Бизнес на дребно

Вбесен съм от някои таксиметрови шофьори. Често ми се налага да ползвам услугите на жълтите коли, тъй като нямам своя, а разстоянията, които трябва да изминавам всеки ден са достатъчно дълги. Тотално разочарован съм обаче от отношението на шофьорите към клиентите и по-точно от „обиржийството", което те смело прилагат... Понякога слизам от таксито с чувство за вина, че съм развалил настроението на недотам изкусния „печелбар". "Нямате ли по-дребни? Нямам стотинки да ви върна?" е дежурна реплика, дойде ли време за плащане на сметката! На пръв поглед, мислиш си, нормално е да е свършил дребните и си казваш - ОК не съм за 20 или 30 стотинки. Извинете, но когато това е ежедневие и се случва при различни шофьори, мисля че става дума за добре отработена тактика... Сякаш трябва да имам завързана на кръста кесия с монети, за да угодя на таксиметровите шофьори и ред други като продавачки, контрольори, сервитьорки и всякакви хора, извършващи търговска дейност, които ги е домързяло да обменят пари, започвайки работния ден. Само, че ми писна да ми закръглят самодоволно сметката, без да ме питат! Щом кажеш "Нямам", започва голямото ровене по разни пластмасови чашки, жапки, по огледала, джобове, портфейли и какви ли още не съоръжения за съхраняване на пари. Целта е ясна - опъване на нервите до крайност, особено ако бързаш. Примиряваш се, казваш гузно „задръжте рестото" и слизаш с развален ден и излъган. А доволният шофьор започва да се озърта за още шарани... Що за шмекерлъци? Нали си има касов апарат във всяка кола, на който е показана сумата, която дължи пасажерът? Докога с тези селски номерца.. Все нямали дребни, спират до някакви магазини и те изпращат да разваляш пари, и всякакви такива, меко казано, смешни постъпки. Ако мине, мине! Ами, ако и аз нямам дребни в себе си, нека да не ми взема парите, бе.. Да ме черпи едно такси. Спрямо наглостта, която проявява, едва ли това ще изкупи вината му към лоялните клиенти, които често се съобразяват с таксиджиите и бързат да им оставят ресто, понякога двойно колкото е сметката...! Попадал съм и на още по-голяма гавра: Сумата е 4. 50 лева. Давам 5 лева, а в замяна получавам благодарности и „Приятен ден" и понеже ми писна да пълня джобовете на разни чичковци, веднъж попитах: „Няма ли да ми върнете рестото, господине?" Честно да си призная и до ден днешен съжалявам защо си поисках 70-те стотинки... Водачът, покашляйки се ми каза: „Ами... не видяхте ли на апарата... каква е сумата...", който между другото вече беше спрян. Да, казвам, пишеше 3,30 лв., а той с прекрасни актьорски умения, сякаш изумен от станалото, ми отговаря ... „Какво ви тревожи?". Въпреки, че не разполагах с време, което да отделя на един лъжец, реших да потърся правата си и му казах, че съм платил 4 лева, а сметката е 3.30... и очаквам да ми върне пари. „Дадох ви 4 лева - почти гневно му заявих, Вас би трябвало да ви тревожи нещо..." Леле като се ядоса този човек, със сигурност, ако още малко бях останал в колата, щях да изям пердаха. Едва ли не ме изкара, че аз съм виновен той да е на това дередже. И не ми върна рестото, а най-нахално ми каза да напусна колата му, че нямал време да се занимава с такива дребнавци като мен. (А да не говорим, че въпросните пекани шофьорчета понякога измислят съвсем нов маршрут от едно място до друго, разбира се, доста по-далъг, а защо не и с повечко светофари, само и само да се надуе сметката. Питаш ги, защо минават оттук, а те започват с небивали обяснения колко лош бил другият път, как било същото разтояние по този, че била затворена еди си коя улица и така от хиляда кладенеца вода ще ти извадят, но ще те убедят, че точно този е пътят, по който трябва да се премине.) Айде стига вече бе, да не сме деца, че ни заблуждавате. И ние сме от България и знаем колко трудно се изкарват честно пари. Забогатяхте от тези бакшиши, а само ревете, да вдигате цените. Ако искам сам ще оставя бакшиш на някого. Има такива, които заслужават. Но от въпросните нагли шофьори ще продължавам да си искам рестото...