* * * * *

Някъде там - между деня и нощта.
Някъде там - сам на брега!
Морето ми викаше: "Ела"!
Небето ме молеше да полетя!
Залезът загрижен, с любов ме обля!
Земята, обаче, не ме пускаше!
Раждаше в мене страха!
О, Самота!
И грешна и свята,
ти ми остана
най-верен приятел!