Повечето от тях описват сцени на бой с ритници и юмруци, съпроводени с истерични крясъци, агресивно поведение на родители към преподавателите, тормоз на ученици за удоволствие и назидание, агресивно поведение на ученици срещу техен съученик, за това, че има лоша хигиена и неугледен външен вид, опит на ученик в първи клас да удуши свой съученик, размяна на обидни думи и саморазправа, повишаване на тон срещу учители и жаргонни думи. Анкетата е проведена от експерти на РИО Велико Търново сред учители от 9 учебни заведения на територията на Великотърновска област. Тя касае нивата на агресия в училище и състоянието на интегрираното обучение. Проучването е направено сред 188 учители, от които 132-ма са класни ръководители. На въпроса „Били ли сте свидетели на агресивни прояви между ученици?”, 81% от учителите са отговорили утвърдително. На въпроса „Какви видове агресивни прояви сте наблюдавали” резултатите са повече от обезпокоителни, защото 127 педагози са станали свидетели на телесна агресия, пише в доклада изготвен от Регионалния инспекторат по образованието. Спортните занимания и социално-психологическите тренинги са най-ефективните методи за преодоляването на агресията в училище, смятат учителите по въпроса, как да се намалят и ограничат подобни прояви в класните стаи. 57 на сто от препитаните смятат, че в случаите на агресия от огромно значение е ролята на училищния психолог, останалите залагат на разговорите, гледането на филми, индивидуалната работа с ученика и извънкласните дейности. Повечето учители смятат, че комуникацията на ученици с други, които са със специални образователни способности е добра, което е добър знак за осъществяването на интеграцията на деца със СОП. Телесната и вербалната агресия са забелязани и в анкетата сред ресурсните учители, която е съпътстваща в изследването. В нея са участвали 37 педагози от Ресурсния център за обучение на деца със СОП във Велико Търново. И тук за справяне с проблема на преден план изникват спортните занимания и психологическите тренинги. Повишаването на квалификацията за обучение на деца и ученици със специални образователни потребности е сред водещите отговори на въпроса свързан с това дали такава е нужна сред ресурсните учители. 23 пък от тях смятат, че не е изградена добра архитектурна среда за различните деца, става ясно още от изготвения доклад на РИО Велико Търново.

Награди за телевизионна журналистика “Свети Влас” 2014

Награди за телевизионна журналистика “Свети Влас” 2014 За четвърта поредна година на 7 юни 2014 година ще се връчат единствените в България годишни „Награди за телевизионна журналистика “Св. Влас“. Наградите отличават знакови тв постижения, излъчени в българският телевизионен ефир в периода 1 март 2013 – 1 март 2014. Голямата награда “Свети Влас” и отличията в допълнителните категории се връчат на автори, които са работили в една доста бурна за медиите година. Тя роди нови формати, както и размествания в телевизионния ефир, нови позиции на известни продуценти, конфликти и обрати на пазара, в резултат на което се оформи по-различна телевизионна среда. Призът, „ГОЛЯМАТА НАГРАДА” е 15 000 лева и се присъжда за постижения в българската телевизионна журналистика. За поощрение на млади и иновативни журналисти и на автори с нестандартни проекти, ще се връчи „СПЕЦИАЛНА НАГРАДА ”. Паричната стойност е 5 000 лева. „НАГРАДА НА ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ЗРИТЕЛИ”. Носителят на тази награда ще бъде излъчен чрез допитване до общественото мнение чрез социологическа агенция. Паричната стойност на наградата е 5 000 лева. Тази година има специална награда за победителите от трите категории: уикенд в Италия, осигурена от популярна у нас винарска изба, чието седалище е в Северна Италия. Учредителите на Наградите за телевизионна журналистика “Свети Влас” номинираха за престижните отличия следните телевизионни журналисти: НОМИНАЦИИ за ГОЛЯМАТА НАГРАДА ЗА ТЕЛЕВИЗИОННА ЖУРНАЛИСТИКА 2014 Добрина Чешмеджиева Сибила и Асен Григорови Генка Шикерова и Константин Караджов Цветанка Ризова и Димитър Цонев Светослав Иванов Антон Хекимян Ани Цолова и Виктор Николаев Милен Цветков Сашо Диков Виктор Николаев Ива Николова Емил Кошлуков Мартин Карбовски Елена Йончева Емил Кошлуков Маргарита Михнева Иван Такев Веселин Дремджиев НОМИНАЦИИ ЗА НАГРАДАТА ЗА МЛАД ЖУРНАЛИСТ ИЛИ ОСОБЕН ПОГЛЕД Боряна Каменова и Спас Кьосев Камен Алипиев Надя Обретенова Ирен Леви и Иво Христов Мая Димитрова Светослав Иванов Антон Хекимян Десислава Ризова Васил Иванов Марин Николов Журналистическият екип на „Господари на ефира“ Томислав Русев, Ники Александров, Борис Касабов Константин Христов Иво Христов Христина Симеонова Мирослав Дечев Татяна Кьосева Ганиела Ангелова Наградите се присъждат на индивидуални автори или журналистически екипи, които демонстрират собствено лице, способност да упражнят позитивно обществено въздействие, да надграждат добрите традициите и да създават нещо ново, да използват и да пазят на висота българския език, да демонстрират обективност, естетическа отговорност, неподкупност, бърза професионална реакция, да използват и развиват по оригинален начин технологията на електронните медии. Курортът Свети Влас е мястото, където Наградата за телевизионна журналистика намери гостоприемно домакинство. Бляскавата церемония-концерт по връчването на престижните отличия ще се проведе на брега на морето в Летния театър на курорта на 7 юни 2014 г. от 21:30 ч. Учредители са: проф. Ивайло Знеполски – бивш министър на културата, директор на Института за изследване на близкото минало; Иван Гарелов – ТВ журналист; Любен Дилов-син – гл. редактор на сп. „L’Europeo”; Георги Тенев – писател; Копринка Червенкова – гл. редактор на в-к „Култура”; Димитър Найденов – преподавател по журналистика в СУ „Климент Охридски”; Стефан Димитров – композитор, директор на програма „Христо Ботев” на БНР; доц. Георги Лозанов – председател на СЕМ; Антони Георгиев – издател на списания “Vagabond”, “Go Greece”, “Highflights”; Павел Васев – директор на Народен театър „Иван Вазов”; Петко Бочаров – журналист-ветеран.

„Хубава работа, ама българска”

„Хубава работа, ама българска”

"Български работи" е последната книга на Иво Сиромахов. Авторът се срещна с читатели в книжарница "Хеликон" във Велико Търново, където сподели пред журналисти, защо е решил да напише книгата, какво според него значи „Хубава работа, ама българска”, и ще се промени ли българската народопсихология ?!

Защо „Български работи”?

Винаги съм казвал и съм се питал, защо има негативен смисъл това нещо, защо казваме българска работа за нещо, което не е донаправено, нещо, което не е както трябва, а не е обратното – да се гордеем със свършеното. И започнах да се замислям кои са типично българските работи. Понеже аз съм противник на обобщенията и на това да се говори, че  бълагрите са такива, гъците онакива, или пък американците са прости, германците са ограничени и така нататък. Не е честно, защото във всеки народ има и едното и другото. Но от друга страна има типично български работи, които ако отидеш някъде в чужбина няма да ги видиш. Например семейство  вика линейка за свой близък и след като дойде тя те набиват доктора. На дръг пък някой написал двойка на сина му, той вместо да се скара на сина си, отива в училище и набива учителя. Започнах да колекционирам типичните бълагрски работи и да търся защо са такива. И седнах да пиша. Разбрах, че много малко неща са се променили от времето на Бай Ганьо. Манталитетът си е останал същия, хората са същите, само предметите около нас са различни,  всички имаме смартфони, хубави телевизори, караме хубави коли, но за съжаление Гановщината си е останала, и то се е  оказала много устойчива.

Какво ново откривате за бълагрите в изследванията си?

Много бих искал да открия някаква промяна, но аз не я забелязвам. По-скоро се променят хората емигрирали в чужбина. Получвам обратна връзка от общуването си с приятели по интернет и главно във Facebook, хора живещи в Европа, Южна и Северна Америка и виждам, че там условията са ги променили за по-добро. Като че ли са станали по-дисциплинирани, по-работливи, научили са се да ценят своя и труда на другите, по-малко завистливи са. За съжаление забелязвам и обратното – чужденци, които идват да живеят в България за 2 години придобиват пък нашите черти, стават тарикати, започват да хитруват на дребно и ред други неща.

Какви са вашите съвети в книгата?

Това са иронични съвети.  Не е в мисленето ми и никога не съм си позволявал да давам акъл на хората. Ако някой много закъса и иска да напише хайдушка песен, аз съм му дал съвет, как точно да го направи. Или, как да напишем разказ, който да спечели награда в Европейския съюз, например. Писателят не може да бъде ментор. Трябва да влиза в диалог с читателите.

Все търсим грешките у другите! Защо си затваряме очите за нашите, за нещата, които ги парвим всички, защо живеем в един фалшив свят?

Защото според мен така ни харесва. Икаме да е мръсно, искаме да си хвърляме боклука през прозореца, да караме с 200 км в час по шосетата, да се покажем какви сме бабаити. Аз съм се замисля, защо в Бълагрия имаше  такъв култ към мутрите. Защо всеки като отиде някъде или седне в компания, все ще се намери някой да каже познавам един, който е бил от охраната на Карамански, но никой няма да ти се похвали, че познава еди кой си професор. В нас има култ към бабаитите. Хората си ги харесват. Те затова си ги избират и в политиката. Ето идват избори. Представете си хипотетично. Застават един срещу друг двама кандидати. Единият знае 4-5 езика, възпитан е, целува ръка на дамите, говори на Вие, облича се изискано, и до него сложим един бабаит, който ходи по анцуг, мирише леко на кисело, обаче е народен човек, говори просташки,  тупа журналистите по рамото, щипе журналистките.... Кой ще спечели според вас?... Ще спечели бабаита и то с 90%.  Оня другият няма как народа да го разпознае. Ама.. знаел езици! Като чуеш някой, че знае езици ставаш подозрителен, и си казваш, значи иска да се изкара по-умен и заработват националните комплекси.  И затова ще бъдат избрани хора, които нямат качества, ще пратим 17, от тях 15 няма да вършат никава рабоата там. Не виждам откъде може да се появи нещо по-различно. Вероятно ще има един двама подготвени, които ще измият срама.

  

Мирослав Дечев 

Будапеща - красота и дух