Любов ли?

Близо сме един до друг,
а не можем да се срещнем!
Гледам те в очите, а не ги виждам!
Слушам гласа ти, а не те чувам!
Светът за мен не съществува,
не зная жив ли съм,
не чувствам болка!
Нощта изпълнена със самота
за мен е сякаш ден
и аз съм празен!
От любов дори те мразя!
Колко близо съм до теб,
а ти така далеч?
Дъхът ти - спира моя!
Ръцете ми горят,
а твоите са тъй студени!
Затварям си очите,
а ти отново си пред мен!
Сега те няма, но не плача!
Щастлив съм, че мога да обичам!
Душата моя е и твоя!
Оттук нататък, любовта, аз бягство ще наричам!