Птица без криле си.
Мечтата да литнеш те убива.
Не можеш просто такъв си,
това е съдбата ти сива.
Безспорно си птица красива,
но птица без криле.
С душа обречена, мила,
с диамант, скрит в твойто сърце!
Като стрък, прикован за земята,
ти никога не ще полетиш!
Щом погледнеш към небесата,
Ще се питаш защо ли си жив!?
събота, 22 март 2008 г.
Сам под дъжда
Паля поредна цигара в нощта.
Тъжно е небето, отново заплаква.
Като послание във небесата издига се димът,
а аз мечтая съкровената мечта.
В дълбока локва се оглеждам,
а над мен облаците оцветени сякаш с туш,
тайно открадват моята надежда
и неподвластно усилват студения душ.
Отново изправена пред мен е самотата,
Безпощадно разкъсва моето болно сърце,
като стрела от огън ме пронизва в душата
и безспирно ограбва от мен парче по парче.
Тъжно е небето, отново заплаква.
Като послание във небесата издига се димът,
а аз мечтая съкровената мечта.
В дълбока локва се оглеждам,
а над мен облаците оцветени сякаш с туш,
тайно открадват моята надежда
и неподвластно усилват студения душ.
Отново изправена пред мен е самотата,
Безпощадно разкъсва моето болно сърце,
като стрела от огън ме пронизва в душата
и безспирно ограбва от мен парче по парче.
петък, 21 март 2008 г.
Обичам те
По вълните плъзна се любовна нощ.
Морето стене като пеленаче в своя кош.
Небето е в очакване на нещо да се случи.
Може би, дъхът ти, между нас леда да счупи.
Погледът ти - събрал в себе си всичките звезди.
Устните ти блестящи, целунати от залеза.
Душата ти изпълнена със страст, а все мълчи.
Сърцето си ти подарявам, разбери!
Думите са само две,
Ала не посмяваш да ги изречеш!
На тях подвластни са и Богове,
а именно: „Обичам те”!
Морето стене като пеленаче в своя кош.
Небето е в очакване на нещо да се случи.
Може би, дъхът ти, между нас леда да счупи.
Погледът ти - събрал в себе си всичките звезди.
Устните ти блестящи, целунати от залеза.
Душата ти изпълнена със страст, а все мълчи.
Сърцето си ти подарявам, разбери!
Думите са само две,
Ала не посмяваш да ги изречеш!
На тях подвластни са и Богове,
а именно: „Обичам те”!
* * * * *
Наивен бях, признах ти любпвта ми.
Върна ми смеха, а сега се смееш над плача ми.
Огъня в очите ми ти потуши.
Накара ме да полетя и в спомени ме одуши!
Допуснах те в душата си, а ти избяга.
Като изпита чаша ме строши
и остави ме да страдам.
Всичко разруши.
Навярно с любовта си прекалих,
себе си и тебе нараних!
Събудих твойте страхове.
С теб сме от различни светове.
Върна ми смеха, а сега се смееш над плача ми.
Огъня в очите ми ти потуши.
Накара ме да полетя и в спомени ме одуши!
Допуснах те в душата си, а ти избяга.
Като изпита чаша ме строши
и остави ме да страдам.
Всичко разруши.
Навярно с любовта си прекалих,
себе си и тебе нараних!
Събудих твойте страхове.
С теб сме от различни светове.
Дърво без корени
Дърво понесено от вътъра - живот.
Дърво разсичано от хиляди светкавици,
Дърво, което ще е и без гроб.
Зимата почти изсъхнало.
Лятото, като че ли от Бога подарени няколко листа.
Дърво никога нецъфващо,
Дърво обляно в самота.
Напоено от дъжда,
Приютено от нощта,
дърво изстинало, без плодове.
Дърво със стенеща душа.
Дърво разсичано от хиляди светкавици,
Дърво, което ще е и без гроб.
Зимата почти изсъхнало.
Лятото, като че ли от Бога подарени няколко листа.
Дърво никога нецъфващо,
Дърво обляно в самота.
Напоено от дъжда,
Приютено от нощта,
дърво изстинало, без плодове.
Дърво със стенеща душа.
Две капки щастие
Един живот, една любов!
Две капки щастие блещукат в свят суров.
Една вселена, милярди хора и звезди.
Две капки щастие - аз и ти!
Различни като слънцето и луната.
И сякаш толкова далеч един от друг,
а всъщност и двамата сме на Земята,
нищожни малки като две искри.
И това безкрайно разминаване.
Две капки щастие - аз и ти!
Луната будна е, а слънцето отново спи.
Безмилостна нощта превръща ни в сълзи!
Две капки щастие блещукат в свят суров.
Една вселена, милярди хора и звезди.
Две капки щастие - аз и ти!
Различни като слънцето и луната.
И сякаш толкова далеч един от друг,
а всъщност и двамата сме на Земята,
нищожни малки като две искри.
И това безкрайно разминаване.
Две капки щастие - аз и ти!
Луната будна е, а слънцето отново спи.
Безмилостна нощта превръща ни в сълзи!
Любовен сън
Навън е студ. Отново пада нощ.
Заспивам с надежда да те срещна.
И ето.....
Ти изплуваш като неканен гост в съня ми
и разпалваш страст гореща.
Очите те - черни и дълбоки са като магия.
Усмивката ти - парещ лъч, сърцето ми пронизва.
Сблъсък.
Мощ.
Ръце протягам, за да те обвия.
Любовта си аз не ще я крия.
Но съня е кратък. Ти изчезваш.......
Събуждам се облян от спомени, с длани топли, топла гръд,
Тръпнещ в очакване до следващия сън!
Заспивам с надежда да те срещна.
И ето.....
Ти изплуваш като неканен гост в съня ми
и разпалваш страст гореща.
Очите те - черни и дълбоки са като магия.
Усмивката ти - парещ лъч, сърцето ми пронизва.
Сблъсък.
Мощ.
Ръце протягам, за да те обвия.
Любовта си аз не ще я крия.
Но съня е кратък. Ти изчезваш.......
Събуждам се облян от спомени, с длани топли, топла гръд,
Тръпнещ в очакване до следващия сън!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
-
Като част от съпътстващата програма на МТИ "Културен туризъм" бе представена книгата на популярния журналист и общественик от Вели...
-
На 22 януари 2026 г. под тепетата се проведе конкурса “Супермодел Пловдив” 2026, който събра на едно място мода, амбиция и блясък. Тазгодиш...
-
През месец април ще се проведе престижното събитие Best of Bulgaria – Glam and Business Awards, което отличава най-успешните, вдъхновяващи и...