Измества ли интернет-езикът книжовния български език?
(? чейнджи интернета BG-ezika)
(? чейнджи интернета BG-ezika)
2.06.2008
"Hi az sаm s 1 fr shte te 4aam?", "Oki sled 5 min sаm pri u". Това трябва да се преведе така: "Здравей аз съм с един приятел и те чакам?, а отговорът: „Добре след 5 минути съм при теб".
Интернет и мобилните технологии родиха нов жаргон - смесица от латиница, кирилица и цифри. Системата от знаци, която се използва в електронните писма, в Интернет чатовете, при писането на съобщения с мобилните телефони, проникна до неузнаваемост в книжовния български език, което доста обърка педагози и книжовници.
Дори в ученическите съчинения вече могат да се срещнат цифрите 4 и 6 вместо буквите "ч" и "ш", което неминуемо стряска учителите по български език. Съобщенията, разменяни чрез мобилните телефони, комуникацията по чатовете, размяната на имейли, в които се използва основно латиница, заемат голяма част от ежедневието на учениците и те започват все повече да бъркат родния правопис. Това, разбира се, е част от проблема.
Родиха се нови думи и словосъчетания в българския. На немалко от нас със сигурност ще ни се наложи да използваме речник, ако решим да разберем модерната кореспонденция. Ако надникнем из чатовете например, ще видим, че от правописа и значението на думите в българския език не е останал и помен. Масово се използват съкращения, които са своеобразна смесица от няколко езика и писмени системи.
Едва ли човек на средна възраст би разгадал знаци като „nz"(няма значение), „np"(няма проблеми), „10x"(благодаря), „u"(ти), „6e"(ще), „br"(браво), „zdr"(здравей) „pls"(моля), "fr"(приятел), поради което прилагам и превода им. Ако не сте на „ти" с компютрите и английския език, трудно ще разберете, камо ли да използвате подобни „понятия" - съвсем обичайни и „в реда на нещата" за младото поколение.
Така или иначе подобни символи до такава степен са навлезли в комуникацията на Internet - поколението, че е по-добре да свикваме с тях, отколкото да ги отричаме. Проблемът е, че те навлизат в книжовния език и не само го застрашават, но и променят.
Още по-далеч се стига в напълно новите думи, които създаде компютърното поколение - в повечето случаи това са побългарени англицизми и техните съкращения. В това многообразие от български и английски разговорни думи, двусмислия и съкращения в днешния български език, вече има достатъчно нови думи заемки.
Например думите: "чатя" (от chat), "логвам" (от log), "браузвам" (от browse), "регвам" (от registration), "бъгвам" (от bug) и ред други, които, нямам намерение да изреждам, а и да си призная не знам значението на доста от тях.
Не съм против тях, нека ги има, но да не оставаме само с тях, а да търсим българския им аналог. Да се стремим да запазим идентичността на езика, доколкото е възможно.
Освен тези чуждици, които все пак са нужни за работата с новите технологии, в тинейджърския речник присъстват и английски думи, за които има български, но чатърите не проявяват особен интерес към тях. При разговор по Интернет например, често вместо "играя" или "помагам", се използват "плейкам" и "хелпвам", вместо съхранявам - „сейфвам".
Среща се и обратното - към български корени се прибавят английски окончания. Популярното "spox" например, е българското "спокойно", но съкратено и озвучено с английско окончание "кс".
Доста богато въображение се изисква, за да се разгадае подобна писмена система от хора, които не използват компютър. Представям си какво им е на учителите по български език, а и не само на тях, тъй като „новите" думи са неизменна част от езика ни. Даже си мисля, че голяма част от педагозите ни задължително трябва да преминат курсове на обучение по интернетизми, тъй като не е далеч времето, когато трудно ще разбират написаното от учениците!
Разбираемо е навлизането на интернет-езика и това е неизбежно в света на модерните технологии. Но да се срещат в съчинения по български език недомислия като "чашки", изписано като "4а6ки", или "шивачи" като "6ива4и", „пиша" като "пи6а", е неприемливо и мисля, че вече става въпрос за неграмотност. Именно в такива моменти е застрашен българския език.
Такива думи обаче са доста често срещани и българският учител е принуден да ги чете всеки ден. Ако обобщим, че българските деца не знаят български, ще звучи скандално. Факт е обаче, че неграмотността е характерна черта за немалка част от подрастващите, нещо повече - тенденцията е към нарастване.
Отговорността за проблема е комплексна, на всички нас - учители, родители и не на последно място - на медиите.
От година на година все по-малко деца пишат грамотно, дори и не се стремят да го правят. А часовете по български език сякаш вече са изключение в учебната програма на подрастващите. Намаляват за сметка на английския и информатиката.
Част от младото поколение обсъжда вредното влияние на т.нар. "интернет-език", с който в последните години се общува масово, докато друга част - не иска и да чуе, даже българския текст я дразни. Знаете ли колко пъти са ме молили да пиша на латиница в чата. Понякога това е оправдано технологично, но когато няма причина, защо да го правя?
Нещо повече - може да се окажеш обект на подигравки, само за това, че ползваш кирилица..... Звучи скандално, нали? Ако мислите, че си измислям, разходете се из Internet-пространството и ще разберете за какво иде реч.
Безспорно този факт, който аз смело наричам сериозен проблем, е заплаха за родния ни език. Езиковата култура на българите, както и начините за опазване на книжовния език според мен са приоритет на учителите от първите класове до гимназиалните курсове. Но отговорността е не само тяхна -отговорни сме всички ние.
Чувам как някои казват „То какво ли ни е наред в държавата, та да мислим и за опазване чистотата на езика?". Може да са прави, а може и да не са... Езикът е част от националната ни идентичност - оцелял през вековете, днес е застрашен...
Може би някои приемат като нещо естествено това, че губим идентичността си, че се разпадаме като нация...
Аз не го приемам!
А вие от кои сте?...
Мирослав ДЕЧЕВ
"Hi az sаm s 1 fr shte te 4aam?", "Oki sled 5 min sаm pri u". Това трябва да се преведе така: "Здравей аз съм с един приятел и те чакам?, а отговорът: „Добре след 5 минути съм при теб".
Интернет и мобилните технологии родиха нов жаргон - смесица от латиница, кирилица и цифри. Системата от знаци, която се използва в електронните писма, в Интернет чатовете, при писането на съобщения с мобилните телефони, проникна до неузнаваемост в книжовния български език, което доста обърка педагози и книжовници.
Дори в ученическите съчинения вече могат да се срещнат цифрите 4 и 6 вместо буквите "ч" и "ш", което неминуемо стряска учителите по български език. Съобщенията, разменяни чрез мобилните телефони, комуникацията по чатовете, размяната на имейли, в които се използва основно латиница, заемат голяма част от ежедневието на учениците и те започват все повече да бъркат родния правопис. Това, разбира се, е част от проблема.
Родиха се нови думи и словосъчетания в българския. На немалко от нас със сигурност ще ни се наложи да използваме речник, ако решим да разберем модерната кореспонденция. Ако надникнем из чатовете например, ще видим, че от правописа и значението на думите в българския език не е останал и помен. Масово се използват съкращения, които са своеобразна смесица от няколко езика и писмени системи.
Едва ли човек на средна възраст би разгадал знаци като „nz"(няма значение), „np"(няма проблеми), „10x"(благодаря), „u"(ти), „6e"(ще), „br"(браво), „zdr"(здравей) „pls"(моля), "fr"(приятел), поради което прилагам и превода им. Ако не сте на „ти" с компютрите и английския език, трудно ще разберете, камо ли да използвате подобни „понятия" - съвсем обичайни и „в реда на нещата" за младото поколение.
Така или иначе подобни символи до такава степен са навлезли в комуникацията на Internet - поколението, че е по-добре да свикваме с тях, отколкото да ги отричаме. Проблемът е, че те навлизат в книжовния език и не само го застрашават, но и променят.
Още по-далеч се стига в напълно новите думи, които създаде компютърното поколение - в повечето случаи това са побългарени англицизми и техните съкращения. В това многообразие от български и английски разговорни думи, двусмислия и съкращения в днешния български език, вече има достатъчно нови думи заемки.
Например думите: "чатя" (от chat), "логвам" (от log), "браузвам" (от browse), "регвам" (от registration), "бъгвам" (от bug) и ред други, които, нямам намерение да изреждам, а и да си призная не знам значението на доста от тях.
Не съм против тях, нека ги има, но да не оставаме само с тях, а да търсим българския им аналог. Да се стремим да запазим идентичността на езика, доколкото е възможно.
Освен тези чуждици, които все пак са нужни за работата с новите технологии, в тинейджърския речник присъстват и английски думи, за които има български, но чатърите не проявяват особен интерес към тях. При разговор по Интернет например, често вместо "играя" или "помагам", се използват "плейкам" и "хелпвам", вместо съхранявам - „сейфвам".
Среща се и обратното - към български корени се прибавят английски окончания. Популярното "spox" например, е българското "спокойно", но съкратено и озвучено с английско окончание "кс".
Доста богато въображение се изисква, за да се разгадае подобна писмена система от хора, които не използват компютър. Представям си какво им е на учителите по български език, а и не само на тях, тъй като „новите" думи са неизменна част от езика ни. Даже си мисля, че голяма част от педагозите ни задължително трябва да преминат курсове на обучение по интернетизми, тъй като не е далеч времето, когато трудно ще разбират написаното от учениците!
Разбираемо е навлизането на интернет-езика и това е неизбежно в света на модерните технологии. Но да се срещат в съчинения по български език недомислия като "чашки", изписано като "4а6ки", или "шивачи" като "6ива4и", „пиша" като "пи6а", е неприемливо и мисля, че вече става въпрос за неграмотност. Именно в такива моменти е застрашен българския език.
Такива думи обаче са доста често срещани и българският учител е принуден да ги чете всеки ден. Ако обобщим, че българските деца не знаят български, ще звучи скандално. Факт е обаче, че неграмотността е характерна черта за немалка част от подрастващите, нещо повече - тенденцията е към нарастване.
Отговорността за проблема е комплексна, на всички нас - учители, родители и не на последно място - на медиите.
От година на година все по-малко деца пишат грамотно, дори и не се стремят да го правят. А часовете по български език сякаш вече са изключение в учебната програма на подрастващите. Намаляват за сметка на английския и информатиката.
Част от младото поколение обсъжда вредното влияние на т.нар. "интернет-език", с който в последните години се общува масово, докато друга част - не иска и да чуе, даже българския текст я дразни. Знаете ли колко пъти са ме молили да пиша на латиница в чата. Понякога това е оправдано технологично, но когато няма причина, защо да го правя?
Нещо повече - може да се окажеш обект на подигравки, само за това, че ползваш кирилица..... Звучи скандално, нали? Ако мислите, че си измислям, разходете се из Internet-пространството и ще разберете за какво иде реч.
Безспорно този факт, който аз смело наричам сериозен проблем, е заплаха за родния ни език. Езиковата култура на българите, както и начините за опазване на книжовния език според мен са приоритет на учителите от първите класове до гимназиалните курсове. Но отговорността е не само тяхна -отговорни сме всички ние.
Чувам как някои казват „То какво ли ни е наред в държавата, та да мислим и за опазване чистотата на езика?". Може да са прави, а може и да не са... Езикът е част от националната ни идентичност - оцелял през вековете, днес е застрашен...
Може би някои приемат като нещо естествено това, че губим идентичността си, че се разпадаме като нация...
Аз не го приемам!
А вие от кои сте?...
Мирослав ДЕЧЕВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар