Раздвоен

Попил дъжда на разочарованието,
не малко пъти гмурках се във свят измислен,
не малко пъти плувах в море от видения,
не малко пъти ангели ме носеха безсмислено!
Мрак и светлина, плач и смях,
не малко пъти ставах жертва на раздвоения.
Реалност и въображение се сливаха в едно,
не усещах ден ли е, или е нощ!
Губех те, с всяка секунда,
като в бездънна пропаст потъвах постоянно
единствено чувах заглъхващите удари на сърцето си
и се молех
върни се!!