Неграмотността позната и за ученици, и за учители

Да си учител е призвание. Истина е, че всички учители без изключение са изправени пред сериозното предизвикателство наречено българска образователна система. Не можем постоянно, обаче, да виним държавата и родителите за проблемите на подрастващите. Къде стои учителят в тази система? Самата дума учител е красноречива – човек, който учи някого на нещо. В образователната система, той се нарича и педагог, което означава възпитател. На немалка част от днешните педагози, мястото им не е в училището. Всички ние чухме през 2007 година от стачкуващите учители следните възклицания: „Откъде на къде ще ходя да преподавам за 285 лева на месец! Това ли е признанието за труда, който полагам?”. В такъв случай ще си позволя да отговоря – Не ходете да преподавате, има и други професии! За много от вас и тези 285 лева са много. Какво имам предвид! Не мисля, че да си учител означава да отидеш до училището, да стоиш седнал няколко часа, през които да прочетеш някакви си хвърчащи листи, след което да си тръгнеш нацупен за вкъщи с мислите „видите ли за колко малко пари работя”! Когато един учител застане пред учениците, на първо място той трябва да знае, че срещу него стоят хора. Въпреки крехката си възраст те живеят, чувстват, мразят, обичат и дишат въздуха на модерния свят. В никакъв случай не са по-нисши създания, които за заставени да слушат оплакванията на учителите си. Безспорно е много трудно да привлечеш вниманието на младите хора, заобиколени с хиляди интересни неща извън училището. Именно в това е предизвикателството за учителите? Да накарат своите ученици с интерес да усвояват знанията, а не по задължение. Днешните деца били неграмотни. Нека да погледнем от друг ракурс нещата. Що е неграмотност? И каква е ролята на грамотния учител, дали да констатира неграмотността или да научи децата на грамотност? Достатъчно ли е грамотността на преподаватели и учители? Далеч от мисълта съм да говоря обобщено за всички. Но има неща, които не мога да подмина. Информацията, с която борави днес младия човек и сблъсъка му с модерния век, понякога се различава от светоусещането и разбиранията на учител, преподавал повече от 30 години, с изградени навици, които по никакъв начин не се вписват в съвременния свят. Голяма група от днешните педагози нямат желанието и мотивацията да се занимават с проблемите на учениците, те просто влизат и излизат от час. Много от тях горчиво съжаляват, че няма с какво да заменят професията си или просто не искат, защото държавната работа е сигурна и в редица случаи убежище за некъдърници. Незнайно докога пред учениците ще се изправят все сърдити, озлобени, недоволни и напълно демотивирани учители! Е, как детето ни да отиде с желание на училище? Вместо да се опитат да задържат хлапетата в час, да направят интересен за децата предметът, по който преподават, те си изпяват урока набързо и гледат да си ходят колкото се може по-скоро, без да се интересуват дали материала е усвоен от учениците. Ами, извинявайте, но това не прави особена чест на такива даскали. И после децата били тъпи и неграмотни, ами как да не са, кой следи за тяхното ограмотяване, струва ми се това е работа на учителя. Все пак той залага и авторитета си спрямо това на какво ще научи учениците. Друг е въпросът, че много преподаващи и в началните класове и в гимназиалните, нямат нужната квалификация. Преподаването не е скучен безсмислен монолог, с който да отбиеш номера. Преподаването е обмен на знания. Но как да стане това, като родните учители, не само не обичат професията си, но я ненавиждат. Такива “професионалисти” нямат необходимите професионални и личностни качества, с които да увлекат възпитаниците си. Не е по силите им да заинтригуват и убедят младите хора, че знанията по определен предмет, са важни и ще им бъдат полезни занапред. Талантливият педагог знае как да приобщи младите към образователния процес. Ако по време на учебните часове това не се получава, с какво право виним учениците в неграмотност. Те не желаят дори да слушат неспособният си учител. Вие драги учители трябва да ограмотите децата ни, а не улицата, родителите и държавата, които често вините за собствените си недъзи и провалената си кариера. Проблемът е, че нямате желание да работите, а само плачете по площадите за по-високи заплати... Да си кажем направо, не от всеки става добър педагог! Да намериш общ език с малчуганите не е проста работа. За нея се изискват умения, с които много от днешните учители не могат да се похвалят. И ако попитате, който и да е ученик, в каквото и да е училище: Кой е любимият му преподавател? Може би ще се замисли повече от минута, преди да изброи качествата на любимия/та си учител – усмихнат, дружелюбен, с чувство за хумор, модерен, компетентен. Все неща, струва ми се трърде чужди на днешните учители. По-вероятно е да срещнеш някоя сърдита лелка, на която и е крив света, че е учителка, мрази децата, мрази себе си, мрази и държавата. Е, как такава учителка, примерно ще възпита у подрастващите родолюбие и гордост от това, че са българи. Много от „просветителите” са неадекватни на съвременността и в много случаи стават обект на подигравка именно, защото са неподготвени професионално за професията учител. Не разполагат с нужните знания, за да направят интересни часовете си, а да не говоря, че с поведението си не могат да създадат никакъв респект у подрастващите. За колко даскали в родното образование сме чували, че поркат и пушат заедно с възпитаниците си, а? Крайно време е да потърсим вината за поведението на учениците и в учителите! Разстроени нервно учители реват: „Сегашните идиотчета са ужасни, елате да ги видите, те нищо не възприемат”! Навсякъде има по-буйни ученици и това е нормално. Недопустимо е да се гледа на един ученически клас като на стадо овце, подкарани от овчар в една посока и всеки дръзнал да се отклони от пътя, да бъде заклеймен. Напротив, трябва да бъде изслушан от специалист, който да потърси отговор на въпроса: защо в училище не му е интересно и ходи там само, защото трябва, кое го кара да бъде агресивен/а? Оказва се, обаче, че не всички училища разполагат с такъв персонал. За много от по-старото учителско съсловие е нужна преквалификация. Децата добре познават компютрите, музикалните стилове, модата, модерните изкуства, свободата, която в близкото минало не съществуваше. Сред учители, все още, има такива, които не знаят какво е мишка, браузър, флашка и сървър... А образователните експерти предлагат да се въведе мултимедийното обучение в клас. Е, в такъв случай, питам аз, достатъчно ли са подготвени учителите да учат децата. Така че, обвинете ме ако щете, но има даскали, които не се вписват в новото време, да не кажа, че дори са неграмотни. Така, че неграмотността не е еднозначно понятие в училищните среди. Да си кажем направо днес качественият човек не е знаещият зубрач и послушника, а можещият, борбеният, агресивният, предприемчивият и в тази промяна на ценности, консервативният учител никак не се вписва в картинката, камо ли да бъде интересен за учениците! Световете на учителя и учениците в нашето съвремие са много различни. И категорично смятам, че не в заплатите е проблемът. За да си преподавател – ти трябва да си преди всичко психолог, да умееш да вникваш в детската и в тийнейджърската психика и редом с това да си енциклопедист, разбира се не в буквален смисъл, а просто добре да познаваш действителността. Така да направиш, за да не се подиграват учениците след часовете с твоята некомпетентност по елементарни въпроси, които съпътстват ежедневието ни. Според мен учителят трябва да е наясно с проблемите на секса, отношенията родител-дете, с революционният технически напредък, теченията в модерните изкуства, с опасните наркотични вещества, а не като преминава през задния двор и вижда, че децата са лапнали цигара, да не загрява, че т`ва може би е фас натъпкан с трева, с който учениците да си направят по-весели часовете по български или математика примерно... Вие учителите трябва да покажете правилният път на децата. Вие сте просветителите за децата ни и носите отговорност затова. Защото семейното огнище е до 6-7-годишна възраст. След това децата са във ваши ръце. Да си учител не е проста работа, изискват се много качества и способности и именно, когато всички педагози се сдобият с тях, ще бъде достойно за уважение българското училище, ще бъде достоен трудът им, ще могат и спокойно да поискат оправдано заплащането. Не мога да отрека, че в училищата има много добри учители, които с желание и с цялото си сърце и душа преподават на своите ученици. Но изключенията, като че ли зачестиха. От друга страна, родителите трябва да са наясно кой застава пред децата им. И има ли опасност да им навреди по някакъв начин. След написаното ще кажа, че учениците отиват на училище, за да се учат и отговорността, какви знания ще усвоят и какво ще бъде по-нататъшното им развитие, е изцяло на учителите, които работят с тях.