"Новините са това, което консенсусът от журналисти реши да бъдат"

20.08.2010 /10:02 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:  Това свое мнение изрази пред Андрей Велчев водещият във великотърновската кабелна телевизия „Видеосат”, Мирослав Дечев. Името ми е Мирослав Дечев, на 30 години. Роден съм в старопрестолния град Велико Търнов. Завършил съм Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски” и съм магистър.  Работя като репортер и водещ в Кабелна телевизия „Видеосат” в родния ми град. Занимавам се с журналистика вече 5 години. Работил съм в радио Фаворит, в онлайн вестник „Писна ни”, в Държавен вестник... В момента - в местната телевизия. Никога не съм си и помислял да се занимавам с друго освен журналистика. Въпреки, че като студент ми се налагаше да работя какво ли не - крупие, продавач на книги, пекар на пилета, пиколо и товаро-разтоварач, и за миг не съм се отказвал от мечтите си.     Как  журналистът да достигне до истината?  От скромния опит, който имам съм разбрал, че единствения начин да изкопчиш истината от някого е да скъсиш, колкото се може повече дистанцията. Разбира се, не в оня смисъл, за който по-емоционалните читатели ще си помислят. Не е достатъчно да предразположиш един човек. Трябва да го убедиш, че когато казва истината, няма да бъде смешен, няма да бъде отречен и отблъснат от зрителите, а напротив дори ще им се хареса. И тогава се получават нещата. Много е трудно, но не е невъзможно.  Когато застанеш срещу един човек и искаш да му вземеш интервю без да те лъже и да се прикрива, без да спестява истината, ти трябва да му спечелиш доверието. А това става като му обясниш с какво ще е полезно това интервю на хората, за кого и защо. Ако ти си искрен с него информацията, която ще получиш ще бъде истинска...    В журналистиката си известен с?  Ако попиташ някой във Велико Търново за Миро от кабелната, всички ще кажат, че ме знаят, но по-важно е, че хората ме свързват любопитните теми, които разработвам.  Обичам да правя репортажи за обикновените хора, тези, които срещаме всеки ден на улицата, на опашката в магазина, в градския транспорт, с тези, които живеем в един квартал или кооперация. Искам да изслушам техните проблеми и болки и именно на тях да бъда полезен. Не обичам така наречените познати лица, които всеки ден присъстват в медиите. Повярвайте ми има толкова интересни и талантливи, хора, които наистина си заслужава да се познават. Другите теми, които веднага приемам присърце са свързани със здравеопазването и социалната политика. За мен лично е важно как живеят хората около мен. А здравето и джобът са от най-голямо значение за българите в момента. Какво е усещането да бъдеш регионален журналист? Както казах по-горе живееш с проблемите на хората около теб и се опитваш да ги решаваш и да помагаш. Това е работата на един журналист - винаги да се бори за справедливостта и истината... Другото е просто суета и популярност.  Променят ли се ролята и мисията на информирящият обществото човек, днес? Да, променят се! Не може само да предаваш информация като магнетофон, трябва да я разбираш и да я почувстваш. Често специалистите казват, че журналиста не трябва да взема страна. Аз не мисля, че е така. Хората, очакват и твоята позиция по даден въпрос. Зрителя обича да сравнява и затова мисля, че в много случаи репортерите трябва да се възприемат като читатели и зрители, а не само предаватели или още по-лошо, да пишат каквото им наредят, защото не се съмнавам, че в България има такива колеги.   Може ли да направите някаква прогноза за бъдещето на медиите? Предвид пазарната икономика, в която живеем струва ми се, че все повече ще ставаме свидетели на медийни групи и семейства, подслонили под крилото си няколко вида медии. Недалеч е времето, когато на мода ще са  мултимедийните продукти, съчетаващи в едно: вестник, Интернет, радио, телевизия и мобилен телефон. С какво са характерни вашите регионални медии? Отговорът е тук е в самия въпрос. Регионалните медии правят новини за региона, в който работят. Медията, в която аз съм репортер по нищо не се отличава в това отношение. На кой журналист искаш да приличаш и на кого подръжаваи? Маргарита Михнева, дори не се и замислих. Любимият ти преподавател в СУ?  Двама са любимите ми преподаватели, от които наистна научих много. Това са професор Стефка Петкова, преподавател по архивистика и документация и професор Тодор Абазов – преподавател по публицистика. Дефинирай журналистиката в няколоко думи? Най-общо казано журналистиката е предаване и съобщаване на информация. Но тук ми се иска да цитирам един известен журналист Андрю Мар: "Новините са това, което консенсусът от журналисти реши да бъдат" Кога журналистът носи наказателна  гражданска отговорност? Журналистът не може да носи наказателна отговорност. Неговата професия просто изключва това. Журналистът работи с информация, търси, рови, бори се за истината. На  тези, които това не им допада и са се почувствали засегнати или обидени, мога да им кажа, че това значи само едно, че аз и колегите сме си свършили добре работата. Дано съм разбрал правилно въпросът. Но пак повтарям за журналистът истината е една и негов дълг е тя да бъде представена на хората.  Прилича ли и журналистиката на поп-фолкът, който е толкова популярен? Да, в някое отношение може да се каже. Но какво влагаме в понятието поп-фолк? За едни то се свързва с нещо забавно, приятно и хубаво, за други пошло, лековато и фалщиво. Така е и с журналистиката. За едни тя ще бъде много достойна и отговорна професия, за други начин за бърза популярност, реклама и пари. Има ли поне малко истина в отговорите, които ти дават холата който интервюираш? О-ооо, да.. Иначе бих ги усетил и не бих се занимавал повече с тях. Затова, обаче, да разбереш дали някой те лъже се изискат и други качества не само да питаш с микрофон в ръка. Трябва да си и малко психолог. И както обичам да казвам просто на някои колеги това им се отдава, на други по-малко. За себе си още не знам. Новите журналисти твърде често се отказват от собствената си свобода, и то за дълъг период от време, а ти? Предатели и то предатели на себе си, което е най-страшното. Съветът ми към тях е да се откажат от тази професия. Следиш отблизо процесите на журалистиката, колко точно са плашещи новините, които идват оттам? Зависи как се възприемат. За всеки е строго индивидуално. Един ще се стряска и ще сънува кошмари, друг ще се забавлява, а трети ще бъде безразличен. И все пак лошите новини са запомнящи се. И ако се търси поучителен намек, то нека да бъдат страшни и да учат хората да се предпазват. Защото понякога една информация може да се окаже доста полезна и за опазване живота на хората. Например новини за върлуващ смъртоносен грип или пък за десетките зверски катастрофи по пътищата. От това хората не бива да се плашат, а да се поучат и предпазват. Задай се въпрос който не съм или кажи нещо интересно от твоята практика? Искало ли ви се е някога да спрете да се занимавате с журналистика? Никога.......