Смисълът, загубата на време, дефицитното бъдеще, чакането да се оправим са нещата, които обезверяват бългaрина

Георги Господинов е един от най-популярните и превеждани съвременни български писатели.  Георги Господинов е завършил българска филология в Софийския университет, по-късно става доктор по Нова българска литература към Института за литература на БАН с дисертация на тема „Поезия и медия: кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век“ . Работи като литературовед в Института по литература на БАН от 1995. От 1998 до 2000 г. е преподавател в НБУ . Редактор е в „Литературен вестник“, седмичен колумнист е на в. „Дневник“ и редактор за България на излизалото в Оксфорд литературно списание „Orient Express“. Днес романите му и стихотворенията са едни от най-четените и продавани книги на бълагрския пазар. След едно проучване в библиотека във Велико Търново, се оказа, че Георги Господинов е най-предпочетеният автор от читателите на библиотеката през 2013-та година. Писателят посети за пореден път Старата столица.

Кои  са вашите читатели?

Разнообразни по възраст са. Най-малките ми читатели са 4-ти 5-ти клас и  се оказа, че ми зададоха веднъж най-смислените въпроси за мой текст след като са прочели разказа ми "Обащиняване". „Физика на тъгата” пък е предпочитана от младежи в 11-12 клас. Изненадан останах от една 92-годишна жена, която чакаше на опашка на панаира на книгата в София и ми обеща да живее още и да чака още да публикувам. В България четат все повече хора с професии далчени от литературата. Когато читателя ти каже за някоя история , че все едно той я е написал е голямо признание. От друга страна потребността от четене за всеки е различна. Един чете за развлечение, друг за утеха.

Какво е да си писател в Бълагария?

Различно е. Страшно много хора пишат, но малко от тях могат да живеят от литература. Не можеш да си писател и да се затвориш за това, което се случва на улицат, навън. Тук е пълно с истории.

Какви са основните теми на които се спирате в разказите си?

Отказаният свят е една от големите теми. Невъзможността да се излезе навън и да се види света. В България има хора, които до 1989 година не са напускали страната. Когато излезе „Естествен роман” беше и първото ми пътуване зад граница. Гледам винаги през очите на тези хора, които не са могли да пътуват.

Защо българина не сред щастливите хора? За  какво тъгува?

Смисълът, загубата на време, дефицитното бъдеще, чакането да се оправим са нещата, които обезверяват бългaрина и той все си казва дано да е по-добре за децата ни. И така едно поколение, което днес е на по 30-40 години остана все да чака да се оправи. Това натъжава много хора.

Върху какво работите, творите сега?

Пиша. Предвиждам да излезе една книга със стхотворения.

Мирослав Дечев