Класните стаи се превърнаха в бойно поле/2008 г./

Класните стаи се превърнаха в бойно поле

Ремонтът на кабинета е на фаза "преговори", реформите в МВР ще започнат до дни, което е доказателство, че в България все още има мислещи хора. Изпускаме обаче децата си... напоследък няма ден, в който да не се е случило нещо лошо в някое училище - бой, стрелба, ученици в кома след препиване...

Образованието не по-малко се нуждае от цялостна ревизия - като се започне от закона за образованието, доста поостарял вече, и се стигне до най-простите наредби в училищата - гарантиращи мирно и целево провеждане на обученията.

Напоследък побоищата между учители и ученици зачестиха. Не знам как да коментирам това. Липса на възпитание, натрупана агресия или нискоквалифицирани работници в системата на образованието.

Как е възможно по този гнусен начин да се гаврим с българското училище и вместо часове, предвидени за учене, учебния процес да се  превръща в екшън сцени и саморазправа. Толкова ли вече учениците нямат респект от учителите, или достатъчно озверели преподаватели решават да въдворят ред  с насилие и викове.
Съдраха се да реват по площадите за високи заплати и достойно заплащане, така съвестните будители на какво обаче - на добър пример, на познание в науката, на нравствени ценности ли? На какво ще научим децата си в учебните заведения - разярени  и обезумели ученици, неподлежащи на никакъв контрол буквално млатят и унижават

учители, които смело отвръщат на удара...

Скубане, блъскане, унижения, наранявания, псувни, шамари, алкохол, тютюнопушене, малтретиране - това като че ли са новите предмети, изучавани в някои училища в България. Направо Европа ще ни обяви за първенци по най-екзотично образование, граничещо с нравите в африканския животинския свят.

Не слагам всички учители в това число и съм сигурен, че има много достойни хора, практикуващи учителската професия, но според мен тези, сред които се случват подобни сцени, не бива да  проявяват търпимост към  люде склонни към подобен начин на възпитание, иначе те също носят отговорност за случилото се. 

Само като си представя каква радост беше за мен първия учебен ден. А днешните първокласници на какво ще се зарадват?  На неуравновесени учители-побойници, на другарчета хулигани или какво? Нали родителите, оставили децата си в училище, трябва да знаят, че тяхната сигурност е гарантирана.

Учителите пък от своя страна са отговорни за децата. А какво стана? - класните стаи се превърнаха в бойно поле. Учители бият ученици и ученици бият учители. Ако беше единствен случай, щяхме да го подминем като някакво изключение. Да но...., не!!! Случаите са все повече и с тенденция да се увеличават.

Като гледам днешните учители и се замислям, че в близкото минало учителската професия беше една достойна за преклонение и уважение професия, в много случаи призвание, неведнъж възпята в песни, вдъхновила поети и писатели, а днес 

сякаш е някакъв екстремен спорт,

в който борбата за оцеляване, насилие и агресия са част от правилата.

Първия човек, с когото се сблъсква крехкото създание, след отделяне от семейството е учителя, педагога в детската градина и училището. Т.е учителя е този, който първи ще даде пример на детето за по-нататъшното му развитие и ще му покаже правилния път, ще го научи да отличава добро от зло, ще  възпита у него идеали и ценности. Това обаче напоследък за образованието в България май е само мит.

Нараства агресията сред децата, като в някои случаи се проявяват дори крайни форми на жестокост. Възрастовата граница за престъпно поведение все повече пада. В редица случаи за това си има вина и тя е на цялото ни общество.

На първо място е информационната среда, в която се развива малкия индивид. В условията на пренаситения медиен пазар у нас децата не са предпазени от вредите на медийните съдържания. Макар че медийните  оператори носят отговорност за съдържанието на програмите, предоставени от тях, те все още не прилагат ефективно професионалните стандарти при отразяването на сцени на насилие и жестокост.      

Липсата на родителски контрол също е причина за увреждането на крехката детска психика, манипулирана от малкия екран. От усилията на възрастните зависи какво ще предложи

„третият родител" - телевизията,

Internet и улицата. Но до голяма степен телевизията и компютърния екран спомагат децата да изградят грешни представи за света. Натрупват се негативни емоции, които се изразяват посредством агресия.

Така че, мили родители, ако не искате детето ви да се превърне един ден в някой от екранните герои, на които вие сте го поощрявали да подражава, най-малкото, защото  не сте го лишили от срещите с тях навреме, замислете се и направете нещо. Защото оставяйки го да гледа каквото си иска, несъзнателно възпитавате едно агресивно дете. Разговаряйте повече с децата си, интересувайте се с кого дружат и ги предпазвайте от лоши постъпки.

Агресията в училищата не е никак безобидна. Тя вече е проблем на педагогиката. Детето израства и се формира като личност предимно под въздействието на социалната среда, а за всички подрастващи тази среда най-често е училището - учители и възпитатели, познати и непознати връстници, на които по-малките буквално подражават. Всеки от изброените със своето поведение би могъл да стане стимул за полезни действия в развитието на детето, както и обратното, да възпита твърде опасни навици.

Но като гледам в последните репортажи по телевизията - темите за училищата винаги са свързани с насилие и неоправдано лошо поведение, никакъв педагогически подход, което ме навежда на мисълта, че в родното училище

децата са изложени на пълна деградация и демотивация

И се питам къде са директорите на училищата, достатъчно внимателно ли подбират персонала, който ще обучава децата в училище, или вече са се превърнали в обикновени счетоводители, които треперят дали ще им стигне мизерния бюджет на училището за заплати и някой и друг дребен ремонт?

Защото учителите трябва да бъдат не само квалифицирани педагози, а и уравновесени и психично здрави хора, за които професията учител е призвание.  А не да се назначават хора, свикнали да отбиват номера, ходейки по 2-3 часа на ден на работа,  които отгоре на всичкото прекарат в ръкопашни схватки с учениците и хленчене помежду си за ниските си заплати.   

И в крайна сметка - по какво личи, че образованието е приоритет на правителството, както често ни убеждават отговорните фактори чрез медиите, щом училището вече не е безопасно място нито за учениците, нито за учителите?

Мирослав ДЕЧЕВ