Сам под дъжда

Паля поредна цигара в нощта.
Тъжно е небето, отново заплаква.
Като послание във небесата издига се димът,
а аз мечтая съкровената мечта.

В дълбока локва се оглеждам,
а над мен облаците оцветени сякаш с туш,
тайно открадват моята надежда
и неподвластно усилват студения душ.

Отново изправена пред мен е самотата,
Безпощадно разкъсва моето болно сърце,
като стрела от огън ме пронизва в душата
и безспирно ограбва от мен парче по парче.