Великотърновският журналист Мирослав Дечев за мечтите, пътешествията и пътищата към модерния свят, богатството от култури и различността

Великотърновският журналист Мирослав Дечев за мечтите, пътешествията и пътищата, които го отвеждат в модерния свят, богатството от култури и различността. Една поговорка гласи, че: „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му!“. В днешно време много хора си остават само с мечтите, но при Мирослав Дечев това не е така. Той ги държи здраво в ръцете си, и както обича да казва: „Харесва ми да се показвам!“. Вероятно и по тази причина е избрал работа, чрез която да се показва на екран. Той е репортер в местния телевизионен канал „Видеосат“ вече десета година. Водещ е на ток шоуто „След закуска“. Освен на екрана, Миро се показва и по друг начин, чрез таланта си на фотограф. Участва в поредица изложби, посветени на красотата на Търновград и на музиката. Като член на Tърновския фотоклуб, той всяка година участва със свои фотоси в традиционните изложби „Велико Търново – столица на джаза“ и „Велико Търново – щастие и магия”, посветена на празника на Старата столица. Това далече не е всичко, защото Мирослав Дечев има издадена стихосбирка „Споделено“, и епизодична роля във филм, посветен на Васил Левски. Казва, че неговата голяма мечта е да се снима в киното. Последната му осъществена мечта е пътуване до Обединените арабски емирства.

Обичаш да пътешестваш с приятели. Казват, че пътят ни учи да виждаме повече и да съдим по-малко. Съгласен ли си с това твърдение?

Обичам да пътувам, но често избирам дестинация с определена цел. Не съм привърженик на това да се отиде навсякъде, само защото е някакво пътуване и разнообразие. Трябва да имам любопитство към определено място, да съм прочел или чувал за него нещо, което ми е направило силно впечатление или е свързано с определена култура, личност и др. Иначе, определено пътуванията обогатяват и създават незабравими спомени. Що се отнася до това дали съдим по-малко, не си спомням някого да съм съдил за нещо или упреквал. Всеки човек е различен, обича да прави различни неща. Понякога за околните те остават неразбрани, но това е същността и уникалността на всеки – да прави това, което обича.

Какво ти дава, и какво ти взема едно пътешествие?

Зависи много каква е целта на пътуването, дали по работа или с цел забавление. Но, разбира се информацията и гледките, които човек получава на дадено място дават знания и възможност са сравнение, как живеят местните хора, по какво си приличаме и различаваме, многообразните култури, бит и ценности. Що се отнася до това, какво ми взема?…. ами понякога много средства и часове във въздуха, но и това си заслужава.

Как си набелязваш дестинациите, които ще посетиш? Имат ли твоите пътувания връзка с професията ти?

Както казах и по-горе, всяка дестинация е свързана най-малкото с някого или нещо, за което в нашия информационен век аз съм чул или прочел и ми е направило впечатление. Но тук трябва да поясня, че аз не се хвърлям да отида някъде си. Имам си предпочитания. Обичам сблъсъка на модерния и стария свят. Търся сравнението и отговор на въпросите ми защо някъде хората живеят по-добре, по-уредено и по-щастливо. Няма да скрия, че се удивлявам на ритъма на мегаполисите, динамиката, модерните архитектурни постижения, цивилизационния напредък. Харесвам и места с богата история, древни селища, културни обекти от световно значение. А връзката ми с професията е, че много пъти запечатвам с обектива интересни гледки, а аз както знаеш, обичам да снимам, и после да показвам на приятели впечатленията си. Защо не и да напиша нещичко по въпроса, за да се ориентират хората, на които им предстои да отидат на дадено място.

Последното ти пътуване беше до емирствата Дубай и Абу Даби в ОАЕ. Защо го избра и с какво те привлече тази държава?

Битува мнението, че Дубай е дестинация на разкрепостени и разглезени хора, харчещи милионите на мама и татко. Категорично мога да кажа, че това са митове и легенди. Страната се посещава от туристи от цял свят, които се удивляват на модерната ахритектура и амбициозните проекти, изградени върху пясъци и вода, изкуствените острови и стотиците небостъргачи, луксозните 5, 6 и 7-звездни хотели, забавленията и шопинга. Само това да видиш, си струва. Обединените арабски емирства е страна и с много богата култура и история. Тя е прочута и с това, че има железни закони и няма престъпност. Не може да се държиш чак толкова свободно на публични места, да употребяваш алкохол или наркотици, защото това може да ти развали осезаемо почивката. Всички хора са любезни и мили и въпреки, че в страната официална религия е ислямът, за туристите и работещите там, ако спазват благоприличие, едва ли с нещо ще им се промени начина на живот. Още нещо, ОАЕ се славят с един от най-високите стандарти на живот в света.  Там има всичко, местните живеят спокойно и организирано. На мен лично силно впечатление ми направи това, че независимо, че религията, която изисква хората да спазват определени норми на поведение и е възприета като нещо несветско, скрито и отдалечено от съвременния свят, хората са намерили формулата да живеят и да се възползват от модерните технологиите. Дори джамиите са климатизирани. А метрото, което се управлява електронно без шофьори, пък дава възможност на местните дами да пътуват в отделни класи и вагони – само за жени. И в това не виждам нещо притеснително. Дубай и Абу Даби са градове на свръхмодерността и лукса. За тях с пълна сила важат думите „няма невъзможни неща“. Излъскани до блясък метростанции, търговски центрове и обществени сгради, улици с по 6-7 ленти в едната посока, острови, изградени във водата, ултралуксозни яхти, изключително добре поддържани и чисти плажове и туристически зони, любезен персонал и не на последно място усещането, че държавата мисли за своите граждани – от сигурността им до тяхната образованост и възможности за реализация. Това са малка част от впечатленията ми. А когато застанеш до най-високата сграда в света Burj Khalifa в Дубай с нейните близо 900 метра, онемяваш… Да не говорим за Палм Джумейра, един от най-големите изкуствени острови, в който може да се намери всичко необходимо за един спокоен живот с много висок стандарт и удобства. Не мога да подмина архитектурният шедьовър Sheikh Zayed Grand Mosque в столицата Абу Даби  – храм изграден от бял мрамор, злато и седеф, с огромни полилеи, обсипани с кристали  Сваровски. А като любител на високите скорости и спортни автомобили, за мен беше страхотно изживяване да посетя  Ferrari World в Абу Даби. Мога още да споделям, но мисля, че успях да ти отговоря на въпроса защо избрах да посетя Дубай и Абу Даби и с какво ме привлякоха тези места.

Всяко пътуване до различно място е уникално само по себе си. С какво ще запомниш последното си пътуване и по какъв начин съхраняваш спомените си?

Най-вече с горещото и сухо време и луксът. Любимият ми сезон е лятото, но в арабската страна наистина бе много горещо, каквото е в по-голямата част от годината – почти 9 месеца. И въпреки това, хората там са помислили добре за това и са уредили въпроса. Климатизирани са почти всички обществени места, дори спирките на градския транспорт, така че престоят ми там беше комфортен и приятен. Интересно беше за мен, че продължава и продължава строителството на огромни комплекси, небостъргачи и обекти. Както по-горе стана дума, в Дубай се намира най-високата сграда в света и това е символ на технологичен напредък, на мощ и атрактивност пред света. И струва ми се там ще никнат още по-високи сгради и кули за в бъдеще.

Би ли се впуснал в приключение – пътешествие без смартфон или таблет в епохата и бума на дигиталните технологии?

Не, не бих. Това значи да се отрека от възможностите на новото време. Плюсовете на новите технологии са много повече от минусите. Категоричен съм в позицията си, че всеки човек трябва да има достъп до интернет и телефон в 21-ви век. В света, в който живеем, размирен, опасен, когато децата и близките ни са далеч от нас, приятели имат нужда от нас или просто идва време да си платим сметката за тока и единствената ни възможност да влезем в срок е смартфонът, не мисля, че трябва да се отказваме от това.  Не мисля и, че са чак толкова вредни. Има много по-опасни неща, като дрога, зависимости, алкохол, агресия, глад и военни конфликти. Телефонът, таблетът или всякакво друго средство за бърза комуникация в цял свят е необходимост, а не пречка. И това трябва да бъде ясно на противниците на новите технологии. Ако искаш просто да не те безпокои някой, ами изключи за известно време звука на телефона си, но ако си го захвърлил и ти потрябва….?

Възможно ли е в днешно време човек да бъде толкова голям, колкото са големи мечтите му, и до каква степен?

Да, аз сбъдвам мечтите си. И хората от близкото ми обкръжение виждат това най-добре. Какво значи да имаш голяма мечта. За едни мечтите ще изглеждат големи, за други това те ще са поредната цел.  Някога бъркаме тези две думи. Но повярвай ми, хубаво е да имаш мечта, но още по-хубав и сладък е пътят за нейното осъществяване. Тогава човек има мотивация, волята му расте, желанията са силни и той лесно преодолява много пречки. Ще дам един простичък пример с моята професия. Още когато бях дете, се влюбих в телевизията. Размечтах се как искам да съм част от нейната магия. И ето потърсих възможности да уча в тази сфера, намерих си добра работа и реализирах детската си мечта да бъда водещ в телевизия. И пътят, по който минах, не беше лек, но го извървях, натрупах опит и ето – сбъднах една моя мечта. В очите на другите, тя може да е малка или незначителна, но за мен си е сбъдната мечта и съм удовлетворен от това. Мечтите ни, това сме самите ние.

Обичаш да снимаш и участваш във фотоизложби. Би ли подредил фотоси със спомените от твоите интересни пътувания?

Много пъти съм мислил по този въпрос. Да, бих организирал такава изложба. Имам хиляди кадри от най-различни места по света и в България. Мисля, че би било чудесно повече хора да ги видят.

Съгласен ли си с твърдението, че човекът е човек, когато е на път?

Ами не много. Човек е такъв, какъвто е. И на път и в професията си, и в семейството си, всеки от нас си носи характера, с който е роден и той не се променя. Има обстоятелства, които могат да повлияят и да извадят на яве определени чувства или емоции, но те са моментни. Човек си е такъв, какъвто си е. Другото би било лицемерие.

Чувстваш ли се щастлив, когато пътуваш извън страната?

Понякога да, понякога не. Важно е и с кого пътуваш. Ако на седалката до теб в самолета или колата, влака има нещасни хора, мрънкащи и негативно настроени, ти неминуемо ще попиеш от тяхната енергия и е напълно възможно да ти се развали настроението, а от там и чувството на щастие. И обратното, ако си на романтична екскурзия или с любим човек, гадже, приятели, бизнес партньор, ще си щастлив. Ето аз например пътувам с приятели, с които имаме сходни възгледи за живота и често пътуванията ми с тях са истинско приключение.

Коя е следващата ти мечта и посока?

Мечти имам много, посоки също. Една от мечтите ми е хората в България да живеят по-добре и по-щастливо. Повярвай ми, независимо от трудностите, българският дух е устойчив и винаги намира изход. Много ме боли, че приятели избраха да живеят далеч от България, много… и това ме натъжава. Всеки път, когато  някой ми сподели, че заминава да живее някъде извън България, ми се къса сърцето. Представи си една майка как страда, или съпруга и съпруг са разделени, да не говорим за любими хора. Това е ужасно. Затова, хубаво е да пътува човек, но да се връща при корените си. А ако ме питаш коя е следващата ми дестинация, това е една държава в Африка. Но няма да издавам сега. Ще ти разкажа, когато я посетя и се върна жив и здрав.

Всеки човек може от малките радости в живота да си сглоби едно съвсем прилично щастие, са казали мъдри хора. Звучи банално, но е истина, че когато хората избират да виждат хубавото във всяка ситуация, сами да си създават хубави моменти и това е ключът към щастието. Човек не винаги може да бъде позитивен, но по-важно е да бъде заобиколен от щастливи хора и да създава щастливи ситуации. Всичко това може да бъде отнесено към личността и характера на журналиста, фотографа, пътешественик и приятел Мирослав Дечев. Както твърди самият той, всеки може да ги направи, не са велики открития и не претендират да променят живота ни, а само да ни усмихнат.

Автор: Десислава Димитрова