Самотен на самотен остров,
присядам на крайбрежните скали.
С мечти облял ме залеза,
С шума си галят ме океанските вълни.
Нея я няма!
Неусетно, бързо се здрачи.
Небето потъмня.
Птици и спомени сляха в мрака следи.
Луната засия.
Нея я няма!
Вълшебна красота.
Пясъкът заблестя.
Самотата в мисълта ми прозвъня.
Отново, че съм сам напомни ми Нощта!
Нея я няма!
събота, 3 май 2008 г.
-
Като част от съпътстващата програма на МТИ "Културен туризъм" бе представена книгата на популярния журналист и общественик от Вели...
-
София, 20 Ноември 2023 – Днес отбелязаме Световният ден на детето. Денят, в който ние от УНИЦЕФ даваме глас на всяко дете и си припомняме, ...