Красиво лъжеш

 Внезапно спрях във ступор,

огледах се и ни напред, и ни назад!

Горящ, изпепелен от укор,

тъжен клоун в суетния парад.

 

Дяволски очите ми, все по-големи са!

Търсещи, огромни, черни.

Пресъхнали от жажда устни, неми са,

копнеещи за нежност и любови верни!

 

Да омагьосваш можеш ти! Способна си!

Красиво лъжеш и повярвах сляпо!

И никога не искаш да признаеш, че виновна си!

Красив подарък си, едно отровно лято!

 

Ще спреш ли някога да бъдеш друга?

Ах, какво безцелно съществуване,

Не искам мъст, това е лудост!

Едно отчаяно бленуване!