Отвъдокеанският "материал"

В последните дни се наслушах на какви ли не анализи относно изказванията на кмета на столицата Бойко Борисов пред емигранти в Чикаго. Вече съм наясно с едно - кое е качествен и кое е некачествен човешки материал. Друг е въпросът, че аз лично се почуствах малко обиден от думата „материал”. Стана ми ясно и кои са българските гласоподаватели след бягството на 1,5 милиона българи, а именно 2,5 милиона пенсионери, 800 хиляди турци и 1 милион цигани - близо 4 милиона българи, ще подчертая българи. Не мога в никакъв случай, обаче да приема изказване, в което хората се третират като „материал” от човек, който се гласи да управлява държавата. Каквито и притеснения да предизвикват у лидерът на ГЕРБ гореизброените социални групи, не му прави чест по такъв начин да се обръща към повече от половината българи. От политик, претендиращ за висок европейски ранг, изявления като това, че “Пенсионерите с цялата си глупост.... под строй.... гласуват за Станишев”, са най-малкото обидни. С тези си слова Бойко Борисов може би загуби и последният пенсионерски глас. Що се отнася дали някой е глупав или не, защото гласува за определена политическа сила, което всъщност си е негово законно право, мисля че е унизителна квалификация. Това са майките и бащите не само на нас останалите да се борим с трудностите на прехода в България, ами и на тези дето избягаха...
Писна ми избягалите по чужбината да са сочени от този и онзи за едва ли не по-кадърни и по-качествени хора. Именно това разбрах аз от десетките интерпретации в пресата и електронните медии, относно позицията на столичния кмет. Нима тези дето сме тук и трябваше да работим каквото намерим за жълти стотинки, дето трябваше да си купуваме автомобили втора употреба, да висим пред магазините за дрехи втора употреба, да гладуваме и да стоим на студено, ни е било лесно? Да бъдем студенти и наемни работници едновременно, да прекъсваме образованието си, поради липса на средства, да не можем да нахраним децата си, да не можем да лекуваме родителите си, да изнемогваме и да бачкаме по три работи в денонощието, за да осигурим съществуването си - ни прави по-малко качетвени, от тези които просто хванаха пътя за някъде си и оттам продължават да плюят по родината си, колко мизерна била, колко неуредена и колко скапана е! Никое човешко същество не избира къде да се роди, но всеки нормален пълнолетен гражданин може да избере как и къде да живее, а може и да помогне на страната си в развитието и, ако иска... Друг е въпросът, че наши сънародници избраха чужбина, щото е по-лесно, отколкокото да помислят за бъдещето си именно тук в България. Така, че материалът, който е останал тук аз не смятам за по-некачествен, независимо от възрастта му и религията му. А и цинично някак си звучи да се определят хората на добри и лоши по признак политическа принадлежност. Съжалявам но, аз не съм избягал от трудния си живот, а съм се изправил срещу него. Ще допълня и още нещо, тъй като явно предизборната кампания вече започна. Ще ни управлява този, когото си изберем! Това е демократичното общество. Стига с тези глупости; „ами, аз няма за кого да гласувам”. В България има регистрирани над 400 партии и политически формации. Проблемът не в това, че няма за кого да гласуваме, а в това че просто не гласуваме. Проблемът е, че на избори излизат едни и същи хора. Мине, не мине време и негласувалите скачат срещу властта с протести и митинги... Един зрял човек с наистина гражданска позиция, ще отдели 30 минути в живота си и ще отиде до урните, за да изрази мнението си, ако разбира се, се интересува от бъдещето на страната си, от това на децата си, на майките и бащите си. И докато това не се проумее от българското общество, че до голяма степен всичко зависи от нас българите, на политическата сцена ще бъдат играчите, които бяха и вчера. Това са страховете на новите политически актьори – лошият късмет да не бъдат припознати на избори, оттук следват и подобни изказвания като тези на г-н Борисов.