С хеликоптери ще ни транспортират до болниците

Гледах, слушах и чаках, но търпението ми преля и няма да остана безучастен срещу ”отнемането на правото на хората да се лекуват”. Не беше ли най-важното здравето за един народ… Хайде да помислим реално върху така дългоочакваното и с радост прието закриване на десетки болници в страната, подкрепено не само от управляващите! Нямало пари да се издържат лечебните заведение. А откъде хората, обикновените, ще намерят пари да си позволят лечение, не дай си Боже спешно в болница, която се намира на повече от 50 километра от тяхното местожителство. Как ако нямат възможност ще платят транспортирането си до там или по точно кой ще го извърши. Нима тези разходи са безобидни. А и като се сещам само колко общопрактикуващи лекари дават консултации по телефона, дори ги мързи да отидат до пациента, който е поверил здравето в ръцете им, ми се струва, че едва ли ще си нарушат съня да пропътуват километри, за да обърнат внимание на бедстващия…. Наложи ми се преди година да потърся лекарска помощ за баба ми, която живее на село, което е на не повече от 15 километра до общинския център, а отговорът на личния лекар беше: „Не мога да дойда в този студ сега, сложете я да легне, утре ще видим к’во ще я правим … Ама тя и доста възрастна, едва ли ще издържи операция”, допълни компетентната лекарка и затвори телефона като ми препоръча да се обадя на Спешна медицина. Естествено като един изпълнителен и отговорен гражданин потърсих и Бърза помощ, а от там толкова „мило” ми обясниха: „А, бе господине, нямате ли си личен лекар?” и оттук нататък единственото, което ми оставаше бе да взема нещата в свои ръце. Баба ми още е жива и още е на легло, а нейното лечение продължава с подръчни средства и консултации по телефона с джипито и фармацевтката, от която купуваме нужните лекарства. Но нека да оставим този случай, той си е мой и е един, но когато разбрах, че болница съществувала повече от 50 години е пред закриване и 18 000 души буквално остават без лечение - бях потресен. Както се изрази директорката на Общинската болница в Полски Тръмбеш д-р Милка Анчева „хиляди души са обречени да останат без медицински грижи”. Най-близкото лечебно заведение, на което ще разчитат тези 18 000 потенциални пациенти ще бъде Областната болница във Велико Търново. Това ли е реформата питам аз? По време на последния парламентарен контрол здравният министър Божидар Нанев заяви, че за „оказване на спешна помощ в селищата, където ще се закриват болници, ще се пращат хеликоптери и самолети. " Странно колко излиза разхода на един хиликоптер, който трябва да пропътува около 40-50 километра, за да спаси човешки живот и колко средства ще бъдат похарчени за транспорт, ако в населеното място има лечебница или болница… Ами ако изведнъж на сто човека се наложи да бъдат откарани до най-близката болница, ще може ли да се осигури извозването? И само като си помисля, че цели села не са помирисвали лекар от години, се натъжавам и ми става ясна картинката… Горките хора, ще мрат като кучета. Ами другият проблем - къде ще отидат лекарите, които ще останат без работа? И те ще трябва да се спасяват и то най-вероятно в чужбина, където поне заплащането им ще бъде оправдано. Това ли е реформата в здравеопазването? Разбирам, че по европейските стандарти много от болниците не разполагат с нужните лаборатории за лечение, но досега защо нищо не беше направено в тази посока, само се тръбеше как който не си е плащал здравните осигуровки няма да получи адекватна медицинска помощ, дори подлежи на санкции. А, сега да видим, когато райони с десетки хиляди население ще останат без здравни заведения за лекуване кой подлежи на санкция и как ще бъдат обслужвани нуждаещите се от лекар специалист хора. Дано само аз съм песимист и дано греша в разсъжденията си, но струва ми се, че ние всички заслужаваме да получим медицински грижи преди всичко като хора и после като пациенти.