Защо изоставяме децата си?

200 деца са изоставените от началото на 2009-та досега, научих от една национална медия. На първо място сме в Европа по изоставяне на новородени! Това е покъртително и едновременно толкова показателно за страната ни. Средно по три дечица на ден съвсем съзнателно са захвърлени за отглеждане от държавните институции. Но защо оставяме децата си по домове? Ще се спра на случаите, при които изоставените деца не са пълни сираци, а тези, на които родителите са живи и здрави, но поради ред причини, са принудени да се разделят с новороденото си. Всички ще възкликнат: „Леле какви са тези жени да оставят децата си, как не ги е срам да се отрекат от собствената си кръв и плът”! Да не говорим за мъжете, които нещат и да чуят, че някъде без да искат са направили дете - веднага стават враг на съседи, сред колеги и къде ли още не! Писна ми от прибързани заключения. Хайде да си отговорим на въпроса, какви са причините да се стигне до изоставяне? Може би родителите, отрекли се от отрочетата си, имат основателна причина да направят този избор. Сигурно за някого това е поредният тъп въпрос, на който можем да си отговорим и сами, но 200-тата дечица, които може би никога няма да имат мама и татко, никога няма да имат нормално семейство и уютен дом, ще си го задават докато са живи. Проблемът, според мен не е безотговорността на родителите, а лошата българска действителност, за която все няма виновни. Ние българите обичаме да размахваме пръст и да сочим различните, защото ние сме от страната на тези, на които не им се е случило. За ужасяващите данни, изнесени от Фондацията „За нашите деца“ обяснение има и то не винаги е асоциирано с безотговорност отстрана на родителите. Причините, поради които една майка се отказва и захвърля детето си със сигурност не са само в нея. Тук отговорността за подобна постъпка, лично аз смятам, че носи и държавата, в частност нейната социална политика. На първо място, разбира се стои финансовата нестабилност. Замисляли ли сте се колко жени могат с мизерните си заплати да отгледат и възпитат нормално детето си? Знаете ли за колко от тях в България е непосилно изхранването на едно дете? Колко самотни майки има, които живеят под наем с едно майчинство? И колко се прибират със страх вкъщи, защото мъжете им, с които волно или неволно са създали мъничето си, ги пребиват до смърт? Искаме да имаме по-висок прираст, а не можем да създадем добри условия за отглеждане на децата си... Случаите, в които бременността може да се превърне в нежелана, а впоследствие и износеното дете, не са малко. Те могат да бъдат и плод на неразумна постъпка. Например секс за една нощ със студентка, която след алкохолното опиянение не помни и името на среднощния си партньор, камо ли от кого точно е забременяла? Тук пък опираме до възпитанието на младите хора, липсата на морал и ценности в така модерния ни век. Защото не изключвам възможността зад подобно поведение да се крие едно лошо родителско възпитание, за което отговорност носят крайно заетите родители, които отдавна са спрели да се интересуват какво се случва с подрастващите? Стане ли белята си скубят косите и крещят: „Къде сбъркахме?” И докато умуват дали дъщеря им да бъде самотна майка, което в България направо си е геройство или да премахне плода вече е станало късно и решението е - отърваване от малкото човече и продължаване на студентството. Другият проблем, за който изцяло е отговорна държавата е високата раждаемост сред ромското население. Разпалени в сексуалните си страсти, по-мургавите ни сънародници забравят да сложат презерватив и броят на наследниците им стремително расте с всяка година. Голяма част от тях намират пристан в домовете за деца лишени от родителска грижа. В повечето случаи в тези общности на всяко след третото дете, се гледа като на източник за доходи, а това вече е срамно. Кой работи с тези общности, за да им обясни какво означава сексуална култура, било чрез разяснителни кампании или други мерки. Аз самият не съм чувал да се работи в тази посока. Да не се наложи по Великден да събираме пари от смс-и за ромчетата, напълнили домове, защото държавата няма пари за тях. Струва ми се, че за тези неще трябва да се помисли предварително! Много жени изоставят децата си, защото са се сдобили с тях по насилствен начин, щото някой си изверг е бил на свобода, а не в затвора, където му е мястото! Например изнасилена девойка на 13-14 години, за която кошмарът е двоен се крие от външния свят цели девет месеца, възпирана от страха да абортира. Не може да гледаме на такива случай просто ей така. А износването на дете от насилник направо е стряскащо. Затова напълно разбирам решението дори и под натиск на семейство и близки да се отърве от рожбата си веднага след раждането. В много случаи избор в такива ситуации е един. Едно, че дете да се грижи за друго дете е трудно и второ да виждаш образът на насилника в очите на детето си цял живот е нечувано мъчение. За лъжата, с която невинното дете ще израсне без да подозира истината, че то е плод на изнасилване, просто е безумие. Сега нека споменем и за самотните майки на деца, чийто бащи са отказали да припознаят за свои и са счели за някаква безобидна грешка... Как живеят такива жени в по-малките градчета и селца, на какъв тормоз са подложени? Трагедии, за които майките нямат никаква вина. Именно заради това, повечето родили от „незнаен баща” захвърлят и детето си. Просто обстоятелствата ги принуждават да поемат по този нелек път и да се разделят с рожбата си. Ама ние по български бързаме да заклеймим, всичко що е различно от общоприетите норми и нагласи на консервативното ни общество. Знаем докъде може да стигне наглостта на хората, а уж сме били човеци. Всички шушукат без свян след такива майки: „Тя не знае откого е детето”, „Тя е курва” и ред подобни. Е, кажете ми, коя нормална жена ще се подложи на това изпитание и ще унищожи не само своя живот, но този на детето и на родителите си? Ето основателна причина детето да бъде изоставено! Само, че вината тук е на цялото ни скапано общество, което винаги отказва да разбере какво му е на отсрещния и защо постъпва така. Ами сетихте ли се за онези, които са родили деца с увреждания и въпреки, че те са тяхна плът и кръв ги изоставят, защото всяка майка иска здраво дете, а не изрод. Пак опираме до криворазбраното схващане на обществото и тъй закостенялото ни съсзнание. Страхът от подигравките и многозначителните погледи, принуждават такива родители да се откажат от увредените си деца. Защото обществото ни е най-страшният съдник, а различният няма да бъде приет от околните, само защото е различен. Това е истината приятели, колкото и да го крием. Затова аз разбирам майките, които са изоставили децата си именно, поради гореизброените причини, донякъде независещи от тях. Но само си направете проста сметка, за да има изоставени 200 деца от началото на годината какво е социалното положение на българите, тяхното съзнание, стандарт на живот и какво се прави в социалната политика, защо българските майки не могат да отгледат децата си, а българските татковци не ги припознават?

Предизборна борба

Все повече българи вярват в европейските институции. Над 77 % одобряват присъединяването на България към Европейския съюз. Това сочат данните от проучването проведено в пеиода 28 януари – 4 февруари от НЦИОМ. Най-удовлетворени, след двугодишното членство на страната ни в Евросъюза са младите хора до 30-годишна възраст и висшистите. Като обяснение участниците в проучването изтъкват на първо място, че европейските институции се явяват коректив на вътрешната ни политика, заяви социологът от Националния център за изучаване на общественото мнение към Народното събрание, Румен Чакъров на семинар в Смолян. Най-скептично настроени към присъединяването на държавата ни към ЕС са симпатизантите на политическите партии АТАКА и БСП. Определено, обаче се затвърждава, позицията на българското общество, че предимствата на България като страна-членка са повече от недостатъците. Румен Чакъров от НЦИОМ представи пред журналисти статистически данни и за нагласите на българина относно предстоящите парламентарни и евроизбори. Най-застрашени да останат без народно представителство в следващия парламент са политическите сили НДСВ, ДСБ, СДС и Коалиция "Движение напред". Обобщените резултати от проучването преди месец определено поставят под въпрос влизането на горепосочените партии в 41-вото Народно събрание. НДСВ събира едва 1,5 %, ДСБ и Коалиция "Движение напред" по 2 %, СДС – 4 %. Повече от сигурно е, че ГЕРБ, БСП, ДПС и АТАКА влизат в парламента след изборите през лятото. 24% подкрепят ГЕРБ, 19% -БСП по 8 % пък ще гласуват за АТАКА и ДПС. Високият процент на ГЕРБ, обаче е колеблив, тъй като след мобилизирането на десните партии напоследък, интересът към партията на Бойко Борисов намалява. Поддръжниците на ГЕРБ са главно сред градското население, млади и на средна възраст хора с дясна политическа ориентация. Няма признаци БСП да разполага с голям електорален резерв, сочат още данните от проучването. Най-много избирателите на БСП са отблъснати от идеята за бъдеща коалиция между ГЕРБ и БСП. Ръст отбелязва АТАКА. След поредицата от протестни действия срещу управляващата коалиция, партията на Волен Сидеров е покачила доверието на хората в нея до 10 %. Интересен фактът, че „Ред, законност и справедливост”, партията, чийто лидер Яне Янев постоянно скандализира обществото с данни за корупция на местни и национални политици, не събира дори един процент доверие за следващият парламент. Социологът Румен Чакъров не изключва възможността голям процент от българите да гласуват за напълно нов непознат досега политически субект. По въпросът за мажоритарен или пропорционален вот, почти 86% застават на страната на мажоритарните избори. Относно изборите за евродепутати, процентът на гласуващите определено ще бъде по-нисък от този за Народно събрание, допълни Румен Чакъров.

Край с купуването на гласове

Прекратяването на купуване на гласове на предстоящите парламентарни и евроизбори е възможно, заяви на семинар пред журналисти в Смолян, един от лекторите - юристът и консултант Марин Божков. Един от вариантите за стопирането на тази порочна практика е създаването на регионални преброителни центрове. Предложението е направено от Гражданска коалиция за свободен и демократичен избор и е основен акцент в Обществения договор, предложен на политичеките партии. С договорът се цели създаване на допълнителни мерки срещу купуването на гласове при избор на народни представители и на евродепутати в съответствие със стандартите за прозрачност, публичност и отчетност. В този смисъл необходимостта от сключване на Обществен договор за провеждането на свободни и демократични избори в България списан от Гражданската коалиция идва точно навреме. 19-те политически партии, които са подкрепили обществения договор, се ангажират да осигурят провеждането на честни, демократични и прозрачни избори за 41-во Народно събрание и Европарламент. Сред законодателните, правни и политически действия предвидени в договора са: Въвеждането на адекватни финансови санкции за организаторите на купуване на гласове – на стойност от 150 000 до 200 000 лева; Промени в изборното законодателство - преброяването на бюлетините да се извършва в регионални преброителни центрове; Всички предизборни, агитационни и рекламни материали на политичексите партии повреме на кампаниите да съдържат информация, че купуването на гласове е престъпление; Въвеждане на вътрешно-партийни правила за нулева толерантност към купуването на гласове; Създаване на публичен регистър на дарителите на политическите партии, достъпен за граждански контрол и др. Коалицията за свободен и демократичен избор ще проведе широка разяснителна кампания сред българските граждани за техните права по време на избори, за предпазване и преодоляване на заплахите и натискът срещу тях. Най-уязвими са големите ромски общности или познатите ни цигански махали, селското население също. Особено през последните години и най-вече на местни избори, купеният вот се проявява в две основни форми. Едната е свързана, разбира се с пари – пряко раздаване с вариране от 50 до 100 лева или лихварски кредити. Като пример Марин Божков посочи частичните избори във Владая, където не са непознати и боят и заплахите. Другата форма, която се очертава да бъде хит на предстоящите парламентарни избори е използването на служебната зависимост, при която избирателите и избираните влизат в особени отношения. Или обособява се така нареченият служебно контролиран вот. Лично аз не се учудвам от прогнозите на юриста Божков. Възможно е това явление да се прояви в много предприятия, обществени заведения в сферата на туризма и в промишлеността. Страхувайки се от загуба на работата си, хората гласуват едва ли не под строй за този, който им нареди работодателят. Примерите са много. Моя приятелка, която работи в заведение като сервитьорка ми сподели, че повреме на местен вот, шефът им, както тя се изрази, още няколко дни преди деня на изборите започнал да провежда кампания сред работниците си да подкрепят една от политическите сили, днес участваща в управляващата коалиция. Но тъй като момичето ме помоли за пълна анонимност, което си е нейно право, ще спестя и името на партията, за която наглият шеф е принудил работниците си да гласуват. В самия ден на изборите постоянно повтарял думите „Знаеш за кого да гласуваш” и по този начин държал в страх цялото заведение, в противен случай всеки един можело да загуби работата си. И поради факта, че бил особено мнителен и нямало как да разбере, дефакто кой за кого е гласувал, стигнал още по-далеч. Накарал работниците си, които били студенти и имат право на упражняване на вот извън родното си място, да му покажат студентските си книжки, за да се увери, че поне са гласували. Примерът е простичък, но представете си ако това се случи в промишлено предприятие със стотици работници. Марин Божков даде пример, че подобна практика на заплахи и служебно контролиран вот не е е изключено да се прояви с пълна сила на предстоящите избори в отрасли като енергетиката. Най-страшното според мен е, че в обществото липсва организиран отпор на явлението "купуване на гласове". Сред българското гражданство не е формиран натиск за спиране на този процес. Божков допълни, че избирателите дори не се замислят, че продавайки гласа си, те се корумпират - упражняват срещу подкуп единственото си неотменно политическо право - да формират изборните органи на държавна и местна власт. Такова масово участие в корупцията я превръща в начин на живот на цялото общество. Според него ситуацията заприличва на тази в Латинска Америка с нейната безнадеждност, нищета и радикални бандитски движения.

P.S.
СПИСЪК НА ПАРТИИТЕ
подписали
ОБЩЕСТВЕНИЯ ДОГОВОР ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА СВОБОДEН И ДЕМОКРАТИЧEН ИЗБОР В БЪЛГАРИЯ

1. Българска социалистическа партия
2. ГЕРБ
3. Национално движение за стабилност и възход
4. Движение за права и свободи
5. Демократи за силна България
6. Българска нова демокрация
7. Съюз на демократичните сили
8. ВМРО-БНД
9. Земеделски народен съюз
10. Лидер
11. Движение “Гергьовден”
12. Българска социалдемократическа партия
13. Единна народна партия
14. Обединени земеделци
15. Политическо движение “Социалдемократи”
16. Ред, законност и справедливост
17. Съюз на свободните демократи
18. Обединен блок на труда
19. Български социалдемократи


Източник: http://www.transparency-bg.org/

Отвъдокеанският "материал"

В последните дни се наслушах на какви ли не анализи относно изказванията на кмета на столицата Бойко Борисов пред емигранти в Чикаго. Вече съм наясно с едно - кое е качествен и кое е некачествен човешки материал. Друг е въпросът, че аз лично се почуствах малко обиден от думата „материал”. Стана ми ясно и кои са българските гласоподаватели след бягството на 1,5 милиона българи, а именно 2,5 милиона пенсионери, 800 хиляди турци и 1 милион цигани - близо 4 милиона българи, ще подчертая българи. Не мога в никакъв случай, обаче да приема изказване, в което хората се третират като „материал” от човек, който се гласи да управлява държавата. Каквито и притеснения да предизвикват у лидерът на ГЕРБ гореизброените социални групи, не му прави чест по такъв начин да се обръща към повече от половината българи. От политик, претендиращ за висок европейски ранг, изявления като това, че “Пенсионерите с цялата си глупост.... под строй.... гласуват за Станишев”, са най-малкото обидни. С тези си слова Бойко Борисов може би загуби и последният пенсионерски глас. Що се отнася дали някой е глупав или не, защото гласува за определена политическа сила, което всъщност си е негово законно право, мисля че е унизителна квалификация. Това са майките и бащите не само на нас останалите да се борим с трудностите на прехода в България, ами и на тези дето избягаха...
Писна ми избягалите по чужбината да са сочени от този и онзи за едва ли не по-кадърни и по-качествени хора. Именно това разбрах аз от десетките интерпретации в пресата и електронните медии, относно позицията на столичния кмет. Нима тези дето сме тук и трябваше да работим каквото намерим за жълти стотинки, дето трябваше да си купуваме автомобили втора употреба, да висим пред магазините за дрехи втора употреба, да гладуваме и да стоим на студено, ни е било лесно? Да бъдем студенти и наемни работници едновременно, да прекъсваме образованието си, поради липса на средства, да не можем да нахраним децата си, да не можем да лекуваме родителите си, да изнемогваме и да бачкаме по три работи в денонощието, за да осигурим съществуването си - ни прави по-малко качетвени, от тези които просто хванаха пътя за някъде си и оттам продължават да плюят по родината си, колко мизерна била, колко неуредена и колко скапана е! Никое човешко същество не избира къде да се роди, но всеки нормален пълнолетен гражданин може да избере как и къде да живее, а може и да помогне на страната си в развитието и, ако иска... Друг е въпросът, че наши сънародници избраха чужбина, щото е по-лесно, отколкокото да помислят за бъдещето си именно тук в България. Така, че материалът, който е останал тук аз не смятам за по-некачествен, независимо от възрастта му и религията му. А и цинично някак си звучи да се определят хората на добри и лоши по признак политическа принадлежност. Съжалявам но, аз не съм избягал от трудния си живот, а съм се изправил срещу него. Ще допълня и още нещо, тъй като явно предизборната кампания вече започна. Ще ни управлява този, когото си изберем! Това е демократичното общество. Стига с тези глупости; „ами, аз няма за кого да гласувам”. В България има регистрирани над 400 партии и политически формации. Проблемът не в това, че няма за кого да гласуваме, а в това че просто не гласуваме. Проблемът е, че на избори излизат едни и същи хора. Мине, не мине време и негласувалите скачат срещу властта с протести и митинги... Един зрял човек с наистина гражданска позиция, ще отдели 30 минути в живота си и ще отиде до урните, за да изрази мнението си, ако разбира се, се интересува от бъдещето на страната си, от това на децата си, на майките и бащите си. И докато това не се проумее от българското общество, че до голяма степен всичко зависи от нас българите, на политическата сцена ще бъдат играчите, които бяха и вчера. Това са страховете на новите политически актьори – лошият късмет да не бъдат припознати на избори, оттук следват и подобни изказвания като тези на г-н Борисов.

В Дядовата къща - Смолян с Тишо