Без...

Сърцето ми пустиня е!
Без стрък, без дъх, без мирис, без мечти!
Пресъхнало море,
заровило хиляди надежди!
Потъпкано от преминаващи кервани,
Но без следи,
изтрити с лекота от вятъра!
За да замълчи!
Завинаги!
Червени въглени,разпалват се, изгарят го!
Боли!
Ала не може да крещи!
И като лоши спомени!
Живи вътре в него са!
Останалото пепел е,
разпиляна от времето,
изгубена и тленна,
търсеща любов да подари!