Безсилна

Нейде там на широкия сив булевард,
с усмивка, разчупила твърдия асфалт,
тъй самотна, израснала на белия свят,
стои малка тревица, оцветена в нежен зелен цвят.

Коли забързани, хора намръщени, ежедневно
потъпкват нейните мечти небрежно.
Безмилостно черни гуми по нея минават,
садистично обувки прашни злобно я стриват!

Безсилна и малка срещу големия град,
сякаш още е жива, на инат!
В очакване нощта да и даде закрила,
За да се изправи на другия ден с повече сила
и възкликне с насмешка:
„Не се предадох още съм жива”!