Панорама на професионалното образование 2009 бе открита във Велико Търново

Министърът на образованието и науката Даниел Вълчев откри първата по рода си Панорама на професионалното образование в България. Стартът на тридневния форум, събрал 146 училища от всички области на страната, започна с празнично шествие по улиците на Велико Търново. Церемонията по откриването се състоя на площада пред паметника на Асеневци в старата столица. Инициативата е на Министерството на образованието и науката, а целта е популяризирането на професионалните училища. Първият закон за професионалното образование в България е от 1883 година, само 5 години след Освобождението на страната. Той урежда така наречената учебна занаятчийница в Княжество България. Въз основа на него е открито и първото Професионално училище по столарство в София. През 1907 година е приет първият закон за професионалните училища, заяви в приветствието си към учениците и официалните гости на събитието министър Вълчев. Екипът на Министерството на образованието и науката се е амбицирал серозно да върне позагубилият се пред последните десетилетия престиж на професионални гимназии в България. Само през миналата година са одобрени близо 50 проекта за подобряване и модернизиране на материалната база на професионалните учебни заведения, а за тази са отделени над 5 милиона лева, допълни министърът на образованието. Важна стъпка предприета от Министерството на образованието през изминалата 2008-ма година е свързването на информационния регистър на учениците, в това число и на завършващите професионалните гимназии с регистъра на Националния осигурителен институт. По този начина ще бъде проследено кои и колко от учениците са започнали работа по специалността си след завършването си, колко са продължили образованието си във висше училище и колко са останали безработни, категоричен е Вълчев. Събитието уважиха представители на европейски страни-партньори в ключови проекти в областта на професионалното образование от Австрия, Германия и Холандия, народни представители и местни общественици от Велико Търново, представители на неправителствени организации – партньори на професионалните училища. По време на шествието из улиците на старата столица министърът на образованието и науката Даниел Вълчев бе спрян от продавач на сергия за книги. Вицепремиерът поздрави търговеца и остави автографа си върху книгата, която издаде наскоро "Да обичаш на инат", изложена на щанда.

Великден ли?

Къде ви е моралът и възпитанието бе граждани? Вярващи били! В кое вярвате, че на Великден и на Коледа се ходи на църква ли? Останах потресен от възпитанието, или по-скоро от липсата на възпитание на много от хората отишли на църква, за да отнесат святият огън вкъщи на връх Възкресение Христово. Младежи, с изключително вулгарно и освободено от задръжки поведение, се натскаха буквално под купола на храма, дъвчеха дъвки, говореха по мобилните си телефони, пререждаха се на опашката за свещи, която ми напомняше на онези, в които хората чакаха за някаква разпродажба на намалени стоки. Други видимо изнервени подвикваха, че организацията е слаба, трети запразнили със светнали очи, дори незнаеха какъв е поводът да са на това свято място. Накачулени по оградата подпийнали младежи пушеха цигара след цигара! Облеклото пък на някои беше изненадващо неприлично. Не може да дойдеш с домашните си дрехи, по анцуг или по къси гащи и маратонки в храма. От друга страна суетата също не липсваше. Толкова гримирани момичета не съм виждал и по списанията. С екстравагантни прически, с твърде лъскави одежди, пред които мантиите на свещениците отстъпваха. Роми пък бяха обградили храма с протегнати за просия ръце и се молеха за пари на всеки, който преминаваше покрай тях. Ще си помислите, че съм дребнав и съм се впуснал в детайлност, но тези неща мен лично ме подразниха, защото ми писна някои хора да се правят на безгрешни и праведни! Дори чух сред присъстващите да се питат как се казва храма? Това ли е европейската ни култура? Безмерието, наглостта и лицемерието, на което се нагледах ли ни завеща Божият син? Комай за доброто, което все побеждавало, само можем да мечтаем!!! Може ли, ми кажете, да хванеш два-три стека цигари под мишница и да се изправиш пред олтара. Ами извинявайте, но това ми прилича на отбиване на номер. Я, на път за вкъщи от кварталния магазин да отида на църква, щото било Великден и да запаля някоя друга свещ! Може и да греша. Не искам да правя крайни заключение, но това, което аз видях на Велика събота, ме провокира ужасно. И вместо да бъдем смирени на святите места, проводници на Христовата вяра, ние без свян показваме, ама най-лошите си черти. Най-смешното е, че дори и възрастни хора не проявиха достатъчно търпение. В страха си да не би да останат без свещи, сякаш забравиха за страха си от Бога, все едно бяха на петъчния пазар и се блъскаха с такава сила и арогантност в тълпата, че да не повярваш после какво им е болното, та постоянно се оплакват. И се чудим откого децата ни вземали пример за висок морал! Опитах се да направя забележка на една дама да изключи мобилния си телефон, който звънеше през 5 минути. Струва ми се обаче, че ме разбра погрешно и сякаш нарочно си усили звука, а за изключването му, тя не си и помисли. Дори ме погледна лошо, сърдита от направената забележка! Това ли са християнските ни ценности? В това ли вярва българинът или ходи до църквата само защото, някой му е казал, че на Великден е прието да се ходи в храмовете? Къде е смирението и преклонението пред Бог, който със страданията си изкупи греховете на цялото човечество, а ние как му отдаваме почит само? Стана ми жал за праведните миряни, дошли с добрината си да почетат празника! Не заради друго, а защото видях неуважението на хората един към друг, именно на такова място и в такъв момент! От години не бях ставал свидетел на такива грозни гледки и то в навечерието на един от най-големите християнски празници! За мен в голяма степен религията е опорочена, а хората са толкова обезверени и не вярват в нищо. А когато се натъкнеш и на подобни изцепки се питаш, къде е смисълът? Малцина са хората, които зачитат Църквата, която е пазила ценностите и народността ни векове наред. Дали, обаче ще ги пази занапред, не съм убеден! Черногледството ми е продиктувано от това, че обикновения човек, простосмъртния вече няма респект от църквата и християнските добродетели. В ден като този, когато възкръсва доброто и надеждата, да имаш подобно невъздържано поведение е признак на изключително ниска култура, достатъчно показателен за това, каква е ценностната система на голяма част от обществото ни! Май навалицата от вярващи в храмовете е само по празниците! През делничните дни в тях освен духовните лица и продавачките на свещи, други хора не стъпват! Затова трябва да се замислим, къде е религията в нашето съвремие и доколко е нужна на хората? Кои са вярващите и дали материалните ценности отдавна не изместиха духовните?

На мен ми пука, а на вас?

Писна ми да чувам от връстниците си: „Това не ме вълнува” и „Не ми пука за тая скапана държава”! За пореден път се убеждавам, че в България гражданско общесто сред младите хора няма. Младото поколение нехае за случващото се в държавата! И най-страшното е, че нараства броя на младежите нихилисти и тези без никакви ценности. Трудно е да срещнеш млад човек, който да има гражданска позизия по наболели обществено-политически проблеми. Все повече младежи не се интересуват нито кой ги управлява, нито кой ще ги управлява. За много от тях съществуването им се свежда до ходене на работа по принуда, обикаляне на кафенетата, застояване пред компютъра или поредната вечерна запивка в кръчмата. Ходенето на училище или в университети се е превърнало в едно от най-мъчителните занимания за младите, което просто трябва да оправдае парите хвърлени от мама и татко в името на образованието. Докога питам аз, ще сме чужденци в собствената си държава? Младежите дори нямат мечти! Мразят да поемат отговорност, мразят да обичат, понякога мразят и себе си. Всичко в скучния си живот правят по задължение. Нямат приоритети, не виждат бъдещето си в България, но най-ужасното е, че дори не искат да променят поне малко живота си. Има и такива, които в отчаянието си просто си тръгват! Моят призив е бъдещето на България да се събуди! Да помисли, че много от нещата, които му се случат, зависят от него. И докато това не се разбере думата реализация ще продължава да е чужда за младите българи, една от причините поради, която много от тях стягат куфарите. Най-странното е, че когато имат възможност да променят нещо, отново за безразлични! Не ви ли писна някой да управлява живота ви, бе хора! Не ви ли писна да се предавате и свеждате глава пред този и онзи? Не ви ли писна да нямате мнение? Не ви ли писна да бягате? Не ви ли писна да потъпкват правата ви и достойнството ви? Убеден съм, че десетки млади хора, дори не знаят защо живеят – потиснати и огорчени, сърдити на всички за собсвените си неудачи и най-вече от примера на улицата, където оцелява не умният, а силният. Според изследвания от агенции за социологически проучвания голяма част от младите хора смятат политиката за нещо наистина скучно, което обезсмисля участието им в нея. За мен специално причините да отидеш до урните и да изразиш мнението си, чрез гласуване си струва. Къде сте българи? Гласът на всеки е важен, било и само един! Така според мен изграждаме своето бъдеще! Сериозен проблем е обезверяването у младите хора! С всеки следващи избори избрителната активност на хората в България намалява - в последно време се движи около 42%. Пак по данни на социолозите на избори гласуват основно пенсионери, роми и турци, което всъщност е почти половината от населението на страната ни. Къде са младите хора! Гласуването, всъщност е право, с което да участваш в управлението на тази страна! Опитите за протести на студентите срещу управлението на страна с пълна сила доказаха незаитересоваността на голяма част от младежите към политическата система, предвид малкият брой, които излязоха на площадите... Е, идват избори за национален и Европарламент. Твърде късно е да останем отново странични наблюдатели! Не е ли парадокасално, че толкова млади хора се оплакват от условията, в които живеят, а не гласуват и не излъчват представителство, което да защитава техните интереси. За никого не е изненада, че разгневените млади хора рядко гласуват, а почти половината младежи на възраст от 15 до 30 години изобщо не се интересуват от политика показват изследвания на НЦИОМ. Не разбирате ли, че ние сме хората, които можем да променим нещата и то без протести, просто като отделим 15 минутки от така ценното си време и отидем да гласуваме! Защо младите тябва да гласуват? Защото е крайно време в тази държава да се създаде ефективна младежка политика. Държавата, която 2 десетилетия не помисли за младото поколение и неговото израстване, тъй като бе твърде заета да разпределя така жадуваната власт, накара хиляди свои деца да се чувстват предадени и излъгани и да напуснат родината си! Нормално ли е да бачкаш по две смени една след друга, след което да отидеш зомбиран на лекции и това в продължение на 5 години, а когато поискаш да работиш по специалността, т.е. да се реализираш, разбираш, че някой те е изпреварил и още преди интервюто за работа е назначен, защото е с връзки, дума която у много от нас предизвиква гняв и отвращение. Колко от завършилите студенти намират работа по специалността си? Над 50 % от тях стават общи работници! И така похарчените пари и инвестирането в образование и знания, става напълно безсмислено! Оттук се появява и апатията към управниците, които с нищо не допринесоха за развитието на младите хора и задържането им в България! Има обаче шанс това да се промени! Ето защо трябва да участваме в изборите, ние сме част от тази държава по-дяволите! Не може да сме апатични и безразлични. Не това искаха нашите велики политици Ботев и Левски, когато се борха за свобода на народа ни, за демокрацията, в която съдбините на България да се решават от всички българи! Ясно съзнавам, че младите хора не гласуват, защото не могат да открият своето представителство, да припознаят хора, на които да вярват, но това е вид оправдание, а не причина. Нека създадем наше представителство, като сами посочим кой да ни управлява и защитава интересите ни пред европейските институции и на национално ниво. Къде е самочувствието ни, докога образовани и интелигентни хора няма да имат гражданска позиция? Ние заслужаваме да живеем по-добре! Фактът, че много от младите не могат да се издържат сами и остават зависими от родителите си, дори започвайки работа, е също притеснително. Но сякаш не считаме за нужно да променим това и оставяме властта в ръцете на тия, които изобщо не се интересуват от нас! Предвид последните години, в които държавата ни е сочена за най-корумпираната в ЕС, обезверяването в българските институции става все по-голямо. Думата политика младежите припознават като мръсна дума, която отблъсква. На празните обещания пък, с които ни заливат повреме на предизборните кампании никой вече не вярва. Разочарованието от политиците достигна своя предел. За всички е ясно, че Васил Левски няма да се повтори или поне няма изгледи за това! Но е нужно поне да опитаме! И аз като представител на младите хора в България искам демокрация, искам да има закони, които да се спазват и всеки да върши това, за което е учил и е подготвен. Срамувам се, че държавата ми е най-бедната и с най-много неуредици. Гадно ми е, че парашутисти спуснати от партийни центарали ръководят живота ми! Именно, заради това няма да остана безразличен и ще гласувам! Всеки от нас трябва като гражданин на правова държава да отиде до тъмната стаичка и с гласа си каже „не” или „да” на бъдещето си. Няма какво да се сърдим, че еди коя си партия излиза под строй да гласува - трябва привържениците на всички политически партии, заявили своето участие на предстоящите избори да излязат и да упражнят правото си на вот. В България живеят достатъчно млади хора, които стига да поискат могат да променят ужасно много неща и да направят страната ни по-добро място за живеене!!! И, за да не наричаме държавата си Абсурдистан и постоянно да хленчим срещу този и онзи, трябва да покжем икаме ли промяна или не. На мен ми пука, а на вас?

Водещ