Бизнес на дребно

Вбесен съм от някои таксиметрови шофьори. Често ми се налага да ползвам услугите на жълтите коли, тъй като нямам своя, а разстоянията, които трябва да изминавам всеки ден са достатъчно дълги. Тотално разочарован съм обаче от отношението на шофьорите към клиентите и по-точно от „обиржийството", което те смело прилагат... Понякога слизам от таксито с чувство за вина, че съм развалил настроението на недотам изкусния „печелбар". "Нямате ли по-дребни? Нямам стотинки да ви върна?" е дежурна реплика, дойде ли време за плащане на сметката! На пръв поглед, мислиш си, нормално е да е свършил дребните и си казваш - ОК не съм за 20 или 30 стотинки. Извинете, но когато това е ежедневие и се случва при различни шофьори, мисля че става дума за добре отработена тактика... Сякаш трябва да имам завързана на кръста кесия с монети, за да угодя на таксиметровите шофьори и ред други като продавачки, контрольори, сервитьорки и всякакви хора, извършващи търговска дейност, които ги е домързяло да обменят пари, започвайки работния ден. Само, че ми писна да ми закръглят самодоволно сметката, без да ме питат! Щом кажеш "Нямам", започва голямото ровене по разни пластмасови чашки, жапки, по огледала, джобове, портфейли и какви ли още не съоръжения за съхраняване на пари. Целта е ясна - опъване на нервите до крайност, особено ако бързаш. Примиряваш се, казваш гузно „задръжте рестото" и слизаш с развален ден и излъган. А доволният шофьор започва да се озърта за още шарани... Що за шмекерлъци? Нали си има касов апарат във всяка кола, на който е показана сумата, която дължи пасажерът? Докога с тези селски номерца.. Все нямали дребни, спират до някакви магазини и те изпращат да разваляш пари, и всякакви такива, меко казано, смешни постъпки. Ако мине, мине! Ами, ако и аз нямам дребни в себе си, нека да не ми взема парите, бе.. Да ме черпи едно такси. Спрямо наглостта, която проявява, едва ли това ще изкупи вината му към лоялните клиенти, които често се съобразяват с таксиджиите и бързат да им оставят ресто, понякога двойно колкото е сметката...! Попадал съм и на още по-голяма гавра: Сумата е 4. 50 лева. Давам 5 лева, а в замяна получавам благодарности и „Приятен ден" и понеже ми писна да пълня джобовете на разни чичковци, веднъж попитах: „Няма ли да ми върнете рестото, господине?" Честно да си призная и до ден днешен съжалявам защо си поисках 70-те стотинки... Водачът, покашляйки се ми каза: „Ами... не видяхте ли на апарата... каква е сумата...", който между другото вече беше спрян. Да, казвам, пишеше 3,30 лв., а той с прекрасни актьорски умения, сякаш изумен от станалото, ми отговаря ... „Какво ви тревожи?". Въпреки, че не разполагах с време, което да отделя на един лъжец, реших да потърся правата си и му казах, че съм платил 4 лева, а сметката е 3.30... и очаквам да ми върне пари. „Дадох ви 4 лева - почти гневно му заявих, Вас би трябвало да ви тревожи нещо..." Леле като се ядоса този човек, със сигурност, ако още малко бях останал в колата, щях да изям пердаха. Едва ли не ме изкара, че аз съм виновен той да е на това дередже. И не ми върна рестото, а най-нахално ми каза да напусна колата му, че нямал време да се занимава с такива дребнавци като мен. (А да не говорим, че въпросните пекани шофьорчета понякога измислят съвсем нов маршрут от едно място до друго, разбира се, доста по-далъг, а защо не и с повечко светофари, само и само да се надуе сметката. Питаш ги, защо минават оттук, а те започват с небивали обяснения колко лош бил другият път, как било същото разтояние по този, че била затворена еди си коя улица и така от хиляда кладенеца вода ще ти извадят, но ще те убедят, че точно този е пътят, по който трябва да се премине.) Айде стига вече бе, да не сме деца, че ни заблуждавате. И ние сме от България и знаем колко трудно се изкарват честно пари. Забогатяхте от тези бакшиши, а само ревете, да вдигате цените. Ако искам сам ще оставя бакшиш на някого. Има такива, които заслужават. Но от въпросните нагли шофьори ще продължавам да си искам рестото...

Кой е виновен?

Къде са били хората на реда и кой е отговорен за бруталното убийство на студента по Фармация Стоян Балтов пред дискотека в Студентски град! На тези въпроси търсим отговор дни наред! Виновно е цялото българско общество! Отдавна безопасността на гражданите не е приоритет на държавата, не разбрахте ли! Напълно демотивирани полицаи търсят правата си, а ние искаме да ни защитят на улицата। И какъв ще е ефектът от шествията и протеста на студентите? Признавам, не забелязвам някой да се е трогнал от тях. Гадното е, че всички знаем какво ще се случи- ще чакаме просто да мине време и всичко ще бъде забравено, ще помълчим и ще си кажем, че е единичен случай. Познато, нали? Само дето това не е точно така - десетки сбивания и мелета ставали всяка седмица, заявяват студенти от Студентски град и никой не обръщал внимание на това. Стига, че вече се смея през сълзи. Питам, щеше ли да се случи този инцидент, ако хората на реда бяха достатъчно и на мястото си във фаталната нощ? Има ли някой, който да се погрижи за децата ни днес, за преодоляването на агресията помежду им, за спиране на ширещото се насилие сред тях, за неопределените количества алкохол, с които младежите се наливат до безпаметност, без никакав контрол? Само си представете какъв човек трябва да си, за да убиеш връстника си с ритници в главата. Тук корените на проблема са доста дълбоки. А случилото се е резултат от деградацията на българско общество. На унищожения морал и ценности, които сякаш умишлено бяха потъпкани през последните години. Причините за инцидента са няколко и този път аз няма да си затворя очите и да ги подмина, а дори ще ги изкрещя. Липса на възпитание, липса на закони и безхаберие.Необяснимо е за мен, докога ще останем слепи за унищожената ценностна система сред българските младежи! Докога определени хора ще мислят единствено за себе си, въпреки че са отговорни пред целия български народ! Явно имаме много български деца, че смъртта на едно, две или три да не представлява сериозен сигнал за състоянието на младото поколение, в което спокойно на свобода се разхождат изверги и убийци! Писна ми през няколко дни да слушам по медиите за загинали млади хора в различни градове на България. Да не е практика това или тенденция, доказваща с пълна сила неспособността на градоначалници и политици да се справят с поверените им длъжности, в които основното им задължение е опазване физическото здраве на гражданите?Отивайте си, има по-кадърни от вас, скандират по форумите потресени студенти... Или ще чакате броя на развелите се черни знамена да стане по-голям от националните? Последната спирка от страшната обиколка на смъртните случаи, вследствие на това, че някой отново не си е свършил работата, този път бе Студентски град. Но утре може да спре във вашия град! Или, още по-лошо - пред вашата врата! Колко струва живота в „младата" европейска България? Нищо... Гаврата с живота на българския гражданин ще продължи - това е истината. Не мога да разбера защо плащаме данъци, с които осигуряваме заплатите в министерства, полиция и съдилища, когато голяма част от тях просто спят. Какво прави държавата, за да ни осигури безопасността? Все въпроси без отговор... Радвайте се на живота, българи, не се знае дали ще има утре. Десетки хора умират всеки ден, само защото някой не си е гледал работата, както трябва! „Каква Гърция, какъв Борисов, какви глупости дрънкате..... За вас нормално ли е по улицата едни двадесетгодишни младежи да избиват други такива младежи?! Когато и където това става по света, хората излизат по улицата, а министрите, вместо да размахват пръст на почернените родители, си подават оставките! Добре, че се махнах на време от тази страна и децата ми растат другаде!" признава майка във Форум, посветен на загиналото момче. А колко са мислещите като нея?...

Мирослав Дечев: * * * * *

Мирослав Дечев: * * * * *

Коледа - празник и на бедните

Наближи Коледа и се сетихме сякаш по традиция за бедните, онеправданите, инвалидите и сираците. Започнаха десетки кампании за събиране на средства, за да може и тези български граждани да празнуват християнския празник подобаващо. Добре де, но питам аз годината колко дни има…? Нима само на Коледа трябва да бъдат нахранени и облечени сираците и хората с увреждания. Съжалявам, но мнението ми по темата е особено и категорично. За тези хора, грижата пада на държавата, а не на и без друго обедняващия български народ, в който все пак се срещат съвестни граждани, готови да отделят и последните си лев два за смс или за благотворителен концерт. Докога в тази държава бедни ще помагат на още по-бедни. Не е ли крайно време милосърдието към хората в неравностойно положение в България да бъде приоритет в държавната политика на страната ни. Ама наистина ми изглежда твърде комично всяка година по едно и също време да се надава вой от малкия екран и по разни вестници, че по Коледа ставали чудеса и чрез умишлено търсен емоционален ефект върху хората, те да бъдат някакси благородно ограбвани. Принудени да помагат на своите съграждани от съжаление!!! И кръга е затворен – държавата си свърши работата събра парите за нуждаещите се от други, които не по-малко се нуждаят от достоен живот и достойно заплащане за труда си, което също не ми се вижда да е приоритет на държавата. Щом заплатите са ни най-ниски в цяла Европа... И най-интересното, което наблюдавам е, че хората, които са склонни да даряват, било пари или дрехи, не са от най-заможната прослойка в българското общество. Напротив – това са съжалителни, милостиви и възпитани хора, които знаят какво е да си в беда и да разчиташ на подаяния, за да се изхранваш. Но това, разбира се не пречи да отделят и от малкото, с което разполагат, за да са полезни някому, неизвестен в повечето случаи за тях. Е, това не е ли смешно, да помагаш с нямането си, а богати люде да се свират на топло и да се правят на нечули и неразбрали за нуждата на по-обикновените от тях. Поправете ме, ако не съм прав!!!

1000 лева депутатската пенсия поискаха народни представители

Предложението е внесено от 11 народни избранници начело с Ваньо Хърков от „Атака"! То предвижда право на пенсия да имат всички депутати с изтекъл мандат, които са навършили 55 години и не са преизбрани। Според внеслите предложението, народните представители били онеправдани след излизането си от парламента, защото не можели да си намерят работа। Това означава всички неуспели да се класират за втори мандат да излизат в заслужен отдих по-рано от останалите мъже в държавата. Исканията им са да получат два пъти повече от сегашния таван на пенсията, който е 490 лева, т.е. парламентаристите се надяват пенсията им да е цяла хилядарка. Осигурителният стаж въобще пък нямало да се взема под внимание! "С тази промяна се дава възможност на народния представител, след като напусне състава на Народното събрание при изтичане на пълния му мандат, да се включи активно в обществената дейност, да бъде в полза на обществото и с експертните си умения да продължи службата за благото на народа", е записано в мотивите за предложението. Как е възможно да ти хрумне такава идея, за мен е необяснимо! Къде живеят тези хора? Меко казано съм потресен! Явно доста срамно ще е за един депутат да се нареди на опашката пред Бюрата по труда редом с другите си безработни съграждани! Що за нечувани пенсионни привилегии искат българските законотворци. Не ви ли писна в България хората да се делят на привилигировани и непривилигировани, т.е на нисши и висши. Мисля си, че народния представител преди всичко е човек от народа, а не човек над народа. Това го прави равен с другите хора от обществото. Още повече, че той е избиран от тях... Нима хората, трудили се достойно и честно през целия си живот не заслужават такава пенсия? Или само защото те са във властта и имат възможността да си осигурят благополучно бъдеще, разбира се, облечено законово, могат да си позволят подобна гавра с българския данъкоплатец! Това е срамота! Такова дебелоочие не съм виждал досега. Как ще погледнеш избирателите си в очите, как ще им обясниш с какво ти си заслужил пенсия от 1000 лева само за 4 години трудов стаж, а те, горките, работили по 30 и 40 години, няма да вземат и тавана, дори още по-зле - някои ще си останат с мизерните 150 лева. Такава наглост е тази постъпка, че нямам думи. И това предложение да бъде внесено в момент, когато Европейската комисия окончателно загуби доверие в българското правителство и спря 220 милиона евро по Програма ФАР, в момент когато станахме за посмешище на цяла Европа, когато издания от цял свят ни обявяват за най-корумпираната държава в ЕС, аз просто не разбирам... За мен този акт е неуравновесен. В редица европейски държави било така, оправдават се законотворците. Така е, ама не чух за спрени пари от еврофондове за тях (европейските страни - бел. ред.), не чух да са сред първенците с най-много поръчкови убийства, не чух за корупция по високите етажи на властта с такива размери (като у нас - бел. ред.), не чух за съсипаното им образование или здравна система, и не чух да са с най-ниските заплати и пенсии в Евросъюза. Абе, тия хора направо са се самозабравили. Не може да се биеш в гърдите и да твърдиш какъв експерт си и колко си нужен на обществото, дори и след изтичане на депутатския ти мандат, най-малко заради случващите се събития в България. Ако депутатите наистина си вършеха качествено работата, със сигурност нямаше сега да сме в черните хроники на Европа! За мен лично това не може да се нарече експертна работа. Сякаш нещо им става, щом влязат в тази пленарна зала. Започват да измислят какви ли не безумия. Два милиона пенсионери изнемогват, не могат да си закупят лекарствата и храната, да не говоря, че мръзнат, а тука няколко хорица, които 4 години стоят на топло и се возят в луксозни автомобили, твърдо решили да запазят статуквото си и занапред, само защото избирателите може и да не им поверят втори мандат, тъй като оценката на повечето днешни депутати не е положителна. Попитайте обикновеният пенсионер как живее, направете референдум - дали народът е съгласен с проектопредложението ви, да видите колко сте обичани и дали изобщо някой ще ви избере в следващият парламент. Единственото, което ми идва на ум, ако бъде прието от парламента това предложение е: За да си запазят поне доброто име и наистина да продължат да работят за „благото на народа", аз предлагам да дадат половината от депутатската си пенсия на хора, които имат по 40 години трудов стаж и вземат пенсия по150 лева! Но май... както ми каза продавачката на павилиона, откъдето всяка сутрин си купувам вестници, и откъдето научих за скандалното предложение, „щом са си решили, ще го приемат и никой не може да ги спре". Е, тайно се надявам, че не всички в парламента смятат така, че са останали и мислещи хора, които да гласуват против....

Гарелов, Кеворкян и Алгафари – известни не само от екрана на БНТ, а и в структурите на ДС

С решение №54 от 26 ноември 2008 година /www.comdos.bg/ Комисията по досиетата обяви имената на ръководителите на отдели, сектори и редакции и на членовете на контролните органи в Българската национална телевизия, сътрудничили на Държавна сигурност. Комисията е извършила проверка на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Проверени са общо 484 лица. Десет лица не подлежат на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от закона. За едно лице не са предоставени нужните документи. Общо за 37 души е открита принадлежност към бившата ДС и военното разузнаване. В решението на комисията личат имената на главни редактори, водещи на предавания и други. Сред първите имена, които правят впечатление в решението, са говорителят на президента Жельо Желев – Валентин Стоянов (агент Филип). Лично мен няколко имена ме изненадаха. Например настоящият зам.-министър на културата Иван Данев Токаджиев, подвизавал се в структурите на ДС като агент Колев и бившият зам. министър на културата Иван Йорданов Димитров (Гранитски) с благозвучният псевдоним Огнян. С отчаяние научих, макар и късно, че един от любимите ми водещи Александър Авджиев - водещ на някогашното предаване "Добро утро", всъщност е бил агент Павел. Не мога да подмина и познатите на всички лица: Иван Гарелов – с псевдоним Талев. Обичаният от всички телевизионен водещ Кеворк Кеворкян – агент Димитър, режисьорът Нидал Ахмад Алгафари пък бил агент Наско, Николай Любомиров Конакчиев – агент Благовест, Огнян Стефанов Сапарев - осведомител под името Марти, многоуважаваният Хачадур Крикор Бояджиев (Хачо Кирилов Бояджиев) - агент-нелегал Кръстю, Явор Тодоров Цаков – агент Александър. Списъкът на служителите на БНТ, които са сътрудничили на Държавна сигурност продължава с имената: Александър Димитров Грозев, Ангел Йорданов Киряков, Антоний Симеонов Вергиев, Асен Генов Матеев, Атанас Бориславов Илков, Атанас Свиленов Митрев, Борис Илиев Китанов, Боян Крумов Кривошиев, Владимир Спасов Игнатовски, Владимир Спиров Каперски, Григор Христов Христов, Дарин Константинов Камбов, Димитрий Константинов Иванов, Живко Ваклинов Живков, Иван Филипов Проданов, Красимир Крумов Йорданов, Милен Атанасов Вълков, Милен Христов Йорданов, Михаил Иванов Бързанов, Надежда Панчева Топчева, Николай Любенов Николов, Николай Любомиров Конакчиев, Николай Людвиг Цончев, Огнян Димитров Димов, Огнян Стефанов Сапарев, Пенчо Златанов Ковачев, Стефан Петков Стоев, Христо Тотев Тотев. Интересът от решението на комисията е огромен, тъй като в Закона за радио и телевизия има лустрационни текстове, които постановяват, че бивши щатни и нещатни служители на Държавна сигурност, не могат да бъдат генерални директори и членове на управителните съвети на БНР и БНТ.

Национален военен университет "Васил Левски"

130 години военно образование в България

Тази година се навършват 130 години от създаването на военно образование в България. В края на ноември 1878 година в София е официално осветено и открито първото военно училище в България. Това събитие изпреварва с цели 7 месеца приемането на Търновската конституция, затова има и огромно значение за най-новата история на страната ни. Военното училище се явява една от първите държавни институции след Освобождението. Непосредствено след подписването на Сан Стефанския мирен договор, една от важните задачи, които решава Временното руско управление в България е създаването на въоръжени сили на младото Княжество в лицето на Българската земска войска. Остава, обаче, въпросът с подготовката на командири за войската. Императорският руски комисар в България генерал-адютант княз Дондуков-Корсаков предприема конкретни стъпки за създаването на военно училище. В началото на август 1878 година се полагат основите на такова в Пловдив – назначен е и първия команден състав, състоящ се от 6 души. Началник на училището е гвардейски капитан Николай Флейшер. В средата на ноември 1878 година училището се премества в София. Именно там се провеждат и първите конкурсни изпити. Учебните занятия започват на 27 ноември. Първият випуск е произведен на 10 май 1879 година в състав от 165 души. Именно сред тях са и командирите повели българската войска по време на Сръбско-българската война и войните за национално обединение. През 1924 година училището е признато със закон за специално висше учебно заведение. От февруари 1945 година патрон на училището е Васил Левски, а от есента на 1958 година то е преместено в старопрестолния град. И така наследникът на Първото военно училище е днешният Национален военен университет „Васил Левски” във Велико Търново.

"Елате утре"

С тези думи приключил разговорът на г-н Попгеоргиев със служител на МВР, когато на място се опитал да се свърже с квартален полицай по вътрешна телефонна линия в „РПУ-то”, което засега ще наричам така. Случката се разиграла, след като въпросния господин загубил личната си карта и потърсил веднага органите на реда за помощ какво следва оттук нататък. Портиерът посъветвал потърпевшият да се обади на кварталния и му дал телефонния му номер. Дотук историята звучи някак си банално и рутинно. Всичко започва от момента, когато в телефонния разговор полицаят заявил на притеснения гражданин, че не може да го приеме в момента и да дойде на другия ден. Тогава 22-годишният младеж уместно задава въпросът си: „Какво да правя ако ме спрат полицаи и ми поискат документи за самоличност?” Последвало: „Ами, шофьорска книжка имате ли? Или пък акт за раждане? Добре е да ги носите с вас!”. На другия ден господина с изгубените документи, отива да си пробва късмета със служителите на реда за втори път. Портиерът е същият. Отново съветва момчето да звънне по телефона. Този път, обаче повикването остава нечуто! И тогава смутен и разтревожен гражданина се обръща пак към портиера, а той отговаря „Колегата може да е мръднал на някъде ама е на работа”. Като примерен и уравновесен човек Попгеоргиев, решава да почака. Минават 20 минути. И този път, обаче никой не вдига телефонът отсреща. Последват няколко телефонни набирания до изчезналия уж за малко квартален. От 9 сутринта до 12 часа на обяд, няма кой да обърне внимание в цялата полиция на човек, който е загубил документите си и не стига, че съвестно е отишъл на място да сигнализира за случая, ами и никой не се трогнал. Напротив г-н Попгеоргиев не успял след повече от 3 часа чакане, да се свърже с „мръдналият на някъде полицай”! Тъй като наоколо бил само портиерът измореният и отвратеният от чакане господин не издържал и след като се уверил, че губи битката за срещата със служителя на реда, решил да си тръгне. При напускане на фоайето на сградата портиерът изпратил съвестния гражданин с думите „...ами, да, тръгвайте, няма да стане днес...” Младежът с очудване попитал „И дотогава какво да правя без лична карта аз...? И как да се легитимирам?” А пазвантина му казал „Ами... не знам!” На угрижения Попгеоргиев се налагало да пътува и недоумявал, как ще се движи без документ за самоличност или с такъв, който поне да удостовери загубата. Казал на портиера, че носи със себе си акта си за раждане, а той го посъветвал: „О да става носете си го” и му напомнил да дойде след уикенда, но да бъде задължително, преди 8.30 часа, за да свари колегата на работното му място. Моите уважения към органите на реда в тази държава, може би наистна въпросният квартален е бил зает с друг по-сериозен случай, което не е толкова обезпокояващо. Но такова нехайство и безотговорност към гражданите аз не мога да толерирам. Толкова ли не се намери поне един служител от тази полиция, който да обясни на потърпевшия, какво да прави оттук насетне. Възможно е някой да се възползва от загубената лична карта, това не го ли съзнават, толкова заетите полицаи. Нали те самите трябва да следят дали гражданите на тази страна разполагат с документ, който да удостовери самоличността им. Глобата за не носене на такъв документ е 50 лева. Загубата му също се наказва със съставяне на акт. Представете си, човека бъде спрян за проверка и бъде установено, че няма лична карта, какво ще го глобят ли? След разигралата се история ще ми се стори дори наглост. И наистина смятам, че постъпката е твърде тенденциозна и грозна. Не прави чест на въпросния служител да отпраща по този начин гражданите. С думите „елате утре”. Толкова ли е безобидно според тях да не разполагаш с лична карта, а не дай си Боже да е откраднта с цел. Аз лично смятам, че опастностите в случая са две. Първо личните данни на младежа са на свободен достъп незнайно къде и докога, въпреки, че Закона за личните данни забранява изрично това. И второ липсата на документ, че си гражданин на тази страна е нарушение на Закона за документите за самоличност, които са задължителни за всички живеещи в България български граждани! Не се подразних толкова, от факта, че няма да издадат поне временно удостоверение на господин Попгеоргиев, че ще му бъде издадена лична карта или, че въпросната такава е загубена, ами от отношението, с което се третират българските съвестни данъкоплатци от органите на реда. И въпреки, че загубата на документ за самоличност, също се третира от закона за нарушение и подлежи на санкция, за което аз не оправдавам младежът, самият факт, че веднага се е обърнал към органите на реда, смятам за съвестна постъпка, друг е въпросът доколко му е обърнато внимание.

Опасните телефонни разговори

"Ние сме от полицията. Синът ви уби човек в катастрофа, трябва да се плати гаранция!". Или пък: „Вашата дъщеря е на операционната маса в критично състояние след катастрофа, трябва да изпратите спешно пари, за да я оперират!” Подобни реплики наистина могат да уплашат до смърт някого! Няма ли кой най-накрая да залови тези престъпници с телефонните измами? Колко хора пропищяха вече? То не бяха отвлечени, катастрофирали, болни от неизлечими болести роднини, животоспасяващи операции, убийци по невнимание и пр. Не стига, че сме достатъчно изнервени от и без друго скапаното българско ежедневие, ами сега и това. Засегнатите вече са хиляди. Най-потърпевши са възрастни и самотни хорица, които телефонните измамници умело подлъгват и манипулират. Започват подпитвайки, само, и само да научат някакво име на човек, който да е близък с телефонната жертва. И след това сюжета е прост, а резултатът твърде ефектен. Обикновено измамниците искат крупна сума пари, с която да измъкнат, така да се каже, загазилият близък. Версиите са няколко: убил по невнимание човек с колата си, участвал в сбиване с тежки последици, попаднал в полицията за кражба, наложителна спешна опрерация и какви ли още не стряскащи роднините на близкия сценарии. Най-често обект на подобни измами стават възрастните хора. И те милите отрудени и облъскани от живота, на всяка цена искат да помогнат, прежалват и последните си спестявания, а някои отиват още по-далеч и вземат на заем няколко хилядарки, заръчани от измамника. Хората получават уверението, че веднага щом пратят парите на определено място, техният близък ще бъде спасен. След като пратят, обаче, парите не получават и вест затова какво се случва, а не след дълго, когато се чуят с така наречения пострадал, разбират за гнусната измама, но връщане назад няма. В много случаи възрастните хорица изгарят с по 2-3 хиляди лева. Представете си само що за долна постъпка е да изнудваш така трудно преживяващите пенсионери, да ги плашиш с измислици и да ги крадеш. Обяснимо е защо точно те! Хитреците са си направили ясна сметка, че разказвайки покъртителните истории на възрастен човек, то той неминуемо ще се хване. Заплетените в системата на измамниците, баби и дядовци от далечни селца, започват да си мислят кой ли познат, близък или роднина се обажда за помощ. И правят всичко, което е по силите им, за да помогнат. Измамниците се обаждат на домашния телефон, обикновено взет от указателя. Изключително находчиви телефонните терористи, често прибягват до жителите на малки селца, защото ги смятат за по-наивни и състрадателни. Обажданията са обикновено от мобилен телефон с предплатена карта, поради което никой не може да идентифицира кой точно звъни. Измамникът започва да разказва измислената случка, гарантираща загриженост на отсрещната страна. В много от случаите потърпевшият сам назовава име в няколото преположения, които прави. Следва подробно запознаване от страна на телефонния престъпник с проблема, след което се настоява необходимите пари да се предадат на ръка на трето лице, тъй като изпадналия в затруднение няма възможност лично да ги получи. И така се завърта колелото, някои хора си печелят свободно за сметка на страданията на други и никой не може да ги спре. Данните показват, че на територията на страната действат стотици подобни измамници! Щом не могат да се хванат остава ни сами да се предпазваме! Съветвам ви ако някой ви се обади с подобни молби посочени по-горе, поразпитайте го добре, преди да предприемете изпращане на парите си на вятъра. Бъдете мнителни и не се доверявайте на всичко, което чувате. Изпечените престъпници знаят как да ви заблудят! Ще ви ракажа с личен пример как аз се отървах, което всъщност ме провокира да напиша и тази статия. Малко преди да тръгна за работа една сутрин, телефона иззвъня. Ало, казвам. Отсреща: „Здрасти, имам голям проблем. В полицията съм и ми трябват пари!” Гласа, който чух не ми бе познат и реших да разбера, за какво става въпрос. Разбира се, бях чувал за телефонните измами и преди. Та питам: Найдене ти ли си? А отсреща: „Да аз съм”. Само дето аз не познавам Найден, просто си измислих името. Нали разбирате, че оттук нататък измамата е разкрита и прекъсната. Предлагам на измамника да каже колко пари иска, за да му помогна като продължавам да го заблуждавам, че му вярвам, че е Найден. И му казвам ще ти пратя парите до 20 мин по банков път аз ти имам данните, бъди спокоен? При което чувам отсреща: Я си е... майката бе идиот, с което разговора приключи. Така блъфирах случайния телефонен престъпник, но със сигурност той е продължил да си опитва късмета и не се знае, колко хора вече е подмамил.

Те са сред нас

Всички ние си мислим, че добре познаваме хората, с които се срещаме на улицата, в магазина, в метрото, хората, с които работим, нашите съседи, дори близките си. Не винаги, обаче можем да преценим кой стои срещу нас. Маската, която слага всеки, прекрачвайки прага на дома си в голяма степен заблуждава обкръжението му. Ежедневното лицемерие, с което много хора се обличат преди да излязат от вкъщи, до такава степен се сраства с личността им, че се превръща във второто им аз, това което познават всички наоколо. И така много хора - дружелюбни, усмихнати и добри прекарват поредният си работен ден без да будят и най-малко подозрение сред околните, че нищо от това, което показват пред тях, не отговаря на истинската им същност. На пръв поглед всичко изглежда наред, докато маската на моменти започне да изчезва и за много от нас странностите в поведението на наш колега или приятел, ни стряскат и озадачават. Досегашната заблуда, в която сме живели, леко започва да просветлява и ние разбираме, че срещу нас стои насилник. Човек, който щом се прибере в дома си, започва да налага жена си и децата си. Пребива ги до кръв без да му мигне окото, най-жестоко и хладнокръвно. Всеки поне веднъж в живота си е изпадал в неконтролируема нервна възбуда, чийто последствия могат да бъдат фатални. Например да удари съпругата или детето си. По-страшното, разбира се е, ако това деяние се превърне в системно упражнение. При много двойки домашното насилие е постоянно и продължава с години. Причините за упражняване на насилие могат да бъдат най-разнообразни. Алкохолизъм, психически проблеми, депресия и превъзбудимост, но... За мен лично подобен типаж хора са слабите и некадърните да се справят с предизвикателствата на външния свят. Те обвиняват семейството си за собствената си некадърност и провали в живота им. Налагат терор, с който знаят, че поне вкъщи са всевсластни и контролират ситуацията. Те, които ще нарека изверги, са толкова слаби, че единственото, което им остава е да подчинят най-беззащитните – децата си. Да ги бият, малтретират и насилват сексуално. Да оправдаеш мъжкото си его с насилие към нежния пол или детското същество, според мен е израз на първична проява, характерна за животинския свят. В живота на хората, побойниците са най-големите страхливци. В стотици случаи психическите травми вследствие на домашното насилие не се преодоляват до края на живота. Само си представете какъв ад е за насилваните, които в много случай, не могат да се измъкнат от този кръг, само защото са наплашени и знаят, че всеки опит може да бъде фатален. Статистиката сочи, че жертвите на домашно насилие през последните няколко години непрекъснато се увеличават. Данните от денонощната телефонна линия за хора, преживели насилие на Асоциация "Анимус" показват, че за десетте години, откакто съществува, горещият телефон са се обадили над 15 000 души. Доста стряскаща цифра, бих казал за нашите ширини. И въпреки, че Народното събрание прие Закон за защита срещу домашното насилие /приет през 2005 година/, все още има хора, които се страхуват да изрекат на глас, че са насилвани и малтретирани. Аз познавам жертва на домашно насилие и да ви кажа честно, не смея да се намеся, защото също се страхувам. Последното, което направи насилникът, е да хвърли нож по дъщеря си. Станах неволен свидетел, но ще остана волно безмълвен, защото ме е страх. Затова донякъде разбирам такива хора. На първо място срамът от това собствения ти съпруг или баща да те изнасилва или млати всяка вечер, само защото не умее нищо друго, е много голям. "А страхът, който те преследва постоянно, от това какво ще очакваш на следващата вечер, е част от ежедневието", ми споделя потърпевшото момиче. Насилваните хора се страхуват много повече от насилника си, защото те ясно съзнават, че бъде ли разгадана тайната му, той е обречен. Когато научи, че е разкрит би могъл да стане още по-опасен. Обезумял от факта, да не разберат неговите близки, приятели и колеги кой всъщност е той. Не се изключва възможността дори да посегне на живота на някой от семейството. Затова смятам, че проблемът е много сериозен и изисква голяма заинтересованост на институции и държавни органи. Струва ми се, че в България по този въпрос се говори малко и той остава някъде затворен, обикновено в дома на насилника. Лично смятам, че не полагаме нужните грижи, за да ограничим това страшно явление. И както казах по-горе, защото се страхуваме. Това е проблем в обществото, който е съществувал, и ще съществува, но съзнателно или не, се отбягвa да се коментира. Трябва да се осигури стабилна защита на жертвите от досег с престъпника. Напоследък се изграждат кризисни центрове и домове, но те приютяват за определен период. Когато жертвата излезе от този дом, трябва да е сигурна, че "лошият" няма да я причака някъде. Нека не си затваряме очите пред подобни случки и веднага да реагираме, най-малко със сигнал до службите на реда. Стига вече сме живели анонимно. Трябва да помогнем на такива хора. А на държавата ще кажа, че глобата от 200 до 1000 лева, е крайно символична и смешна на фона на извършване на подобни действия. Категорично не решава по никакъв начин проблемът. Трябва затвор за хората, които накърняват правото на достоен живот на другите.

Неграмотността позната и за ученици, и за учители

Да си учител е призвание. Истина е, че всички учители без изключение са изправени пред сериозното предизвикателство наречено българска образователна система. Не можем постоянно, обаче, да виним държавата и родителите за проблемите на подрастващите. Къде стои учителят в тази система? Самата дума учител е красноречива – човек, който учи някого на нещо. В образователната система, той се нарича и педагог, което означава възпитател. На немалка част от днешните педагози, мястото им не е в училището. Всички ние чухме през 2007 година от стачкуващите учители следните възклицания: „Откъде на къде ще ходя да преподавам за 285 лева на месец! Това ли е признанието за труда, който полагам?”. В такъв случай ще си позволя да отговоря – Не ходете да преподавате, има и други професии! За много от вас и тези 285 лева са много. Какво имам предвид! Не мисля, че да си учител означава да отидеш до училището, да стоиш седнал няколко часа, през които да прочетеш някакви си хвърчащи листи, след което да си тръгнеш нацупен за вкъщи с мислите „видите ли за колко малко пари работя”! Когато един учител застане пред учениците, на първо място той трябва да знае, че срещу него стоят хора. Въпреки крехката си възраст те живеят, чувстват, мразят, обичат и дишат въздуха на модерния свят. В никакъв случай не са по-нисши създания, които за заставени да слушат оплакванията на учителите си. Безспорно е много трудно да привлечеш вниманието на младите хора, заобиколени с хиляди интересни неща извън училището. Именно в това е предизвикателството за учителите? Да накарат своите ученици с интерес да усвояват знанията, а не по задължение. Днешните деца били неграмотни. Нека да погледнем от друг ракурс нещата. Що е неграмотност? И каква е ролята на грамотния учител, дали да констатира неграмотността или да научи децата на грамотност? Достатъчно ли е грамотността на преподаватели и учители? Далеч от мисълта съм да говоря обобщено за всички. Но има неща, които не мога да подмина. Информацията, с която борави днес младия човек и сблъсъка му с модерния век, понякога се различава от светоусещането и разбиранията на учител, преподавал повече от 30 години, с изградени навици, които по никакъв начин не се вписват в съвременния свят. Голяма група от днешните педагози нямат желанието и мотивацията да се занимават с проблемите на учениците, те просто влизат и излизат от час. Много от тях горчиво съжаляват, че няма с какво да заменят професията си или просто не искат, защото държавната работа е сигурна и в редица случаи убежище за некъдърници. Незнайно докога пред учениците ще се изправят все сърдити, озлобени, недоволни и напълно демотивирани учители! Е, как детето ни да отиде с желание на училище? Вместо да се опитат да задържат хлапетата в час, да направят интересен за децата предметът, по който преподават, те си изпяват урока набързо и гледат да си ходят колкото се може по-скоро, без да се интересуват дали материала е усвоен от учениците. Ами, извинявайте, но това не прави особена чест на такива даскали. И после децата били тъпи и неграмотни, ами как да не са, кой следи за тяхното ограмотяване, струва ми се това е работа на учителя. Все пак той залага и авторитета си спрямо това на какво ще научи учениците. Друг е въпросът, че много преподаващи и в началните класове и в гимназиалните, нямат нужната квалификация. Преподаването не е скучен безсмислен монолог, с който да отбиеш номера. Преподаването е обмен на знания. Но как да стане това, като родните учители, не само не обичат професията си, но я ненавиждат. Такива “професионалисти” нямат необходимите професионални и личностни качества, с които да увлекат възпитаниците си. Не е по силите им да заинтригуват и убедят младите хора, че знанията по определен предмет, са важни и ще им бъдат полезни занапред. Талантливият педагог знае как да приобщи младите към образователния процес. Ако по време на учебните часове това не се получава, с какво право виним учениците в неграмотност. Те не желаят дори да слушат неспособният си учител. Вие драги учители трябва да ограмотите децата ни, а не улицата, родителите и държавата, които често вините за собствените си недъзи и провалената си кариера. Проблемът е, че нямате желание да работите, а само плачете по площадите за по-високи заплати... Да си кажем направо, не от всеки става добър педагог! Да намериш общ език с малчуганите не е проста работа. За нея се изискват умения, с които много от днешните учители не могат да се похвалят. И ако попитате, който и да е ученик, в каквото и да е училище: Кой е любимият му преподавател? Може би ще се замисли повече от минута, преди да изброи качествата на любимия/та си учител – усмихнат, дружелюбен, с чувство за хумор, модерен, компетентен. Все неща, струва ми се трърде чужди на днешните учители. По-вероятно е да срещнеш някоя сърдита лелка, на която и е крив света, че е учителка, мрази децата, мрази себе си, мрази и държавата. Е, как такава учителка, примерно ще възпита у подрастващите родолюбие и гордост от това, че са българи. Много от „просветителите” са неадекватни на съвременността и в много случаи стават обект на подигравка именно, защото са неподготвени професионално за професията учител. Не разполагат с нужните знания, за да направят интересни часовете си, а да не говоря, че с поведението си не могат да създадат никакъв респект у подрастващите. За колко даскали в родното образование сме чували, че поркат и пушат заедно с възпитаниците си, а? Крайно време е да потърсим вината за поведението на учениците и в учителите! Разстроени нервно учители реват: „Сегашните идиотчета са ужасни, елате да ги видите, те нищо не възприемат”! Навсякъде има по-буйни ученици и това е нормално. Недопустимо е да се гледа на един ученически клас като на стадо овце, подкарани от овчар в една посока и всеки дръзнал да се отклони от пътя, да бъде заклеймен. Напротив, трябва да бъде изслушан от специалист, който да потърси отговор на въпроса: защо в училище не му е интересно и ходи там само, защото трябва, кое го кара да бъде агресивен/а? Оказва се, обаче, че не всички училища разполагат с такъв персонал. За много от по-старото учителско съсловие е нужна преквалификация. Децата добре познават компютрите, музикалните стилове, модата, модерните изкуства, свободата, която в близкото минало не съществуваше. Сред учители, все още, има такива, които не знаят какво е мишка, браузър, флашка и сървър... А образователните експерти предлагат да се въведе мултимедийното обучение в клас. Е, в такъв случай, питам аз, достатъчно ли са подготвени учителите да учат децата. Така че, обвинете ме ако щете, но има даскали, които не се вписват в новото време, да не кажа, че дори са неграмотни. Така, че неграмотността не е еднозначно понятие в училищните среди. Да си кажем направо днес качественият човек не е знаещият зубрач и послушника, а можещият, борбеният, агресивният, предприемчивият и в тази промяна на ценности, консервативният учител никак не се вписва в картинката, камо ли да бъде интересен за учениците! Световете на учителя и учениците в нашето съвремие са много различни. И категорично смятам, че не в заплатите е проблемът. За да си преподавател – ти трябва да си преди всичко психолог, да умееш да вникваш в детската и в тийнейджърската психика и редом с това да си енциклопедист, разбира се не в буквален смисъл, а просто добре да познаваш действителността. Така да направиш, за да не се подиграват учениците след часовете с твоята некомпетентност по елементарни въпроси, които съпътстват ежедневието ни. Според мен учителят трябва да е наясно с проблемите на секса, отношенията родител-дете, с революционният технически напредък, теченията в модерните изкуства, с опасните наркотични вещества, а не като преминава през задния двор и вижда, че децата са лапнали цигара, да не загрява, че т`ва може би е фас натъпкан с трева, с който учениците да си направят по-весели часовете по български или математика примерно... Вие учителите трябва да покажете правилният път на децата. Вие сте просветителите за децата ни и носите отговорност затова. Защото семейното огнище е до 6-7-годишна възраст. След това децата са във ваши ръце. Да си учител не е проста работа, изискват се много качества и способности и именно, когато всички педагози се сдобият с тях, ще бъде достойно за уважение българското училище, ще бъде достоен трудът им, ще могат и спокойно да поискат оправдано заплащането. Не мога да отрека, че в училищата има много добри учители, които с желание и с цялото си сърце и душа преподават на своите ученици. Но изключенията, като че ли зачестиха. От друга страна, родителите трябва да са наясно кой застава пред децата им. И има ли опасност да им навреди по някакъв начин. След написаното ще кажа, че учениците отиват на училище, за да се учат и отговорността, какви знания ще усвоят и какво ще бъде по-нататъшното им развитие, е изцяло на учителите, които работят с тях.

"Довечера ще има кърваво парти"

Неотдавна 15 момичета пребиват своя съученичка. Историята се разиграва във Велико Търново в квартал “Зона В”, където живее жертвата. Всичко започва, когато въпросното момиче си прави акаунт или по-точно профил в българския сайт http://www.impulse.bg. За хората, които не знаят, в този сайт голяма част от българските тийнейджъри качват свои снимки, под които се пишат коментари и може да се гласува с sms. Та Полина – пребитото момиче, също решава да публикува свои снимки в сайта. И както сами се досещате това и изиграва лоша шега. Нейна съученичка попада на нейният профил и сагата е налице. Дали от завист, злоба или просто достатъчно лошо възпитание, конфликта бързо назрява и достига превратната си точка. Последват десетки заплахи по телефона, ругаене и псувни. Стига се дотам по 5 – 6 момичета да причакват крехкото създание пред училището по моден дизайн в старата столица, където Полина Попгеоргиева учи, след което започват да я блъскат, обиждат и тормозят. Тези изстъпления се повтарят многократно. Ден преди голямото пребиване, Полина получава поредният заплашителен коментар към една от своите снимки, публикувани в гореспоменатия сайт: "Довечера ще има кърваво парти". Авторът е неизвестен. След перфектна организация се събират 15 девойки, озлобени до смърт и пребиват до неузнаваемост клетата девойка и то в близост до дома й. За случката ми разказва нейния брат. Силно притеснен ми споделя, че сестра му се прибира с нос, от който шурти кръв, белези по главата от ритници и разбита уста. Майката на момичето изпада в паника и веднага сигнализира за случилото се в полицията. Минути, след побоя, главната организаторка повела сподвижничките си към апартамента на Полина, с цел да разбиват апартамента и да продължат с боя, разказва още потресеният и брат. Пристига полицията, а побойничките до една били арестувани. Момичето е наплашено до смърт, не излиза от къщи и отказва да ходи на училище. Най-интересното в цялата на пръв поглед кокошкарска история, било че една от побойничките се обадила на някакав си от личния си телефон и най-нахално го връчила на полицая да разговарят. Последвали обиди и заплахи и към служителя на реда...!
Лично аз съм потресен от тази история. Когато бяхме малки бабичките от квартала, ни наричаха хулигани, защото викахме силно и играехме на воля. Е, имаше и спречквания, но между момчетата. Поне не помня да е имало подобни изцепки измежду момичета. Но такова издевателство и то извършено от млади девойки, според мен е сериозен проблем. Проблем, който алармира за крещящата нужда от внимателно преосмисляне на грижите, с които са заобиколени днешните деца и подрастващи. Сериозно внимание трябва да се отели на възпитанието, първо вкъщи и после в училището. Няма ли охрана в това училище, на никой ли не му направи впечатление, че някй е в опастност. Не разбирам днешните млади. Да завидиш на съученичката си, че е по-хубава от теб е израз на комлексарщина, но и да упражниш насилие, заради това вече е престъпление и в много случаи то е провокирано от изкривеното родителско възпитание – бездуховно, материално и аморално. Но наследствеността си казва думата. Престъпленията и агресията сред децата неимоверно нараства и то забележете - сред момичета. Представете си да заплашат анонимно вашето дете с кърваво парти… Направо си е страшничко. Как ще опазим децата си, уж в най-сигурната институция – българското училище… Колко пъти вече слушаме и четем по медиите за побоища и агресия сред младежите. Това ли е новото поколение? Мисля че педагози и родители, загърбили проблемите на децата си, в името на така важната им кариера, понякога са обречени да загубят детето си и в пряк и в преносен смисъл. Дори да не го опознаят и да го оставят на произвола на съдбата! На какво прилича това! Варварството си остана в нас и това си е, дори и след 1300 години България все сме си същите……..

Богдана Петрова

Необикновена среща

Решавам в неделния следобед да се разходя из нет-пространството, да полафя с приятели в скайп, а и да срещна нови... Съвсем случайно мой познат ми разказва за едно момиче от Пловдив, което е сляпо и същевременно много талантливо. Полюбопитствах как да се свържа с нея, тъй като историята й ми направи голямо впечатление. Искам да споделя и с вас за срещата си с нея. И макар да не сме се виждали очи в очи с Богдана, бях твърде впечатлен от това, което тя ми разказа за трудния си живот, за смелите мечти и как въпреки недъзите си тя по нищо не се различава от нас „виждащите”!Богдана Петрова е на 16 години, а това, че е незряща, не й пречи да посещава обикновеното средно училище – „Св. св. Кирил и Методий”, Пловдив. За себе си казва, че пее от двегодишна и мечтата й, както сами се досещате, е да стане певица. Вече 10 години се занимава професионално с музика, свири на пиано, участвала е в редица конкурси, а наскоро записва и първото си парче „Di Sole E D`azzurro”. Песента е италиански кавър и е записана в пловдивското студио "Бели, зелени, червени". Майката на Богдана е народна певица, а баща й свири на акордеон, с една дума цялото и семейство е много музикално, което обяснява нейния талант. И както повечето тийнейджъри, тя се увлича по R&B, dance и Soul парчета.Питам я дали, това че е слабо зряща – само 20%, й създава много трудности, а тя ми отговаря, че музиката я прави достатъчно силна, за да продължи да следва мечтите си, да се труди и покорява все по-големи сцени. Богдана печели множество награди. Най-силно впечатлени от нея са на Международния конкурс „Нота по нота”, който се провежда в Пазарджик, на ежегодния пловдивски конкурс „С песен и обич творим добро” също, а в шоуто "Часът на Милен Цветков" печели голямата награда на предаването. Както всяка прохождаща звезда, Боги има и своите идоли, сред които Майкъл Джаксън, Марая Кери и българската поп-група „032”. Често, когато си пишем, споменва своята музикална учителка Радяна Задума, на която тя е много благодарна, че й помага да развива и усъвършенства таланта си. Що се отнася до талантливите млади изпълнители, които тепърва преоткриват големите сцени, тя казва: „Талантът е от огромно значение, но не е най-важен - трябва много упоритост, много труд и огромно желание. Един изпълнител трябва да има и вяра в себе си, за да може и другите да повярват в него”. Попитах я защо не се е насочила към поп-фолка? Тъй като тази музика, безспорно се разви много в последно време... Дали не се е поблазнила от високия стандарт, който демонстрират поп-фолк изпълнителите? Тя бе категорична „...поп- фолка не е жанр, в които мога да творя, не чувствам този вид музика в себе си, не мога нито да я изпълнявам, нито да я слушам с удоволствие дори.... Вярно е, че е много развит стил, но не мога само заради това да творя в него!”Виждате ли, докато повечето млади хора пушат трева, пият, дрогират се, а някои дори не знаят къде се намира входа на училището, в което учат, за кратко ще ги нарека - „виждащите”, други, макар и незрящи, се трудят, следват мечтите си, израстват духовно и живеят достойно. Въпреки че съдбата е отнела възможността на Богдана да вижда добре както нас, за мен тя е истински човек, борбена и успяла и по нищо не се различава от нас, които независимо, че имаме добро зрение, оставаме слепи за много неща от живота – най-вече истинските добродетели. Тя не се затваря и отчуждава от хората, напротив иска да е полезна не само за себе си, а за всички около нея, да радва, колкото се може повече хора, да раздава любовта си на публиката с цялото си сърце. Боги в момента се занимава с танци, репетира върху бъдещите си музикални проекти и подрежда репертоара си за първия нейн аллбум.Първият заснет клип на Богдана Петрова може да видите тук: http://www.youtube.com/watch?v=d3Kh-wqF6yk или на http://www.myspace.com/bogipetrova

Един век Независима България

Превърнахме междублоковите пространства в сметища и развъдници на бълхи

Писна ми да живея сред общество, в което всеки мисли само за гърба си, без да осъзнава, че именно така най-много застрашава собствения си жалък животец! Ама толкова да те домързи да потърсиш контейнер за отпадъци, вече не го разбирам! Сякаш кофите за смет са изнесени извън населените места и трябва да пропътуваш километри, за да стигнеш до тях.... Нищо подобно, до всеки вход, най-много на 10 метра, е поставен контейнер или друго съоръжение за отпадъци! Какво е удоволствието като се събудиш сутрин да виждаш собственият си боклук под прозореца си? Не го разбирам. На какво се дължи мърлявщината на голяма част от нас? Възпитание ли, необразованост или пак допираме до българската народопсихология - "на мен да ми е чисто вкъщи, а какво е навън изобщо не ме интересува"! Познати думи, нали? Но попитате ли, всеки ще ви каже, че изхвърля боклука си на местата, определени за това. Разбира се, за повечето хора тези места се оказват градинките и зелените площи, разположени в междублоковите пространства. И питам аз? Щом всеки си изхвърля отпадъците, там където трябва - откъде се взема този боклук пред входовете на жилищните кооперации и в градинките около тях? Извънземни ли го изсипват през нощта, без да разберем? И тъй като работата ми е свързана с пътуване, ми прави силно впечатление, че това явление е не само на определени места, а във всички градове на България - отскоро страна-членка на Европейския съюз. И какво ли от това? "Ние сме си най", изпя преди години българска популярна певица.... И в какво сме най: най-мръсни, най-мързеливи, невъзпитани, безчувствени и безотговорни, щом допускаме да се случва това. Но с този проблем е свързан и още един - бездомните кучета, за които сякаш, човешките отпадъци са добре дошли. С охота гледам как разкъсват торбите с боклука, търсейки нещо апетитно, с което да задоволят глада си. По този начин разпръскват нашия боклук, за който нямахме време да отнесем на местата, определени за него и така картинката става все по-ужасяваща. И на въпроса за плъзналите кучешки глутници - откъде са и няма ли кой да се погрижи за това да ги прибере, където им е мястото - отново няма отговор! Кой ли го интересува дали са обезпаразитени или ваксинирани против бяс? Не са ли опасни за преминаващите покрай тях жители, не дай си Боже и невръстни деца? Всички сме чували за ухапани от бездомните "любимци", а напоследък в пресата бълват и съобщенията за напаст от бълхи по апартаментите на хората, за които всички ние добре знаем, че кучетата са основен преносител, дори нещо повече - развъдник на подобни хапещи насекоми и сеещи зарази сред обществото. Навярно се досещате, че за тези два проблема, както има потърпевши, така има и отговорни. Къде обаче са отговорните? С отпуски ли ще се оправдаят сега? Според мен е наложително общинарите на всеки град, да решат веднъж завинаги проблемите с бездомните кучета и боклуците. Ще попитате за боклуците защо, след като ние ги правим... Ами, за да не ги правим и за да опазваме околната среда и средата, в която живеем трябва да се научим да спазваме определени норми. А това често се постига с високи санкции и глоби спрямо нарушителите. Ако за всеки изхвърлен през прозореца фас общините глобяваха с по 1 лев, досега да бяха оправени и инфраструктурата на градовете и да бяха изградени навсякъде приюти за уличните кучета... А ние, хората, щяхме поне да научим, че съществуват кошчета за отпадъци! И когато ни бръкнат в джоба все по-малко ще ни мързи и да бъдем отговорни не само към себе си, но и към околните... Уверявам ви.

Мирослав Дечев: Любовен сън

Мирослав Дечев: Любовен сън

Не за всички бе радостен първият учебен ден

Ученици, родители и учители силно развълнувани, нетърпеливи, радостни и не до там щастливи, в първия учебен ден, посрещнаха новата учебна година. След цялата тази еуфория, обаче остана на заден план факта, че и тази година първолаците в България са с хиляди по-малко от предходната. Затворени са стотици училища и по-страшното, е че тенденциозно с всяка изминала година броя на децата, които трябва да прекрачат прага на школата за първи път, намалява! Тъжно начало, нали? Но в калабалъка и суетата, с които е пропит прословутият 15-ти септември, едва ли някой се е сетил за обезлюдаването на страната ни. Стотици учители говориха в първия учебен ден, че българското училище е запазило възрожденския си дух, само дето не разбрах как? Като е затворило врати или като едва събира лимита от ученици, за да реализира паралелки и да проведе нормалното обучение на децата през идната учебна година. На фона на потресаващите факти изнесени от всички регионални инспекторати за паднали паралелки, съкратени учители, закрити училища и липса на ученици, политици и общественици изправиха гордо глава в първия учебен ден и обикаляха училищата, за да поздравят учениците. Разбира се, в това няма нищо лошо, а и такъв е протоколът, но дали се замислиха, че има деца, които няма къде да учат, тъй като училището в тяхното селце, което повече от половин век е посрещало и изпращало ученици, е празно, с оковани врати и прозорци. А няколкото ученика са принудени да пътуват по няколко километри, за да бъдат и те като връстниците си, научени да пишат и смятат. Разбира се, тук вина нямат хората, че няма достатъчно деца и не може да съществуват училища с по 5 ученика, защото не могат да се издържат, според наредбите на Министерството. При това положение, струва ми се неуместно да се пъчим и казваме как българското училище видите ли прилича на възрожденските, пълно с глъч и детска радост, с млади хора жадни за знания. Не че няма ученолюбиви деца, напротив има.... Проблемът е друг - просто няма деца!

Курорт Св. Константин и Елена до Варна

Отново с Мария

Аз и Мария