Гъделичкана от утринни лъчи,
усмихна се старата къщичка.
Като вълшебна змия заблестя,
виещата се, планинска рекичка.
Просто Рай нарича се това.
Лек ветрец събуди листата.
Под булото на утринната роса,
единствена, още спеше тревата.
Изведнъж събрали се в ято,
птици в хор запяха своята песен.
Техния диригент, вероятно небето,
отново прегърна светът, малък, чудесен!
събота, 3 май 2008 г.
-
Като част от съпътстващата програма на МТИ "Културен туризъм" бе представена книгата на популярния журналист и общественик от Вели...
-
София, 20 Ноември 2023 – Днес отбелязаме Световният ден на детето. Денят, в който ние от УНИЦЕФ даваме глас на всяко дете и си припомняме, ...