Панорама на професионалното образование 2009 бе открита във Велико Търново

Министърът на образованието и науката Даниел Вълчев откри първата по рода си Панорама на професионалното образование в България. Стартът на тридневния форум, събрал 146 училища от всички области на страната, започна с празнично шествие по улиците на Велико Търново. Церемонията по откриването се състоя на площада пред паметника на Асеневци в старата столица. Инициативата е на Министерството на образованието и науката, а целта е популяризирането на професионалните училища. Първият закон за професионалното образование в България е от 1883 година, само 5 години след Освобождението на страната. Той урежда така наречената учебна занаятчийница в Княжество България. Въз основа на него е открито и първото Професионално училище по столарство в София. През 1907 година е приет първият закон за професионалните училища, заяви в приветствието си към учениците и официалните гости на събитието министър Вълчев. Екипът на Министерството на образованието и науката се е амбицирал серозно да върне позагубилият се пред последните десетилетия престиж на професионални гимназии в България. Само през миналата година са одобрени близо 50 проекта за подобряване и модернизиране на материалната база на професионалните учебни заведения, а за тази са отделени над 5 милиона лева, допълни министърът на образованието. Важна стъпка предприета от Министерството на образованието през изминалата 2008-ма година е свързването на информационния регистър на учениците, в това число и на завършващите професионалните гимназии с регистъра на Националния осигурителен институт. По този начина ще бъде проследено кои и колко от учениците са започнали работа по специалността си след завършването си, колко са продължили образованието си във висше училище и колко са останали безработни, категоричен е Вълчев. Събитието уважиха представители на европейски страни-партньори в ключови проекти в областта на професионалното образование от Австрия, Германия и Холандия, народни представители и местни общественици от Велико Търново, представители на неправителствени организации – партньори на професионалните училища. По време на шествието из улиците на старата столица министърът на образованието и науката Даниел Вълчев бе спрян от продавач на сергия за книги. Вицепремиерът поздрави търговеца и остави автографа си върху книгата, която издаде наскоро "Да обичаш на инат", изложена на щанда.

Великден ли?

Къде ви е моралът и възпитанието бе граждани? Вярващи били! В кое вярвате, че на Великден и на Коледа се ходи на църква ли? Останах потресен от възпитанието, или по-скоро от липсата на възпитание на много от хората отишли на църква, за да отнесат святият огън вкъщи на връх Възкресение Христово. Младежи, с изключително вулгарно и освободено от задръжки поведение, се натскаха буквално под купола на храма, дъвчеха дъвки, говореха по мобилните си телефони, пререждаха се на опашката за свещи, която ми напомняше на онези, в които хората чакаха за някаква разпродажба на намалени стоки. Други видимо изнервени подвикваха, че организацията е слаба, трети запразнили със светнали очи, дори незнаеха какъв е поводът да са на това свято място. Накачулени по оградата подпийнали младежи пушеха цигара след цигара! Облеклото пък на някои беше изненадващо неприлично. Не може да дойдеш с домашните си дрехи, по анцуг или по къси гащи и маратонки в храма. От друга страна суетата също не липсваше. Толкова гримирани момичета не съм виждал и по списанията. С екстравагантни прически, с твърде лъскави одежди, пред които мантиите на свещениците отстъпваха. Роми пък бяха обградили храма с протегнати за просия ръце и се молеха за пари на всеки, който преминаваше покрай тях. Ще си помислите, че съм дребнав и съм се впуснал в детайлност, но тези неща мен лично ме подразниха, защото ми писна някои хора да се правят на безгрешни и праведни! Дори чух сред присъстващите да се питат как се казва храма? Това ли е европейската ни култура? Безмерието, наглостта и лицемерието, на което се нагледах ли ни завеща Божият син? Комай за доброто, което все побеждавало, само можем да мечтаем!!! Може ли, ми кажете, да хванеш два-три стека цигари под мишница и да се изправиш пред олтара. Ами извинявайте, но това ми прилича на отбиване на номер. Я, на път за вкъщи от кварталния магазин да отида на църква, щото било Великден и да запаля някоя друга свещ! Може и да греша. Не искам да правя крайни заключение, но това, което аз видях на Велика събота, ме провокира ужасно. И вместо да бъдем смирени на святите места, проводници на Христовата вяра, ние без свян показваме, ама най-лошите си черти. Най-смешното е, че дори и възрастни хора не проявиха достатъчно търпение. В страха си да не би да останат без свещи, сякаш забравиха за страха си от Бога, все едно бяха на петъчния пазар и се блъскаха с такава сила и арогантност в тълпата, че да не повярваш после какво им е болното, та постоянно се оплакват. И се чудим откого децата ни вземали пример за висок морал! Опитах се да направя забележка на една дама да изключи мобилния си телефон, който звънеше през 5 минути. Струва ми се обаче, че ме разбра погрешно и сякаш нарочно си усили звука, а за изключването му, тя не си и помисли. Дори ме погледна лошо, сърдита от направената забележка! Това ли са християнските ни ценности? В това ли вярва българинът или ходи до църквата само защото, някой му е казал, че на Великден е прието да се ходи в храмовете? Къде е смирението и преклонението пред Бог, който със страданията си изкупи греховете на цялото човечество, а ние как му отдаваме почит само? Стана ми жал за праведните миряни, дошли с добрината си да почетат празника! Не заради друго, а защото видях неуважението на хората един към друг, именно на такова място и в такъв момент! От години не бях ставал свидетел на такива грозни гледки и то в навечерието на един от най-големите християнски празници! За мен в голяма степен религията е опорочена, а хората са толкова обезверени и не вярват в нищо. А когато се натъкнеш и на подобни изцепки се питаш, къде е смисълът? Малцина са хората, които зачитат Църквата, която е пазила ценностите и народността ни векове наред. Дали, обаче ще ги пази занапред, не съм убеден! Черногледството ми е продиктувано от това, че обикновения човек, простосмъртния вече няма респект от църквата и християнските добродетели. В ден като този, когато възкръсва доброто и надеждата, да имаш подобно невъздържано поведение е признак на изключително ниска култура, достатъчно показателен за това, каква е ценностната система на голяма част от обществото ни! Май навалицата от вярващи в храмовете е само по празниците! През делничните дни в тях освен духовните лица и продавачките на свещи, други хора не стъпват! Затова трябва да се замислим, къде е религията в нашето съвремие и доколко е нужна на хората? Кои са вярващите и дали материалните ценности отдавна не изместиха духовните?

На мен ми пука, а на вас?

Писна ми да чувам от връстниците си: „Това не ме вълнува” и „Не ми пука за тая скапана държава”! За пореден път се убеждавам, че в България гражданско общесто сред младите хора няма. Младото поколение нехае за случващото се в държавата! И най-страшното е, че нараства броя на младежите нихилисти и тези без никакви ценности. Трудно е да срещнеш млад човек, който да има гражданска позизия по наболели обществено-политически проблеми. Все повече младежи не се интересуват нито кой ги управлява, нито кой ще ги управлява. За много от тях съществуването им се свежда до ходене на работа по принуда, обикаляне на кафенетата, застояване пред компютъра или поредната вечерна запивка в кръчмата. Ходенето на училище или в университети се е превърнало в едно от най-мъчителните занимания за младите, което просто трябва да оправдае парите хвърлени от мама и татко в името на образованието. Докога питам аз, ще сме чужденци в собствената си държава? Младежите дори нямат мечти! Мразят да поемат отговорност, мразят да обичат, понякога мразят и себе си. Всичко в скучния си живот правят по задължение. Нямат приоритети, не виждат бъдещето си в България, но най-ужасното е, че дори не искат да променят поне малко живота си. Има и такива, които в отчаянието си просто си тръгват! Моят призив е бъдещето на България да се събуди! Да помисли, че много от нещата, които му се случат, зависят от него. И докато това не се разбере думата реализация ще продължава да е чужда за младите българи, една от причините поради, която много от тях стягат куфарите. Най-странното е, че когато имат възможност да променят нещо, отново за безразлични! Не ви ли писна някой да управлява живота ви, бе хора! Не ви ли писна да се предавате и свеждате глава пред този и онзи? Не ви ли писна да нямате мнение? Не ви ли писна да бягате? Не ви ли писна да потъпкват правата ви и достойнството ви? Убеден съм, че десетки млади хора, дори не знаят защо живеят – потиснати и огорчени, сърдити на всички за собсвените си неудачи и най-вече от примера на улицата, където оцелява не умният, а силният. Според изследвания от агенции за социологически проучвания голяма част от младите хора смятат политиката за нещо наистина скучно, което обезсмисля участието им в нея. За мен специално причините да отидеш до урните и да изразиш мнението си, чрез гласуване си струва. Къде сте българи? Гласът на всеки е важен, било и само един! Така според мен изграждаме своето бъдеще! Сериозен проблем е обезверяването у младите хора! С всеки следващи избори избрителната активност на хората в България намалява - в последно време се движи около 42%. Пак по данни на социолозите на избори гласуват основно пенсионери, роми и турци, което всъщност е почти половината от населението на страната ни. Къде са младите хора! Гласуването, всъщност е право, с което да участваш в управлението на тази страна! Опитите за протести на студентите срещу управлението на страна с пълна сила доказаха незаитересоваността на голяма част от младежите към политическата система, предвид малкият брой, които излязоха на площадите... Е, идват избори за национален и Европарламент. Твърде късно е да останем отново странични наблюдатели! Не е ли парадокасално, че толкова млади хора се оплакват от условията, в които живеят, а не гласуват и не излъчват представителство, което да защитава техните интереси. За никого не е изненада, че разгневените млади хора рядко гласуват, а почти половината младежи на възраст от 15 до 30 години изобщо не се интересуват от политика показват изследвания на НЦИОМ. Не разбирате ли, че ние сме хората, които можем да променим нещата и то без протести, просто като отделим 15 минутки от така ценното си време и отидем да гласуваме! Защо младите тябва да гласуват? Защото е крайно време в тази държава да се създаде ефективна младежка политика. Държавата, която 2 десетилетия не помисли за младото поколение и неговото израстване, тъй като бе твърде заета да разпределя така жадуваната власт, накара хиляди свои деца да се чувстват предадени и излъгани и да напуснат родината си! Нормално ли е да бачкаш по две смени една след друга, след което да отидеш зомбиран на лекции и това в продължение на 5 години, а когато поискаш да работиш по специалността, т.е. да се реализираш, разбираш, че някой те е изпреварил и още преди интервюто за работа е назначен, защото е с връзки, дума която у много от нас предизвиква гняв и отвращение. Колко от завършилите студенти намират работа по специалността си? Над 50 % от тях стават общи работници! И така похарчените пари и инвестирането в образование и знания, става напълно безсмислено! Оттук се появява и апатията към управниците, които с нищо не допринесоха за развитието на младите хора и задържането им в България! Има обаче шанс това да се промени! Ето защо трябва да участваме в изборите, ние сме част от тази държава по-дяволите! Не може да сме апатични и безразлични. Не това искаха нашите велики политици Ботев и Левски, когато се борха за свобода на народа ни, за демокрацията, в която съдбините на България да се решават от всички българи! Ясно съзнавам, че младите хора не гласуват, защото не могат да открият своето представителство, да припознаят хора, на които да вярват, но това е вид оправдание, а не причина. Нека създадем наше представителство, като сами посочим кой да ни управлява и защитава интересите ни пред европейските институции и на национално ниво. Къде е самочувствието ни, докога образовани и интелигентни хора няма да имат гражданска позиция? Ние заслужаваме да живеем по-добре! Фактът, че много от младите не могат да се издържат сами и остават зависими от родителите си, дори започвайки работа, е също притеснително. Но сякаш не считаме за нужно да променим това и оставяме властта в ръцете на тия, които изобщо не се интересуват от нас! Предвид последните години, в които държавата ни е сочена за най-корумпираната в ЕС, обезверяването в българските институции става все по-голямо. Думата политика младежите припознават като мръсна дума, която отблъсква. На празните обещания пък, с които ни заливат повреме на предизборните кампании никой вече не вярва. Разочарованието от политиците достигна своя предел. За всички е ясно, че Васил Левски няма да се повтори или поне няма изгледи за това! Но е нужно поне да опитаме! И аз като представител на младите хора в България искам демокрация, искам да има закони, които да се спазват и всеки да върши това, за което е учил и е подготвен. Срамувам се, че държавата ми е най-бедната и с най-много неуредици. Гадно ми е, че парашутисти спуснати от партийни центарали ръководят живота ми! Именно, заради това няма да остана безразличен и ще гласувам! Всеки от нас трябва като гражданин на правова държава да отиде до тъмната стаичка и с гласа си каже „не” или „да” на бъдещето си. Няма какво да се сърдим, че еди коя си партия излиза под строй да гласува - трябва привържениците на всички политически партии, заявили своето участие на предстоящите избори да излязат и да упражнят правото си на вот. В България живеят достатъчно млади хора, които стига да поискат могат да променят ужасно много неща и да направят страната ни по-добро място за живеене!!! И, за да не наричаме държавата си Абсурдистан и постоянно да хленчим срещу този и онзи, трябва да покжем икаме ли промяна или не. На мен ми пука, а на вас?

Водещ

Усмивките на пролетта

Пролет

Из царството на пролетта

Учителка млати ученици до посиняване

Някой изобщо в тази страна интересува ли се от българското образование? Колко пъти с пускането на телевизора трябва да слушам и гледам за побой между ученици и учители? Този път учителка от град Дебелец пребила 3-ма ученици и то в час. Причината била въдворяване на дисциплина. Че къде в училищния ред е записано бой до кръв на ученици, които не слушат. Извинявайте, ама никак не прилича на педагог с над 25 години стаж, още повече на зряла жена да налага с пръчка петокласници повреме на урока си. Че дисциплина в училищата няма, е ясно на всички..., но и учителите нямат респект от закона! Явно саморазправата му е майката! Това ли е начинът, обаче, за решаването на проблемите? Чия е вината за побоищата? Десетки пъти съм писал по темата, защото ме боли... Писна ми от идиотски изпълнения, като пияни даскали, които се наливат заедно с учениците, педагози с лабилна нервна система, които овладяват положението само и единствено с бой, дрогирани ученици, учители педофили и какви ли още не извращения. Необяснимо за мен е на никой ли не правят впечатление тези грозни сцени, които буквално ни заливат от телевизии, вестници и Интернет пространството. Няма ли експерти в МОН, които да се позамислят все пак какво се случва с българските ученици и техните учители. Май всичко е оставено на самотек, който оцелее – оцелее!!! Разбирам, че няма как да бъдат поставени звероукротители пред всяка класна стая и полицай в двора на всяко училище. Нито пък някой може да задължи учителите да минат на психотест преди да се изправят пред невръстните в клас. Но адски ме смущава и това, че след години от училищата е възможно да излязат невъзпитани млади хора, които ще сочим за бъдещето на България... Така че, отговорността е на всички. За мен лично, това са сериозни сигнали, че българското образование е изправено пред сериозна криза! Никакъв респект от учители нямат особено подрастващите, ама и учителите ходят ей така, щото им трябват малко пари да закърпят домашния бюджет. Без желание и мотивация. В училищата не ни трябват присъстващи псевдопедагози, а учители – възпитатели, които да дават пример и да успеят да научат децата на нещо. „Достоен” пример е дала госпожата по руски език от Основно училище "Петър Берон" в град Дебелец/Великотърновско/. Показала е на децата, че в живота оцеляват не по умните и добрите, а по-силните физически. Смешно е ще кажете, ама факт. Ако беше единичен случай, честно казано щях да го отмина. Проблемът е, че това е масова практика из родните школа. Боевете в училищата, институциите, в които малчуганите за пръв път се сблъскват с живота, където ги няма мама и татко, за да ги предпазят са изложени на сериозна опасност, понякога с фатален край. Вместо да се учат на доброта и да се направи опит поне за възвръщане част от позабравените човешки ценности, учителите си изкарват негативните емоции, като смятат, че учениците са длъжни да ги понесат. Такива учители, за които единственото спасение да бъдат разбрани е да млатят и налагат учениците, и то повреме на учебни занятия, аз смело ще квалифицирам като застрашаващи обществото. Защото никой няма право да обижда, още повече да наранява физически друго човешко същество - от първата му глътка въздух до последния му час. Възмутен съм, че подобни сцени продължават да се разиграват в българското училище, съхранявало духа на българите векове наред. На никой родител няма да му е приятно да изпрати здраво детето си на училище, а то да се прибере насинено и ипочупено. Не мога да оправдая този метод на възпитание! Щом не можеш да въведеш нужната дисциплина в клас, най-малкото, обърни се към към директора на учебното заведение и той да реши проблема. Защото право да ви кажа писна ми от извинения от рода „Съжалявам изпуснах се нервите, дойде ми в повече”. Все едно на всеки се случва да пребие някого си. Като например лекар да прободе сърцето на пациент, който има проблеми с далака и после да каже на близките му съжалявам сбърках. Звучи направо идиотско! По-скоро неуравновесената даскалица е решила да покаже на петокласниците, колко силна може да бъде и кой командва, та пребила не един, а цели трима, та да си знаят маястото. Знам, че всички ще възкликнете – заслужават си боя тези невъзпитани хулиганчета и ще оправдаете учителката, дори ще адмирирате постъпката й. Но я си представете другият път удари дете по-силно или не дай си Боже го убие, защото видите ли то я нервирало, а тя не можала да си сдържи агресията. Тогава какво ще правим? Според мен прподавателката по руски език Теодора Стоянова трябва да бъде наказана, заради нецивилизованият метод на преподаване. Не одобрявам насилието под каквато и да е форма, особено на учител упражнил такова върху ученици, тъй като неговото основно задължение е да обучава, а не да ги прибива. И преди да побързате да коментирате, ще ви попитам - ако вашето дете се прибере пребито от учител, който вечно се оплаква и мрънка, че му е ниска заплатата, какво ще си помислите и на чия страна ще застанете?

Опасен ефир

Съветът за електронни медии констатирал нарушение на Закона за радиото и телевизията при излъчването на предаването “Страх” по Нова телевизия. Това, обаче няма да върне 13-годишният Мартин Маринов загинал в нелеп инцидент, за който се твърди, че е резултат от опит да подражава на телевизионната игра. Седмокласникът издъхнал при задушаване имитирайки изпитание от реалити предаването. Момчето се удушило с веригата, с която заключвало велосипеда си против кражба. Инцидентът се разиграл на катерушка разположена на детска площадка в атомния град Козлодуй. Съгласно изискванията на закона за радио и телевизия, операторите са задължени да не допускат излъчването на предавания, които застрашават физическото и психическото здраве на малолетните и непълнолетните, както и излъчването на сцени, съдържащи насилие и жестокост. Опасността, която съществува е възможното увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на подрастващите. Законът е предвидил подобни телевизионни предавания да се излъчват в часовете между 23.00 и 6.00 часа. Необходима е и подходяща сигнализация по време на цялото излъчване, припомнят от медийния регулатор. Господа медийни експерти сигурно очаквате поздравления, че сте контатирали нарушения в българския ефир. Защо това обаче, се случи след трагичния инцидент. Като експерти не ви ли мина през ума, че голяма част от днешните предавания по българските телевизии, не само развращават, но и застрашават живота на българските деца. Сигурно ще кажете, че това е работа на родителите да следят децата си – какво гледат по телевизията и кои сайтове посещават в мрежата. Да, донякъде съм съгласен, но на първо място вие като медийни регулатори, сте хората, които трябва да следят, какво се излъчва по стотиците телевизионни канали. Този път – закъсняхте! Първата жертва вече е дадена… В България сме свикнали да обръщаме внимание на нередностите, едва когато някой пострада! Нямам за цел да нападам или упреквам продуцентите на предаването „Страх” или пък нечия телевизия. Не съм и човекът, който има право на това. Но що се отнася до вас от СЕМ - това ви е работата. Разбира се, шоуто „Страх” е един от примерите, но струва ми се, има къде по-страшни неща, които бълват родните телевизии. Ама нали сме модерни, трябва и ние да имаме реалити шоута и филми, от които ти се изправят косите, да не говорим за тези на малките зрители. Чувал съм преди, че много родители са имали проблеми с децата си след излъчването на филма „Туин Пийкс” по БНТ в началото на „демокрацията”. При много деца са се появили психични проблеми и е било нужно да посетят психиатър. Тогава подобни разкази ми се сториха смешни.... След този инцидент с момчето от Козлодуй, обаче, реших да прещракам каналите и да видя, има ли нещо смущаващо в българския ефир. След непрофесионалната ми проверка, установих, че филма „Туин Пийкс” е бил просто детска игра. Не съм и подозирал досега, какви филми се излъчват в прайм тайма на много от БГ – опрераторите. Не знам, но ми се струва притеснително излъчването на филми с насилие, извратен секс и наркотици, филми със серийни убийци, психопати, боеве, кървави сцени, хладни оръжия и проституция в по-ранните вечерни часове, когато българските тийнейджъри едва ли спят. Писна ми от тази масова „модерна” вълна, която постоянно ни залива с агресия и аморалност и която в голяма степен е причина за нарастващата престъпност сред младите хора и учениците. Не съм против филмите. Киното и телевизията все пак са илюзия и художествена измислица, но нека те да се излъчват в подходящо време и на подходящи места, където младите зрители ще бъдат предпазени от подобни сцени. Малкото мозъче не може да различи реалността и възприема буквално образите, които вижда, а в много случаи за него те са пример за подражание. Как си мислите работи детската психика и тази на подрастващите? Много често по-малките се асоциират с лошите герои, в които 90 % от момичетата по на 12-13 години са влюбени, и на които момчетата искат да приличат. Освен информационна и развлекателна, не трябва да забравяме, че телевизията има и възпитателна функция. В последно време като, че ли не мога да открия предавания, които да образоват и възпитават мадежите. Започнах да си мисля, че това е целенасочена медийна политика, разбира се целта е печалба. Но резултатът е унищожаване и промиване на мозъците на хората. Разбирам, че става въпрос за бизнес и сцените с насилие, издевателства и секс събират винаги по-голяма аудитория, но когато се касае за заплаха на човешките ценности и развращаването на децата ни, за каква печалба говорим? Подобна гавра със съзнанието на хората не се оправдава. Многократно съм се натъквал на филми, в които добре се обяснява използването на наркотични вещества и оръжие, на филми, в които се злоупотребява с алкохол и цигари, а разврата е описан като супер наслада. Но дали детската психика е подготвена за това? Успяваме ли да предпазим децата си от посегателство към дрога, да им помогнем да разграничат доброто и лошото... Понягога последствията могат да бъдат фатални. Момчето от Козлодуй е мъртво, защото е последвало пример от една игра, която то е имало възможност да види и защото никой не му казал, че е опасна. Така, че извинения като няма виновни, това е политика на медиите, защото са частни, този път не вървят. Има си закон и пред него са равни всички. И щом е упоменто, че подобни сцени поддикващи към насилие са вредни за развитието на децата, значи трябва да се следи те да бъдат излъчвани в подходящия час за това, далеч от очите на малките и невръстни хора, за които после се питаме - защо са такива. В много европейски страни и по света тези проблеми са решени отдавна. Прилага се кодирането на програмите, съобразен час на излъчване взависимост от тематиката на предаванията или филмите, пароли или допълнително заплашане за определени програми. Така, че още веднъж ще припомня, че Съветът за електронни медии е този, които да ограничи сблъсъкът на децата ни с екранните извращения. Преди време регулаторът отправи указания към националния ефир на bTV, за преместване на кеч предавания в по-късни часове, тъй като провокирали у подрастващите агресивни състояния, надявам се и сега да си свърши работата подобаващо!

Оръжията през вековете

Уникална брадва от времето на неолита и немска картечница "МГ" от Втората световна война бяха показани в изложба на оръжия подредена от Регионалния исторически музей във Велико Търново. Поводът бе празника на града - 22 март. Лъкове, стрели, брадви, ятагани, пушки, кремъчни ками, картечници и оръдия са част от експонатите в изложбата. Аниматори облечени в одежди от различни периоди лично представяха оръжията на жителите и гостите на старата столица.

Ще се откупува свобода

Престъпниците, осъдени до 1 година ефективен затвор, ще могат да откупуват свободата си. Това предвижда концепцията за нов Наказателен кодекс на Министерството на правосъдието. Интересно ми е, каква би могла да бъде цената? Не ми е ясно и каква е точно целта на проекта. Толкова ли нямаме проблеми в тази държава, че изведнъж така се загрижихме за престъпниците си? А на фона на последните жестоки убийства, които се случиха в различни краища на България, това предложение ми изглежда почти неадекватно! Хората, които са нарушили закона и би трябвало да бъдат наказани за това, сега едва ли не ще бъдат съжалявани и обгрижвани повече и от самите жертви. Времето, в което живеем ме прави все по-мнителен. Та в този ред на мисли, силно се надявам това да не са предизборни трикове или пък начин за oзаконена печалба на съдилищата. Не мислите ли, че с приемането на тази идея, отново някои хора ще се почустват недосегаеми от закона? След като знаеш, че можеш да си откупиш свободата, извършвайки престъпление, какво би те накарало да спазваш законите на тази държава? Съдът щял да преценява кога един затворник или осъден ще може да плати за свободата си! Доста странно! Все си мислех, че съдът преценява дали да накаже престъпилият законите, а не как да го спаси от затвора? Идеята с платеното помилване малко ми прилича на бягство от отговорност. И до този момент Европейският съюз ни критикува, че съдебната ни система куца, а борбата с престъпността е почти нулева. Но ние сякаш на пук решихме да бъдем добри с престъпниците си и да им осигурим светло бъдеще. Така, че те отново по стар български обичай ще се окажат победителите в “играта”. Някой изобщо сеща ли се за обикновените и честни хора в тази страна? Има ли кой да защити техните права? Даваш присъда на някого, а после му казваш, че тя нищо не значи, просто трябва да се бръкне за някой друг лев и всичко е ок? Е, на какво прилича това? И докога с тези шмекерии? Да не би синчето на някой си големец да е сгазило лука, както се казва, и сега да се търсят начини как да се изчиства нечиие име. Позната практика, разбира се не само в България, но тук като че ли е най-успешно приложима. Интересно ми е също така - дали новата процедура ще се прилага, ако лицето е причинило тежка телесна повреда или смърт? Надявам се, когато убиеш човек, дори и непредумишлено, законът да не е пак на твоя страна и да ти кажат, че просто трябва да си платиш глобата, наложена от съда, за да си върнеш свободата и доброто име... Честно казано направо съм изумен! Същестувала и възможността за пълна декриминализация. В тази графа попадали и сводниците. Представяте ли си? Някои от престъпните деяния пък щели да се разглеждат като простъпки, деятелите на които изобщо нямало да се считат за осъждани… Големи мислители са умували над подобна разработка на Министерство на правосъдието, само че са забравили да помислят за жертвите и потърпевшите от престъпления, които все пак имат право да потърсят възмездие… Да видим сега каква е цената на свободата? Оказва се май, че в нашата държава по-големи права ще имат престъпниците, отколкото честните и достойни граждани. Само си представете следният случай: Обират ви апартамента, което сигурно се е случвало на всеки втори в тази държава. По случайност, залавят извършителят, което пък е рядкост, осъждат го милият на 6 месеца, а той спокойно от плячката ще покрие глобата, наложена от съда и ще се върне на свобода за нови жертви! През това време вие нито ще си получите откраднатото, защото то вече е продадено, нищо ще живеете спокойно дълго време след случката. Ще похарчите огромна сума за застраховки, решетки и бронирани врати, за да предотвратите повторен удар срещу вас и неприкосновеността ви! И все пак ще си останете жертвата, защото в подобен случай престъпника ще бъде по-привилигирован!! Нямам какво да допълня, просто бъдете на щрек и се пазете!

ВТУ срещу двойните стандарти

Великотърновският Студентски съвет подписа декларация, в която осъжда двойният стандарт, прилаган в обучението на студенти в Икономическия университет във Варна. В декларацията се твърди, че на чуждестранните студенти от Република Турция се дават привилегии, които не са достъпни за обикновените български граждани. Особено скандален е случаят с турски студенти от Варненския икономически университет, на които се давали по-лесни задачи, а когато не можели да отговорят на тях, решенията им се пишели направо на дъската, се казва още в декларацията. Това е сериозно нарушение на установения в българското законодателство учебен процес и грубо се погазват всички нормативни актове в Република България, свързни с висшето образование, заяви пред група журналисти, заместник-председателят на Студентския съвет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, Александър Малинов. Скандалът придобил още по-големи размери, когато самият турски консул в Бургас се намесил в защита на 13 свои сънародници, които е трябвало да напуснат университета след невзети пет ликвидации, твърдят още великотърновските студенти. В документа на великотърновските студенти се разказва за второкурсник от Икономическия университет, който работи като системен администратор във висшето училище и който единствен се опълчил срещу грубата намеса на Република Турция в академичната автономия. След разпространената от него и неговите колеги информация, за беззаконията в един от най-големите варненски университети, той бил заплашен лично с уволнение и изключване от проф. д-р Калю Иванов Донев – Ректор на Икономическия университет. Реакцията на Студентския съвет на вуза била - декларация, която изцяло подкрепяла ректорската позиция. По повод на нея Студентския съвет на ВТУ, категорично се противопоставя на практиката на двойния стандарт прилаган в университета в морската столица. Тоталитарната система в България отдавна изчезна и дейтвията на местни феодали в българските университети не могат да бъдат толерирани, пише още в декларацията на студентите от Велико Търново, с призив към ректора проф. Донев, че е морално задължение да подаде оставка. „На колегите от Студентския съвет на Икономическия университет в град Варна, искаме да напомним, че те са избрани от студентската общност да защитават правата и интересите на студентите и трябва да бъдат коректив, а не безпринципен защитник на Ректорското ръководство”, допълни пред медиите заместник-председателят Александър Малинов.

Защо изоставяме децата си?

200 деца са изоставените от началото на 2009-та досега, научих от една национална медия. На първо място сме в Европа по изоставяне на новородени! Това е покъртително и едновременно толкова показателно за страната ни. Средно по три дечица на ден съвсем съзнателно са захвърлени за отглеждане от държавните институции. Но защо оставяме децата си по домове? Ще се спра на случаите, при които изоставените деца не са пълни сираци, а тези, на които родителите са живи и здрави, но поради ред причини, са принудени да се разделят с новороденото си. Всички ще възкликнат: „Леле какви са тези жени да оставят децата си, как не ги е срам да се отрекат от собствената си кръв и плът”! Да не говорим за мъжете, които нещат и да чуят, че някъде без да искат са направили дете - веднага стават враг на съседи, сред колеги и къде ли още не! Писна ми от прибързани заключения. Хайде да си отговорим на въпроса, какви са причините да се стигне до изоставяне? Може би родителите, отрекли се от отрочетата си, имат основателна причина да направят този избор. Сигурно за някого това е поредният тъп въпрос, на който можем да си отговорим и сами, но 200-тата дечица, които може би никога няма да имат мама и татко, никога няма да имат нормално семейство и уютен дом, ще си го задават докато са живи. Проблемът, според мен не е безотговорността на родителите, а лошата българска действителност, за която все няма виновни. Ние българите обичаме да размахваме пръст и да сочим различните, защото ние сме от страната на тези, на които не им се е случило. За ужасяващите данни, изнесени от Фондацията „За нашите деца“ обяснение има и то не винаги е асоциирано с безотговорност отстрана на родителите. Причините, поради които една майка се отказва и захвърля детето си със сигурност не са само в нея. Тук отговорността за подобна постъпка, лично аз смятам, че носи и държавата, в частност нейната социална политика. На първо място, разбира се стои финансовата нестабилност. Замисляли ли сте се колко жени могат с мизерните си заплати да отгледат и възпитат нормално детето си? Знаете ли за колко от тях в България е непосилно изхранването на едно дете? Колко самотни майки има, които живеят под наем с едно майчинство? И колко се прибират със страх вкъщи, защото мъжете им, с които волно или неволно са създали мъничето си, ги пребиват до смърт? Искаме да имаме по-висок прираст, а не можем да създадем добри условия за отглеждане на децата си... Случаите, в които бременността може да се превърне в нежелана, а впоследствие и износеното дете, не са малко. Те могат да бъдат и плод на неразумна постъпка. Например секс за една нощ със студентка, която след алкохолното опиянение не помни и името на среднощния си партньор, камо ли от кого точно е забременяла? Тук пък опираме до възпитанието на младите хора, липсата на морал и ценности в така модерния ни век. Защото не изключвам възможността зад подобно поведение да се крие едно лошо родителско възпитание, за което отговорност носят крайно заетите родители, които отдавна са спрели да се интересуват какво се случва с подрастващите? Стане ли белята си скубят косите и крещят: „Къде сбъркахме?” И докато умуват дали дъщеря им да бъде самотна майка, което в България направо си е геройство или да премахне плода вече е станало късно и решението е - отърваване от малкото човече и продължаване на студентството. Другият проблем, за който изцяло е отговорна държавата е високата раждаемост сред ромското население. Разпалени в сексуалните си страсти, по-мургавите ни сънародници забравят да сложат презерватив и броят на наследниците им стремително расте с всяка година. Голяма част от тях намират пристан в домовете за деца лишени от родителска грижа. В повечето случаи в тези общности на всяко след третото дете, се гледа като на източник за доходи, а това вече е срамно. Кой работи с тези общности, за да им обясни какво означава сексуална култура, било чрез разяснителни кампании или други мерки. Аз самият не съм чувал да се работи в тази посока. Да не се наложи по Великден да събираме пари от смс-и за ромчетата, напълнили домове, защото държавата няма пари за тях. Струва ми се, че за тези неще трябва да се помисли предварително! Много жени изоставят децата си, защото са се сдобили с тях по насилствен начин, щото някой си изверг е бил на свобода, а не в затвора, където му е мястото! Например изнасилена девойка на 13-14 години, за която кошмарът е двоен се крие от външния свят цели девет месеца, възпирана от страха да абортира. Не може да гледаме на такива случай просто ей така. А износването на дете от насилник направо е стряскащо. Затова напълно разбирам решението дори и под натиск на семейство и близки да се отърве от рожбата си веднага след раждането. В много случаи избор в такива ситуации е един. Едно, че дете да се грижи за друго дете е трудно и второ да виждаш образът на насилника в очите на детето си цял живот е нечувано мъчение. За лъжата, с която невинното дете ще израсне без да подозира истината, че то е плод на изнасилване, просто е безумие. Сега нека споменем и за самотните майки на деца, чийто бащи са отказали да припознаят за свои и са счели за някаква безобидна грешка... Как живеят такива жени в по-малките градчета и селца, на какъв тормоз са подложени? Трагедии, за които майките нямат никаква вина. Именно заради това, повечето родили от „незнаен баща” захвърлят и детето си. Просто обстоятелствата ги принуждават да поемат по този нелек път и да се разделят с рожбата си. Ама ние по български бързаме да заклеймим, всичко що е различно от общоприетите норми и нагласи на консервативното ни общество. Знаем докъде може да стигне наглостта на хората, а уж сме били човеци. Всички шушукат без свян след такива майки: „Тя не знае откого е детето”, „Тя е курва” и ред подобни. Е, кажете ми, коя нормална жена ще се подложи на това изпитание и ще унищожи не само своя живот, но този на детето и на родителите си? Ето основателна причина детето да бъде изоставено! Само, че вината тук е на цялото ни скапано общество, което винаги отказва да разбере какво му е на отсрещния и защо постъпва така. Ами сетихте ли се за онези, които са родили деца с увреждания и въпреки, че те са тяхна плът и кръв ги изоставят, защото всяка майка иска здраво дете, а не изрод. Пак опираме до криворазбраното схващане на обществото и тъй закостенялото ни съсзнание. Страхът от подигравките и многозначителните погледи, принуждават такива родители да се откажат от увредените си деца. Защото обществото ни е най-страшният съдник, а различният няма да бъде приет от околните, само защото е различен. Това е истината приятели, колкото и да го крием. Затова аз разбирам майките, които са изоставили децата си именно, поради гореизброените причини, донякъде независещи от тях. Но само си направете проста сметка, за да има изоставени 200 деца от началото на годината какво е социалното положение на българите, тяхното съзнание, стандарт на живот и какво се прави в социалната политика, защо българските майки не могат да отгледат децата си, а българските татковци не ги припознават?

Предизборна борба

Все повече българи вярват в европейските институции. Над 77 % одобряват присъединяването на България към Европейския съюз. Това сочат данните от проучването проведено в пеиода 28 януари – 4 февруари от НЦИОМ. Най-удовлетворени, след двугодишното членство на страната ни в Евросъюза са младите хора до 30-годишна възраст и висшистите. Като обяснение участниците в проучването изтъкват на първо място, че европейските институции се явяват коректив на вътрешната ни политика, заяви социологът от Националния център за изучаване на общественото мнение към Народното събрание, Румен Чакъров на семинар в Смолян. Най-скептично настроени към присъединяването на държавата ни към ЕС са симпатизантите на политическите партии АТАКА и БСП. Определено, обаче се затвърждава, позицията на българското общество, че предимствата на България като страна-членка са повече от недостатъците. Румен Чакъров от НЦИОМ представи пред журналисти статистически данни и за нагласите на българина относно предстоящите парламентарни и евроизбори. Най-застрашени да останат без народно представителство в следващия парламент са политическите сили НДСВ, ДСБ, СДС и Коалиция "Движение напред". Обобщените резултати от проучването преди месец определено поставят под въпрос влизането на горепосочените партии в 41-вото Народно събрание. НДСВ събира едва 1,5 %, ДСБ и Коалиция "Движение напред" по 2 %, СДС – 4 %. Повече от сигурно е, че ГЕРБ, БСП, ДПС и АТАКА влизат в парламента след изборите през лятото. 24% подкрепят ГЕРБ, 19% -БСП по 8 % пък ще гласуват за АТАКА и ДПС. Високият процент на ГЕРБ, обаче е колеблив, тъй като след мобилизирането на десните партии напоследък, интересът към партията на Бойко Борисов намалява. Поддръжниците на ГЕРБ са главно сред градското население, млади и на средна възраст хора с дясна политическа ориентация. Няма признаци БСП да разполага с голям електорален резерв, сочат още данните от проучването. Най-много избирателите на БСП са отблъснати от идеята за бъдеща коалиция между ГЕРБ и БСП. Ръст отбелязва АТАКА. След поредицата от протестни действия срещу управляващата коалиция, партията на Волен Сидеров е покачила доверието на хората в нея до 10 %. Интересен фактът, че „Ред, законност и справедливост”, партията, чийто лидер Яне Янев постоянно скандализира обществото с данни за корупция на местни и национални политици, не събира дори един процент доверие за следващият парламент. Социологът Румен Чакъров не изключва възможността голям процент от българите да гласуват за напълно нов непознат досега политически субект. По въпросът за мажоритарен или пропорционален вот, почти 86% застават на страната на мажоритарните избори. Относно изборите за евродепутати, процентът на гласуващите определено ще бъде по-нисък от този за Народно събрание, допълни Румен Чакъров.

Край с купуването на гласове

Прекратяването на купуване на гласове на предстоящите парламентарни и евроизбори е възможно, заяви на семинар пред журналисти в Смолян, един от лекторите - юристът и консултант Марин Божков. Един от вариантите за стопирането на тази порочна практика е създаването на регионални преброителни центрове. Предложението е направено от Гражданска коалиция за свободен и демократичен избор и е основен акцент в Обществения договор, предложен на политичеките партии. С договорът се цели създаване на допълнителни мерки срещу купуването на гласове при избор на народни представители и на евродепутати в съответствие със стандартите за прозрачност, публичност и отчетност. В този смисъл необходимостта от сключване на Обществен договор за провеждането на свободни и демократични избори в България списан от Гражданската коалиция идва точно навреме. 19-те политически партии, които са подкрепили обществения договор, се ангажират да осигурят провеждането на честни, демократични и прозрачни избори за 41-во Народно събрание и Европарламент. Сред законодателните, правни и политически действия предвидени в договора са: Въвеждането на адекватни финансови санкции за организаторите на купуване на гласове – на стойност от 150 000 до 200 000 лева; Промени в изборното законодателство - преброяването на бюлетините да се извършва в регионални преброителни центрове; Всички предизборни, агитационни и рекламни материали на политичексите партии повреме на кампаниите да съдържат информация, че купуването на гласове е престъпление; Въвеждане на вътрешно-партийни правила за нулева толерантност към купуването на гласове; Създаване на публичен регистър на дарителите на политическите партии, достъпен за граждански контрол и др. Коалицията за свободен и демократичен избор ще проведе широка разяснителна кампания сред българските граждани за техните права по време на избори, за предпазване и преодоляване на заплахите и натискът срещу тях. Най-уязвими са големите ромски общности или познатите ни цигански махали, селското население също. Особено през последните години и най-вече на местни избори, купеният вот се проявява в две основни форми. Едната е свързана, разбира се с пари – пряко раздаване с вариране от 50 до 100 лева или лихварски кредити. Като пример Марин Божков посочи частичните избори във Владая, където не са непознати и боят и заплахите. Другата форма, която се очертава да бъде хит на предстоящите парламентарни избори е използването на служебната зависимост, при която избирателите и избираните влизат в особени отношения. Или обособява се така нареченият служебно контролиран вот. Лично аз не се учудвам от прогнозите на юриста Божков. Възможно е това явление да се прояви в много предприятия, обществени заведения в сферата на туризма и в промишлеността. Страхувайки се от загуба на работата си, хората гласуват едва ли не под строй за този, който им нареди работодателят. Примерите са много. Моя приятелка, която работи в заведение като сервитьорка ми сподели, че повреме на местен вот, шефът им, както тя се изрази, още няколко дни преди деня на изборите започнал да провежда кампания сред работниците си да подкрепят една от политическите сили, днес участваща в управляващата коалиция. Но тъй като момичето ме помоли за пълна анонимност, което си е нейно право, ще спестя и името на партията, за която наглият шеф е принудил работниците си да гласуват. В самия ден на изборите постоянно повтарял думите „Знаеш за кого да гласуваш” и по този начин държал в страх цялото заведение, в противен случай всеки един можело да загуби работата си. И поради факта, че бил особено мнителен и нямало как да разбере, дефакто кой за кого е гласувал, стигнал още по-далеч. Накарал работниците си, които били студенти и имат право на упражняване на вот извън родното си място, да му покажат студентските си книжки, за да се увери, че поне са гласували. Примерът е простичък, но представете си ако това се случи в промишлено предприятие със стотици работници. Марин Божков даде пример, че подобна практика на заплахи и служебно контролиран вот не е е изключено да се прояви с пълна сила на предстоящите избори в отрасли като енергетиката. Най-страшното според мен е, че в обществото липсва организиран отпор на явлението "купуване на гласове". Сред българското гражданство не е формиран натиск за спиране на този процес. Божков допълни, че избирателите дори не се замислят, че продавайки гласа си, те се корумпират - упражняват срещу подкуп единственото си неотменно политическо право - да формират изборните органи на държавна и местна власт. Такова масово участие в корупцията я превръща в начин на живот на цялото общество. Според него ситуацията заприличва на тази в Латинска Америка с нейната безнадеждност, нищета и радикални бандитски движения.

P.S.
СПИСЪК НА ПАРТИИТЕ
подписали
ОБЩЕСТВЕНИЯ ДОГОВОР ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА СВОБОДEН И ДЕМОКРАТИЧEН ИЗБОР В БЪЛГАРИЯ

1. Българска социалистическа партия
2. ГЕРБ
3. Национално движение за стабилност и възход
4. Движение за права и свободи
5. Демократи за силна България
6. Българска нова демокрация
7. Съюз на демократичните сили
8. ВМРО-БНД
9. Земеделски народен съюз
10. Лидер
11. Движение “Гергьовден”
12. Българска социалдемократическа партия
13. Единна народна партия
14. Обединени земеделци
15. Политическо движение “Социалдемократи”
16. Ред, законност и справедливост
17. Съюз на свободните демократи
18. Обединен блок на труда
19. Български социалдемократи


Източник: http://www.transparency-bg.org/