Старият пианобар

Луната освети с вълшебната си светлина
покритата с кадъръм уличка тясна.
Звездите се заслушаха в нежността,
на идващата от ъгъла музика прекрасна.
Заглушаваше я безсмъртния дувар,
обвил с обич стария пианобар.
До прозореца е маса втора,
два заети са от четерите и стола.
Две души се къпеха в класика, две.
Две очи оглеждаха се в други две.
Две тела летяха.
Две чаши забравени стояха, с по кубче лед
и наполовина пълни с елексира на страстта.
Звездите нямо и блестящо се усмихваха.
Луната аплодираше със своята светлина
две тела, потънали в завивките на любовта!