Нея я няма!

Самотен на самотен остров,
присядам на крайбрежните скали.
С мечти облял ме залеза,
С шума си галят ме океанските вълни.
Нея я няма!

Неусетно, бързо се здрачи.
Небето потъмня.
Птици и спомени сляха в мрака следи.
Луната засия.
Нея я няма!

Вълшебна красота.
Пясъкът заблестя.
Самотата в мисълта ми прозвъня.
Отново, че съм сам напомни ми Нощта!
Нея я няма!