Мирослав Дечев

вторник, 16 септември 2008 г.

Не за всички бе радостен първият учебен ден

Ученици, родители и учители силно развълнувани, нетърпеливи, радостни и не до там щастливи, в първия учебен ден, посрещнаха новата учебна година. След цялата тази еуфория, обаче остана на заден план факта, че и тази година първолаците в България са с хиляди по-малко от предходната. Затворени са стотици училища и по-страшното, е че тенденциозно с всяка изминала година броя на децата, които трябва да прекрачат прага на школата за първи път, намалява! Тъжно начало, нали? Но в калабалъка и суетата, с които е пропит прословутият 15-ти септември, едва ли някой се е сетил за обезлюдаването на страната ни. Стотици учители говориха в първия учебен ден, че българското училище е запазило възрожденския си дух, само дето не разбрах как? Като е затворило врати или като едва събира лимита от ученици, за да реализира паралелки и да проведе нормалното обучение на децата през идната учебна година. На фона на потресаващите факти изнесени от всички регионални инспекторати за паднали паралелки, съкратени учители, закрити училища и липса на ученици, политици и общественици изправиха гордо глава в първия учебен ден и обикаляха училищата, за да поздравят учениците. Разбира се, в това няма нищо лошо, а и такъв е протоколът, но дали се замислиха, че има деца, които няма къде да учат, тъй като училището в тяхното селце, което повече от половин век е посрещало и изпращало ученици, е празно, с оковани врати и прозорци. А няколкото ученика са принудени да пътуват по няколко километри, за да бъдат и те като връстниците си, научени да пишат и смятат. Разбира се, тук вина нямат хората, че няма достатъчно деца и не може да съществуват училища с по 5 ученика, защото не могат да се издържат, според наредбите на Министерството. При това положение, струва ми се неуместно да се пъчим и казваме как българското училище видите ли прилича на възрожденските, пълно с глъч и детска радост, с млади хора жадни за знания. Не че няма ученолюбиви деца, напротив има.... Проблемът е друг - просто няма деца!