Гражданското самосъзнание се посъбуди

След 8-годишен сън гражданското самосъзнание се поразмърда и посъбуди. Така добре и уютно си беше заспало, сякаш живееше в друга реалност, без адекватна мисъл и прозрение. Браво на българите, че отделиха 20 минути от така безценния си живот и отидоха до урните да дадат своя вот за промяна. Своят вот на надежда, протест и желание за по-добро. Искам да поставя само два въпроса, на които през последните месеци търсех усилен отговор и тук в БГРепортер и по труги граждански медии. Е ли възможно българското общество само да реши кой да го управлява и колко струва нашият глас - било за някого или просто в кеш? Е убедихте се, че когато хората искат да променят нещо, те могат единственото условие и то съвсем безплатно, за да не се чувстваме после отново ограбени, е желанието. Желанието да кажеш Не или Да на бъдещето си. Да кажеш аз искам и аз трябва да го направя. Да се почувстваш част от гражданско общество, което е показател за морална, национална и интелектуална висота. В този смисъл позавишената избирателна активност ме кара да мисля, че формирането на гражданско общество не е мечта или фиксидея за българското гражданство, а просто въпрос на желание. Желанието да знаеш, че от теб зависят много неща - дори кой щете управлява. Не знам за добро или лошо отидоха толкова българи до урните в изборния ден, но отидоха!!! Това е достатъчно да смятам, че нещата в България зависят от нас! Сигурно на някои не им се искаше да има висока избирателна активност, за други пък и тази се оказа недостатъчна, но уважаеми политици сами разбрахтре, че хората ви правят такива и те пак ви отнемат правото да сте такива. Място за оправдания няма. По-важното е че България възвръща демократичния си образ, гражданската позиция на хората по наболели въпроси и правото на всеки да участва в тяхното разрешаване! На победителите честито! На победените - нека се замислят!