Наполовина

Половин луна ме гледа, сякаш разсечена е с нож....
Аз гледам я и питам се дали ще се изпълни?
Ако не през тази, то през следващата нощ.
Тя гледа ме, сякаш другата половина не ще се появи.

Черни и злобни облаци разделят ни сега.
Все повече и повече отдалечават я от мен.
Не я виждам. Скри се! Тъмнина!
Отново зачаках с моята половин душа!

Мечта ли е да се завием под едно одеяло?
Май Самотата ще ни забрани да бъдем цяло!
Заповедта и тъй трудно изпълнима,
А последващата болка – тъй жестока и необяснима!