Защо изоставяме децата си?

200 деца са изоставените от началото на 2009-та досега, научих от една национална медия. На първо място сме в Европа по изоставяне на новородени! Това е покъртително и едновременно толкова показателно за страната ни. Средно по три дечица на ден съвсем съзнателно са захвърлени за отглеждане от държавните институции. Но защо оставяме децата си по домове? Ще се спра на случаите, при които изоставените деца не са пълни сираци, а тези, на които родителите са живи и здрави, но поради ред причини, са принудени да се разделят с новороденото си. Всички ще възкликнат: „Леле какви са тези жени да оставят децата си, как не ги е срам да се отрекат от собствената си кръв и плът”! Да не говорим за мъжете, които нещат и да чуят, че някъде без да искат са направили дете - веднага стават враг на съседи, сред колеги и къде ли още не! Писна ми от прибързани заключения. Хайде да си отговорим на въпроса, какви са причините да се стигне до изоставяне? Може би родителите, отрекли се от отрочетата си, имат основателна причина да направят този избор. Сигурно за някого това е поредният тъп въпрос, на който можем да си отговорим и сами, но 200-тата дечица, които може би никога няма да имат мама и татко, никога няма да имат нормално семейство и уютен дом, ще си го задават докато са живи. Проблемът, според мен не е безотговорността на родителите, а лошата българска действителност, за която все няма виновни. Ние българите обичаме да размахваме пръст и да сочим различните, защото ние сме от страната на тези, на които не им се е случило. За ужасяващите данни, изнесени от Фондацията „За нашите деца“ обяснение има и то не винаги е асоциирано с безотговорност отстрана на родителите. Причините, поради които една майка се отказва и захвърля детето си със сигурност не са само в нея. Тук отговорността за подобна постъпка, лично аз смятам, че носи и държавата, в частност нейната социална политика. На първо място, разбира се стои финансовата нестабилност. Замисляли ли сте се колко жени могат с мизерните си заплати да отгледат и възпитат нормално детето си? Знаете ли за колко от тях в България е непосилно изхранването на едно дете? Колко самотни майки има, които живеят под наем с едно майчинство? И колко се прибират със страх вкъщи, защото мъжете им, с които волно или неволно са създали мъничето си, ги пребиват до смърт? Искаме да имаме по-висок прираст, а не можем да създадем добри условия за отглеждане на децата си... Случаите, в които бременността може да се превърне в нежелана, а впоследствие и износеното дете, не са малко. Те могат да бъдат и плод на неразумна постъпка. Например секс за една нощ със студентка, която след алкохолното опиянение не помни и името на среднощния си партньор, камо ли от кого точно е забременяла? Тук пък опираме до възпитанието на младите хора, липсата на морал и ценности в така модерния ни век. Защото не изключвам възможността зад подобно поведение да се крие едно лошо родителско възпитание, за което отговорност носят крайно заетите родители, които отдавна са спрели да се интересуват какво се случва с подрастващите? Стане ли белята си скубят косите и крещят: „Къде сбъркахме?” И докато умуват дали дъщеря им да бъде самотна майка, което в България направо си е геройство или да премахне плода вече е станало късно и решението е - отърваване от малкото човече и продължаване на студентството. Другият проблем, за който изцяло е отговорна държавата е високата раждаемост сред ромското население. Разпалени в сексуалните си страсти, по-мургавите ни сънародници забравят да сложат презерватив и броят на наследниците им стремително расте с всяка година. Голяма част от тях намират пристан в домовете за деца лишени от родителска грижа. В повечето случаи в тези общности на всяко след третото дете, се гледа като на източник за доходи, а това вече е срамно. Кой работи с тези общности, за да им обясни какво означава сексуална култура, било чрез разяснителни кампании или други мерки. Аз самият не съм чувал да се работи в тази посока. Да не се наложи по Великден да събираме пари от смс-и за ромчетата, напълнили домове, защото държавата няма пари за тях. Струва ми се, че за тези неще трябва да се помисли предварително! Много жени изоставят децата си, защото са се сдобили с тях по насилствен начин, щото някой си изверг е бил на свобода, а не в затвора, където му е мястото! Например изнасилена девойка на 13-14 години, за която кошмарът е двоен се крие от външния свят цели девет месеца, възпирана от страха да абортира. Не може да гледаме на такива случай просто ей така. А износването на дете от насилник направо е стряскащо. Затова напълно разбирам решението дори и под натиск на семейство и близки да се отърве от рожбата си веднага след раждането. В много случаи избор в такива ситуации е един. Едно, че дете да се грижи за друго дете е трудно и второ да виждаш образът на насилника в очите на детето си цял живот е нечувано мъчение. За лъжата, с която невинното дете ще израсне без да подозира истината, че то е плод на изнасилване, просто е безумие. Сега нека споменем и за самотните майки на деца, чийто бащи са отказали да припознаят за свои и са счели за някаква безобидна грешка... Как живеят такива жени в по-малките градчета и селца, на какъв тормоз са подложени? Трагедии, за които майките нямат никаква вина. Именно заради това, повечето родили от „незнаен баща” захвърлят и детето си. Просто обстоятелствата ги принуждават да поемат по този нелек път и да се разделят с рожбата си. Ама ние по български бързаме да заклеймим, всичко що е различно от общоприетите норми и нагласи на консервативното ни общество. Знаем докъде може да стигне наглостта на хората, а уж сме били човеци. Всички шушукат без свян след такива майки: „Тя не знае откого е детето”, „Тя е курва” и ред подобни. Е, кажете ми, коя нормална жена ще се подложи на това изпитание и ще унищожи не само своя живот, но този на детето и на родителите си? Ето основателна причина детето да бъде изоставено! Само, че вината тук е на цялото ни скапано общество, което винаги отказва да разбере какво му е на отсрещния и защо постъпва така. Ами сетихте ли се за онези, които са родили деца с увреждания и въпреки, че те са тяхна плът и кръв ги изоставят, защото всяка майка иска здраво дете, а не изрод. Пак опираме до криворазбраното схващане на обществото и тъй закостенялото ни съсзнание. Страхът от подигравките и многозначителните погледи, принуждават такива родители да се откажат от увредените си деца. Защото обществото ни е най-страшният съдник, а различният няма да бъде приет от околните, само защото е различен. Това е истината приятели, колкото и да го крием. Затова аз разбирам майките, които са изоставили децата си именно, поради гореизброените причини, донякъде независещи от тях. Но само си направете проста сметка, за да има изоставени 200 деца от началото на годината какво е социалното положение на българите, тяхното съзнание, стандарт на живот и какво се прави в социалната политика, защо българските майки не могат да отгледат децата си, а българските татковци не ги припознават?