Ню Йорк

* * * * *

Някъде там - между деня и нощта.
Някъде там - сам на брега!
Морето ми викаше: "Ела"!
Небето ме молеше да полетя!
Залезът загрижен, с любов ме обля!
Земята, обаче, не ме пускаше!
Раждаше в мене страха!
О, Самота!
И грешна и свята,
ти ми остана
най-верен приятел!

пушачът

* * * * *

Ограбен от слънцето,
отмит от дъжда!
Омагьосън от луната,
сам изгубен в света!
Всяка минута погубвах
по нещо от себе си!
Всяка минута обичах।
И като в киното,
всичко се случваше,
все едно беше написано!
Не мога да спра!
Лъжи безброй ме засипваха
и накрая повярвах в една।
Осъден да чакам,
белязана сякаш от мрака
е мойта душа!
Повярвах отново в лъжа
повярвах във любовта!