Днешните деца били тъпи и неграмотни… А учителите?
14.10.2008
Десетки години вече българското образование е обект на нападки от страна на обществото, от експерти, от родители и от хора, които изобщо не са наясно със ситуацията. Но трябва да признаем, голяма "заслуга" за случващото се в българските училища имат учителите.
Да си учител е призвание. Истина е, че всички учители без изключение са изправени пред сериозното предизвикателство, наречено българска образователна система. Не можем обаче постоянно да виним държавата и родителите за проблемите на подрастващите.
Къде стои учителят в тази система?
Самата дума учител е красноречива - човек, който учи някого на нещо. В образователната система той се нарича и педагог, което означава възпитател. Но за съжаление, на немалка част от днешните педагози мястото им не е в училището.
Всички ние чухме през 2007 година от стачкуващите учители следните възклицания: „Откъде накъде ще ходя да преподавам за 285 лева на месец! Това ли е признанието за труда, който полагам?". В такъв случай ще си позволя да отговоря - Ами, не ходете да преподавате, има и други професии! За много от вас и тези 285 лева са много.
Какво имам предвид! Не мисля, че да си учител означава да отидеш до училището, да стоиш седнал няколко часа, през които да прочетеш някакви си хвърчащи листи, след което да си тръгнеш нацупен към дома с мислите „видите ли за колко малко пари работя"!
Когато един учител застане пред учениците, на първо място той трябва да знае, че срещу него стоят хора. Въпреки крехката си възраст, те живеят, чувстват, мразят, обичат и дишат въздуха на модерния свят. В никакъв случай не са по-нисши създания, които са заставени да слушат оплакванията на учителите си.
Безспорно е много трудно да привлечеш вниманието на младите хора, заобиколени с хиляди интересни неща извън училището. Именно в това е предизвикателството за учителите! Да накарат своите ученици с интерес да усвояват знанията, а не по задължение.
Днешните деца били неграмотни
Нека да погледнем от друга гледна точка нещата. Що е неграмотност? И каква е ролята на грамотния учител, дали да констатира неграмотността, или да ограмоти децата? Достатъчна ли е грамотността на преподавателите? Далеч съм от мисълта да говоря обобщено за всички. Но има неща, които не мога да подмина.
Информацията, с която борави днес младия човек и сблъсъка му с модерния век, понякога се различава от светоусещането и разбиранията на учител, преподавал повече от 30 години, с изградени навици, които по никакъв начин не се вписват в съвременния свят. Голяма група от днешните педагози нямат желанието и мотивацията да се занимават с проблемите на учениците, те просто влизат и излизат от час. Много от тях горчиво съжаляват, че няма с какво да заменят професията си или просто не искат, защото държавната работа е сигурна и в редица случаи е убежище за некъдърници.
Незнайно докога пред учениците ще се изправят все
сърдити, озлобени, недоволни и напълно демотивирани учители
Е, как детето ни да отиде с желание на училище? Вместо да се опитат да задържат хлапетата в час, да направят интересен за децата предметът, по който преподават, те си изпяват урока набързо и гледат да си ходят колкото се може по-скоро, без да се интересуват, дали материала е усвоен от учениците. Ами, извинявайте, но това не прави особена чест на такива даскали. И после децата били тъпи и неграмотни...
Ами как да не са, кой следи за тяхното ограмотяване? Струва ми се това е работа на учителя. Все пак той залага и авторитета си спрямо това на какво ще научи учениците. Друг е въпросът, че много преподаващи и в началните класове, и в гимназиалните, нямат нужната квалификация. Преподаването не е скучен безсмислен монолог, с който да отбиеш номера. Преподаването е обмен на знания. Но как да стане това, като родните учители, не само не обичат професията си, но я ненавиждат.
Такива "професионалисти" нямат необходимите професионални и личностни качества, с които да увлекат възпитаниците си. Не е по силите им да заинтригуват и убедят младите хора, че знанията по определен предмет са важни и ще им бъдат полезни занапред. Талантливият педагог знае как да приобщи младите към образователния процес. Ако по време на учебните часове това не се получава, с какво право виним учениците в неграмотност? Те не желаят дори да слушат неспособният си учител.
Вие, драги учители, трябва да ограмотите децата ни, а не улицата, родителите и държавата, които често вините за собствените си недъзи и провалената си кариера. Проблемът е, че нямате желание да работите, а само плачете по площадите за по-високи заплати...
Да си го кажем направо,
не от всекиго става добър педагог!
Да намериш общ език с малчуганите не е проста работа. За нея се изискват умения, с които повечето от днешните учители не могат да се похвалят. И ако попитате който и да е ученик, в което и да е училище: Кой е любимият му преподавател? Може би ще се замисли повече от минута, преди да изброи качествата на любимия/та си учител/ка - усмихнат, дружелюбен, с чувство за хумор, модерен, компетентен. Все неща, струва ми се, трърде чужди на днешните учители.
По-вероятно е да срещнеш някоя
сърдита лелка, на която й е крив света, че е учителка,
мрази децата, мрази себе си, мрази и държавата. Е, как такава учителка ще възпита у подрастващите родолюбие и гордост от това, че са българи.
Много от „просветителите" са неадекватни на съвременността и в много случаи стават обект на подигравка, именно защото са професионално неподготвени да бъдат учители. Не разполагат с нужните знания, за да направят интересни часовете си, а да не говорим, че с поведението си не могат да създадат никакъв респект у подрастващите.
За колко даскали в родното образование сме чували, че поркат и пушат заедно с възпитаниците си, а? Крайно време е да потърсим вината за поведението на учениците и в учителите! Изнервени и разстроени учители реват: „Сегашните идиотчета са ужасни, елате да ги видите, те нищо не възприемат! Писна ни!"
Навсякъде има по-буйни ученици и това е нормално. Недопустимо е да се гледа на един ученически клас като на стадо овце, подкарани от овчар в една посока и всеки дръзнал да се отклони от пътя, да бъде заклеймяван. Напротив, трябва да бъде изслушан от специалист, който да потърси отговор на въпроса: защо в училище не му е интересно и ходи там само, защото трябва, кое го кара да бъде агресивен/а?
Оказва се обаче, че не всички училища разполагат с такъв персонал. Проблемът е направо мъчителен за учителите, започнали учителската си кариера по време на соцвремето, когато правото на мнение от страна на ученик беше третирано едва ли не като престъпление. Способен ли е такъв преподавател днес да даде право на малкия човек да се изрази. Не трябва ли в този смисъл тези учители също да се ограмотят и да се научат, че
не винаги по-възрастния е прав
За мнозина от по-старото учителско съсловие е нужна преквалификация. Децата добре познават компютрите, музикалните стилове, модата, модерните изкуства, свободата, която в близкото минало не съществуваше. Сред учителите все още има такива, които не знаят какво е мишка, браузър, флашка и сървър... А образователните експерти предлагат да се въведе мултимедийното обучение в клас.
Е, в такъв случай, питам аз, достатъчно ли са подготвени учителите да учат децата? Така че, обвинете ме ако щете, но има даскали, които не се вписват в новото време, да не кажа, че дори са неграмотни. Защото неграмотността не е еднозначно понятие в училищните среди.
Някой все пак трябва да каже на своите учители, че българската музика не е само великолепната Лили Иванова, пред която и аз се прекланям, и Васил Найденов, а съществуват и други изпълнители. Че освен Ботев и Вазов, съществуват и други български автори, които младите хора харесват и четат, а за много учители те са непознати.
Как учителите ще обяснят на аудиторията, пред която застават всеки ден, защо техният съсед има джип за 200 000 евро и е само с основно образование, а те с няколкото си дипломи идват на работа пеш, а в най-добрия случай с градския транспорт? Как ще ги мотивират да учат и да трупат знания? Защото децата ще зададат тези въпроси!
Да си го кажем направо - днес качественият човек не е знаещият зубрач и послушника, а можещият, борбеният, агресивният, предприемчивият и в тази промяна на ценности, консервативният учител никак не се вписва в картинката, камо ли да бъде интересен за учениците! В крайна сметка не можеш да заблуждаваш децата и да изграждаш у тях грешна представа за света, а и много от тях няма и да повярват на измишльотини.
Но можеш да ги мотивираш да идват жадни за знания и да вярват в собствените си възможности. Ще дойде време децата ще попитат за секса, отдавна познат сред батковците и каките от горните класове? И като знам как 55-годишните даскали все още се изчервяват при подобни въпроси, представям си, ако някой ученик ги попитат защо Азис се ожени за Китаеца - сигурно даскълът в предпенсионна възраст ще колабира, да не говорим, ако някой пък реши да попита за нашумял вид дрога.
Е, какво ще правим тогава?
Той, горкият учител, не е наясно за какво го питат, как тогава ще предпази учениците от негативните явления в обществото! Светът на учителя и светът на учениците в нашето съвремие са много различни. И категорично смятам, че не в заплатите е проблемът.
За да си преподавател - ти трябва да си преди всичко психолог, да умееш да вникваш в детската и в тийнейджърската психика и редом с това - да си енциклопедист, разбира се, не в буквалния смисъл, а просто добре да познаваш действителността. Да направиш така, че да не се подиграват учениците след часовете с твоята некомпетентност по елементарни въпроси, които съпътстват ежедневието ни.
Според мен, учителят трябва да е наясно с проблемите на секса, отношенията родител-дете, с революционният технически напредък, теченията в модерните изкуства, с опасните наркотични вещества, а не като преминава през задния двор и вижда, че децата са лапнали цигара, да не загрява, че това може би е фас натъпкан с трева, с който учениците си правят по-весели часовете по български или математика примерно...
Вие, учителите, трябва да покажете правилният път. Вие сте просветителите за децата ни и носите отговорност затова. Защото семейното огнище е до 6-7-годишна възраст. След това
децата са във вашите ръце
Да си учител не е никак проста работа, изискват се много качества и способности и именно когато всички педагози се сдобият с тях, българското училище ще бъде достойно за уважение, ще бъде достоен трудът им, ще могат и спокойно да поискат оправдано по-високо заплащане.
Не мога да отрека, че в училищата има много добри учители, които с желание и с цялото си сърце и душа преподават на своите ученици. Но лошите изключения като че ли зачестиха напоследък.
Истерични и психически неуравновесени хора, и такива - с педофилски наклонности нямат място в училище, а примерите за такива (пак в графата "изключения") също не са никак малко. Справка - дузина клипчета, качени в интернет.
Психическото здраве на учителите трябва да бъде основен критерий за директорите на училищата, още при назначаване им. Защото родителите трябва да са наясно кой застава пред децата им. И дали няма опасност да им навреди по някакъв начин.
Иначе... нищо добро не ни чака - и като индивиди, и като общество...
Мирослав ДЕЧЕВ
Десетки години вече българското образование е обект на нападки от страна на обществото, от експерти, от родители и от хора, които изобщо не са наясно със ситуацията. Но трябва да признаем, голяма "заслуга" за случващото се в българските училища имат учителите.
Да си учител е призвание. Истина е, че всички учители без изключение са изправени пред сериозното предизвикателство, наречено българска образователна система. Не можем обаче постоянно да виним държавата и родителите за проблемите на подрастващите.
Къде стои учителят в тази система?
Самата дума учител е красноречива - човек, който учи някого на нещо. В образователната система той се нарича и педагог, което означава възпитател. Но за съжаление, на немалка част от днешните педагози мястото им не е в училището.
Всички ние чухме през 2007 година от стачкуващите учители следните възклицания: „Откъде накъде ще ходя да преподавам за 285 лева на месец! Това ли е признанието за труда, който полагам?". В такъв случай ще си позволя да отговоря - Ами, не ходете да преподавате, има и други професии! За много от вас и тези 285 лева са много.
Какво имам предвид! Не мисля, че да си учител означава да отидеш до училището, да стоиш седнал няколко часа, през които да прочетеш някакви си хвърчащи листи, след което да си тръгнеш нацупен към дома с мислите „видите ли за колко малко пари работя"!
Когато един учител застане пред учениците, на първо място той трябва да знае, че срещу него стоят хора. Въпреки крехката си възраст, те живеят, чувстват, мразят, обичат и дишат въздуха на модерния свят. В никакъв случай не са по-нисши създания, които са заставени да слушат оплакванията на учителите си.
Безспорно е много трудно да привлечеш вниманието на младите хора, заобиколени с хиляди интересни неща извън училището. Именно в това е предизвикателството за учителите! Да накарат своите ученици с интерес да усвояват знанията, а не по задължение.
Днешните деца били неграмотни
Нека да погледнем от друга гледна точка нещата. Що е неграмотност? И каква е ролята на грамотния учител, дали да констатира неграмотността, или да ограмоти децата? Достатъчна ли е грамотността на преподавателите? Далеч съм от мисълта да говоря обобщено за всички. Но има неща, които не мога да подмина.
Информацията, с която борави днес младия човек и сблъсъка му с модерния век, понякога се различава от светоусещането и разбиранията на учител, преподавал повече от 30 години, с изградени навици, които по никакъв начин не се вписват в съвременния свят. Голяма група от днешните педагози нямат желанието и мотивацията да се занимават с проблемите на учениците, те просто влизат и излизат от час. Много от тях горчиво съжаляват, че няма с какво да заменят професията си или просто не искат, защото държавната работа е сигурна и в редица случаи е убежище за некъдърници.
Незнайно докога пред учениците ще се изправят все
сърдити, озлобени, недоволни и напълно демотивирани учители
Е, как детето ни да отиде с желание на училище? Вместо да се опитат да задържат хлапетата в час, да направят интересен за децата предметът, по който преподават, те си изпяват урока набързо и гледат да си ходят колкото се може по-скоро, без да се интересуват, дали материала е усвоен от учениците. Ами, извинявайте, но това не прави особена чест на такива даскали. И после децата били тъпи и неграмотни...
Ами как да не са, кой следи за тяхното ограмотяване? Струва ми се това е работа на учителя. Все пак той залага и авторитета си спрямо това на какво ще научи учениците. Друг е въпросът, че много преподаващи и в началните класове, и в гимназиалните, нямат нужната квалификация. Преподаването не е скучен безсмислен монолог, с който да отбиеш номера. Преподаването е обмен на знания. Но как да стане това, като родните учители, не само не обичат професията си, но я ненавиждат.
Такива "професионалисти" нямат необходимите професионални и личностни качества, с които да увлекат възпитаниците си. Не е по силите им да заинтригуват и убедят младите хора, че знанията по определен предмет са важни и ще им бъдат полезни занапред. Талантливият педагог знае как да приобщи младите към образователния процес. Ако по време на учебните часове това не се получава, с какво право виним учениците в неграмотност? Те не желаят дори да слушат неспособният си учител.
Вие, драги учители, трябва да ограмотите децата ни, а не улицата, родителите и държавата, които често вините за собствените си недъзи и провалената си кариера. Проблемът е, че нямате желание да работите, а само плачете по площадите за по-високи заплати...
Да си го кажем направо,
не от всекиго става добър педагог!
Да намериш общ език с малчуганите не е проста работа. За нея се изискват умения, с които повечето от днешните учители не могат да се похвалят. И ако попитате който и да е ученик, в което и да е училище: Кой е любимият му преподавател? Може би ще се замисли повече от минута, преди да изброи качествата на любимия/та си учител/ка - усмихнат, дружелюбен, с чувство за хумор, модерен, компетентен. Все неща, струва ми се, трърде чужди на днешните учители.
По-вероятно е да срещнеш някоя
сърдита лелка, на която й е крив света, че е учителка,
мрази децата, мрази себе си, мрази и държавата. Е, как такава учителка ще възпита у подрастващите родолюбие и гордост от това, че са българи.
Много от „просветителите" са неадекватни на съвременността и в много случаи стават обект на подигравка, именно защото са професионално неподготвени да бъдат учители. Не разполагат с нужните знания, за да направят интересни часовете си, а да не говорим, че с поведението си не могат да създадат никакъв респект у подрастващите.
За колко даскали в родното образование сме чували, че поркат и пушат заедно с възпитаниците си, а? Крайно време е да потърсим вината за поведението на учениците и в учителите! Изнервени и разстроени учители реват: „Сегашните идиотчета са ужасни, елате да ги видите, те нищо не възприемат! Писна ни!"
Навсякъде има по-буйни ученици и това е нормално. Недопустимо е да се гледа на един ученически клас като на стадо овце, подкарани от овчар в една посока и всеки дръзнал да се отклони от пътя, да бъде заклеймяван. Напротив, трябва да бъде изслушан от специалист, който да потърси отговор на въпроса: защо в училище не му е интересно и ходи там само, защото трябва, кое го кара да бъде агресивен/а?
Оказва се обаче, че не всички училища разполагат с такъв персонал. Проблемът е направо мъчителен за учителите, започнали учителската си кариера по време на соцвремето, когато правото на мнение от страна на ученик беше третирано едва ли не като престъпление. Способен ли е такъв преподавател днес да даде право на малкия човек да се изрази. Не трябва ли в този смисъл тези учители също да се ограмотят и да се научат, че
не винаги по-възрастния е прав
За мнозина от по-старото учителско съсловие е нужна преквалификация. Децата добре познават компютрите, музикалните стилове, модата, модерните изкуства, свободата, която в близкото минало не съществуваше. Сред учителите все още има такива, които не знаят какво е мишка, браузър, флашка и сървър... А образователните експерти предлагат да се въведе мултимедийното обучение в клас.
Е, в такъв случай, питам аз, достатъчно ли са подготвени учителите да учат децата? Така че, обвинете ме ако щете, но има даскали, които не се вписват в новото време, да не кажа, че дори са неграмотни. Защото неграмотността не е еднозначно понятие в училищните среди.
Някой все пак трябва да каже на своите учители, че българската музика не е само великолепната Лили Иванова, пред която и аз се прекланям, и Васил Найденов, а съществуват и други изпълнители. Че освен Ботев и Вазов, съществуват и други български автори, които младите хора харесват и четат, а за много учители те са непознати.
Как учителите ще обяснят на аудиторията, пред която застават всеки ден, защо техният съсед има джип за 200 000 евро и е само с основно образование, а те с няколкото си дипломи идват на работа пеш, а в най-добрия случай с градския транспорт? Как ще ги мотивират да учат и да трупат знания? Защото децата ще зададат тези въпроси!
Да си го кажем направо - днес качественият човек не е знаещият зубрач и послушника, а можещият, борбеният, агресивният, предприемчивият и в тази промяна на ценности, консервативният учител никак не се вписва в картинката, камо ли да бъде интересен за учениците! В крайна сметка не можеш да заблуждаваш децата и да изграждаш у тях грешна представа за света, а и много от тях няма и да повярват на измишльотини.
Но можеш да ги мотивираш да идват жадни за знания и да вярват в собствените си възможности. Ще дойде време децата ще попитат за секса, отдавна познат сред батковците и каките от горните класове? И като знам как 55-годишните даскали все още се изчервяват при подобни въпроси, представям си, ако някой ученик ги попитат защо Азис се ожени за Китаеца - сигурно даскълът в предпенсионна възраст ще колабира, да не говорим, ако някой пък реши да попита за нашумял вид дрога.
Е, какво ще правим тогава?
Той, горкият учител, не е наясно за какво го питат, как тогава ще предпази учениците от негативните явления в обществото! Светът на учителя и светът на учениците в нашето съвремие са много различни. И категорично смятам, че не в заплатите е проблемът.
За да си преподавател - ти трябва да си преди всичко психолог, да умееш да вникваш в детската и в тийнейджърската психика и редом с това - да си енциклопедист, разбира се, не в буквалния смисъл, а просто добре да познаваш действителността. Да направиш така, че да не се подиграват учениците след часовете с твоята некомпетентност по елементарни въпроси, които съпътстват ежедневието ни.
Според мен, учителят трябва да е наясно с проблемите на секса, отношенията родител-дете, с революционният технически напредък, теченията в модерните изкуства, с опасните наркотични вещества, а не като преминава през задния двор и вижда, че децата са лапнали цигара, да не загрява, че това може би е фас натъпкан с трева, с който учениците си правят по-весели часовете по български или математика примерно...
Вие, учителите, трябва да покажете правилният път. Вие сте просветителите за децата ни и носите отговорност затова. Защото семейното огнище е до 6-7-годишна възраст. След това
децата са във вашите ръце
Да си учител не е никак проста работа, изискват се много качества и способности и именно когато всички педагози се сдобият с тях, българското училище ще бъде достойно за уважение, ще бъде достоен трудът им, ще могат и спокойно да поискат оправдано по-високо заплащане.
Не мога да отрека, че в училищата има много добри учители, които с желание и с цялото си сърце и душа преподават на своите ученици. Но лошите изключения като че ли зачестиха напоследък.
Истерични и психически неуравновесени хора, и такива - с педофилски наклонности нямат място в училище, а примерите за такива (пак в графата "изключения") също не са никак малко. Справка - дузина клипчета, качени в интернет.
Психическото здраве на учителите трябва да бъде основен критерий за директорите на училищата, още при назначаване им. Защото родителите трябва да са наясно кой застава пред децата им. И дали няма опасност да им навреди по някакъв начин.
Иначе... нищо добро не ни чака - и като индивиди, и като общество...
Мирослав ДЕЧЕВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар