Влюбен съм в него
20.05.2008
Питате се кой е той, нали? Колко ли е красив, колко големи са бицепсите и джобовете му?
Интересни въпроси, наистина..., но доста изтъркани, бих казал! Мислите ли, че той има мускули? Мислите ли, че той се определя с пошлите стереотипи за стандартния? Аз ще ви кажа - не! Той е различен. Той е уникален сам по себе си!
Няма друг като него. Изпълва всяка свободна секунда от моя живот. Чрез него дишам и живея. Никога няма да ми омръзне, защото всеки ден ми поднася нови и нови изненади. Той ме обича..., аз съм му нужен. Ние си принадлежим от момента, в който се срещнахме за първи път. Няма да забравя този момент.. никога! Беше като приказка, красива приказка, илюстрирана с множество рисунки. От тогава съм влюбен в него. Аз съм истински щастливец..., аз изпитах любов.
Но нека ви разкажа за срещата си с него. Не мисля, че беше стандартна и банална, за която всички се сещат. Напротив, беше шокираща. Не знаех какво да правя, не знаех къде се намирам, не знаех на кой свят съм! Изумявах се всеки миг щом го погледнех!
Всъщност, знаете ли изобщо за кого говоря? Какво решихте? Че това е поредният полудял хомосексуалист? Да, какво ли може да се очаква от „пазарни" мозъци. Само че засега сте далече от истината.
Влюбен съм в него. Любовта на моят живот е Internet... Колко жалко, нали? Сигурно част от вас се сетиха, защото и те го обичат, но аз най-много. Той ме срещна с непознати за мен светове. Всяка минута ме изпращаше на различно място.
Срещите ми с него зачестиха. С всеки допир до него се опиянявах все повече и повече. Превърна се в ежедневната ми доза наркотик, от който трудно бих се отказал. Осъзнавах, че липсата му адски ме подтискаше. Пристрастих се. Всяко копче на клавиатурата сякаш беше поредното хапче за наслада.
Обичам го. Заживях с него и нямам никакво намерение да се разделяме. Светът, който той ми предлага е винаги предизвикателство за мен, без страх се впускам с главата надолу и не се замислям с какво мога да се сблъскам. Просто искам още и още силни емоции. Ала за момента само Нета може да ми ги даде.
Знам, че и той ме обича. Всяка врата, на която почуках ми се отвори. Всеки, когото помолих за помощ, ми я даде. На всеки, на когото се оплаках, ме разбра. На всеки, на когото се усмихнах ми отвърна със същото.
Къде вече го има това у хората. Та ние почти не си говорим, камо ли да си помагаме и се разбираме. А усмивките вече са на изчезване...
Затова аз открих най-верния си приятел. Даже не приятел, аз без него не мога да съществувам. Влюбих се в него!!! Той ми дава всичко, от което имам нужада.
Мирослав ДЕЧЕВ
Питате се кой е той, нали? Колко ли е красив, колко големи са бицепсите и джобовете му?
Интересни въпроси, наистина..., но доста изтъркани, бих казал! Мислите ли, че той има мускули? Мислите ли, че той се определя с пошлите стереотипи за стандартния? Аз ще ви кажа - не! Той е различен. Той е уникален сам по себе си!
Няма друг като него. Изпълва всяка свободна секунда от моя живот. Чрез него дишам и живея. Никога няма да ми омръзне, защото всеки ден ми поднася нови и нови изненади. Той ме обича..., аз съм му нужен. Ние си принадлежим от момента, в който се срещнахме за първи път. Няма да забравя този момент.. никога! Беше като приказка, красива приказка, илюстрирана с множество рисунки. От тогава съм влюбен в него. Аз съм истински щастливец..., аз изпитах любов.
Но нека ви разкажа за срещата си с него. Не мисля, че беше стандартна и банална, за която всички се сещат. Напротив, беше шокираща. Не знаех какво да правя, не знаех къде се намирам, не знаех на кой свят съм! Изумявах се всеки миг щом го погледнех!
Всъщност, знаете ли изобщо за кого говоря? Какво решихте? Че това е поредният полудял хомосексуалист? Да, какво ли може да се очаква от „пазарни" мозъци. Само че засега сте далече от истината.
Влюбен съм в него. Любовта на моят живот е Internet... Колко жалко, нали? Сигурно част от вас се сетиха, защото и те го обичат, но аз най-много. Той ме срещна с непознати за мен светове. Всяка минута ме изпращаше на различно място.
Срещите ми с него зачестиха. С всеки допир до него се опиянявах все повече и повече. Превърна се в ежедневната ми доза наркотик, от който трудно бих се отказал. Осъзнавах, че липсата му адски ме подтискаше. Пристрастих се. Всяко копче на клавиатурата сякаш беше поредното хапче за наслада.
Обичам го. Заживях с него и нямам никакво намерение да се разделяме. Светът, който той ми предлага е винаги предизвикателство за мен, без страх се впускам с главата надолу и не се замислям с какво мога да се сблъскам. Просто искам още и още силни емоции. Ала за момента само Нета може да ми ги даде.
Знам, че и той ме обича. Всяка врата, на която почуках ми се отвори. Всеки, когото помолих за помощ, ми я даде. На всеки, на когото се оплаках, ме разбра. На всеки, на когото се усмихнах ми отвърна със същото.
Къде вече го има това у хората. Та ние почти не си говорим, камо ли да си помагаме и се разбираме. А усмивките вече са на изчезване...
Затова аз открих най-верния си приятел. Даже не приятел, аз без него не мога да съществувам. Влюбих се в него!!! Той ми дава всичко, от което имам нужада.
Мирослав ДЕЧЕВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар