Птица без криле

Птица без криле си.
Мечтата да литнеш те убива.
Не можеш просто такъв си,
това е съдбата ти сива.

Безспорно си птица красива,
но птица без криле.
С душа обречена, мила,
с диамант, скрит в твойто сърце!

Като стрък, прикован за земята,
ти никога не ще полетиш!
Щом погледнеш към небесата,
Ще се питаш защо ли си жив!?

Сам под дъжда

Паля поредна цигара в нощта.
Тъжно е небето, отново заплаква.
Като послание във небесата издига се димът,
а аз мечтая съкровената мечта.

В дълбока локва се оглеждам,
а над мен облаците оцветени сякаш с туш,
тайно открадват моята надежда
и неподвластно усилват студения душ.

Отново изправена пред мен е самотата,
Безпощадно разкъсва моето болно сърце,
като стрела от огън ме пронизва в душата
и безспирно ограбва от мен парче по парче.

Обичам те

По вълните плъзна се любовна нощ.
Морето стене като пеленаче в своя кош.
Небето е в очакване на нещо да се случи.
Може би, дъхът ти, между нас леда да счупи.

Погледът ти - събрал в себе си всичките звезди.
Устните ти блестящи, целунати от залеза.
Душата ти изпълнена със страст, а все мълчи.
Сърцето си ти подарявам, разбери!

Думите са само две,
Ала не посмяваш да ги изречеш!
На тях подвластни са и Богове,
а именно: „Обичам те”!

* * * * *

Наивен бях, признах ти любпвта ми.
Върна ми смеха, а сега се смееш над плача ми.
Огъня в очите ми ти потуши.
Накара ме да полетя и в спомени ме одуши!

Допуснах те в душата си, а ти избяга.
Като изпита чаша ме строши
и остави ме да страдам.
Всичко разруши.

Навярно с любовта си прекалих,
себе си и тебе нараних!
Събудих твойте страхове.
С теб сме от различни светове.

Дърво без корени

Дърво понесено от вътъра - живот.
Дърво разсичано от хиляди светкавици,
Дърво, което ще е и без гроб.

Зимата почти изсъхнало.
Лятото, като че ли от Бога подарени няколко листа.
Дърво никога нецъфващо,
Дърво обляно в самота.

Напоено от дъжда,
Приютено от нощта,
дърво изстинало, без плодове.
Дърво със стенеща душа.

Две капки щастие

Един живот, една любов!
Две капки щастие блещукат в свят суров.
Една вселена, милярди хора и звезди.
Две капки щастие - аз и ти!

Различни като слънцето и луната.
И сякаш толкова далеч един от друг,
а всъщност и двамата сме на Земята,
нищожни малки като две искри.

И това безкрайно разминаване.
Две капки щастие - аз и ти!
Луната будна е, а слънцето отново спи.
Безмилостна нощта превръща ни в сълзи!

Любовен сън

Навън е студ. Отново пада нощ.
Заспивам с надежда да те срещна.
И ето.....
Ти изплуваш като неканен гост в съня ми
и разпалваш страст гореща.

Очите те - черни и дълбоки са като магия.
Усмивката ти - парещ лъч, сърцето ми пронизва.
Сблъсък.
Мощ.
Ръце протягам, за да те обвия.
Любовта си аз не ще я крия.

Но съня е кратък. Ти изчезваш.......
Събуждам се облян от спомени, с длани топли, топла гръд,
Тръпнещ в очакване до следващия сън!