Онлайн секс! Табу ли?

Online sex! И такова ли нещо има? Отдавна искам да се поразровя из темата за онлайн секса. Има ли такова нещо в България изобщо? Къде се крие, кой го практикува, опасно ли е или е полезно? Дали не застрашава най-вече българските тийнейджъри? Става въпрос за подлъгващата моментна наслада, която всъщност не гали никое от нашите сетива, а просто заблуждава и без друго заблуденото младо поколение...... Просто чрез нечий екранен образ засищаш сексуалните си нужди! Кои хора според вас се обръщат към "услугите" на онлайн удоволствията? Разбира се, хора от всякакъв пол и възраст. Според сексолозите, обаче това са самотниците с ниско самочувствие или хора, на които им е писнало да бъдат с постоянния си сексуален партньор? Онлайн сексът не изисква повече от едно-две щраквания на копче от компютъра. С лесния си достъп виртуалните забавления привличат все повече хора, и то във все по-крехка възраст. Не мисля, че по някакъв начин, обаче са предпазени децата ни от опасното сладострастие, което предлага интернет пространството. Не съсипва ли психиката на подрастващите тази така наречена онлайн интимност? Не обърква ли представите им за реалността? Мисля, че подобен род интернет общуване води до самозабрава и хората в един момент те спират да усещат нуждата от някой до себе си? Сякаш започват да мислят досущ като “най-верните” си приятели – Компютрите. Стават безчувствени и дотакава степен се пристрастяват към електронното общуване, че дори в по-нататъшен период не търсят естесвеният, живият контакт с цел сексулано общуване… Смятам, че това не е толкова рядко срещано явление и се превръща в проблем. В уебпространството можеш да получиш възможност да бъдеш сексуално активен, за разлика от действителността, в която живееш. Свалянето за теб вече е скука, а дългите срещи, висенето по ресторанти и заведения, докато дойде момента на истинската наслада си е напрово отегчение. Голям е процентът, показва американско проучване, на хората, които започват да се задоволяват само с интернет свалката. Тя им доставя необходимата доза сексуално удоволствие и толкова! В нет-а хората са способни да споделят неща, от които се притесняват в реалните си контакти. Чувстват се по-освободени и по-разкрепостени. 90% от секса онлайн има и втори път, ако става дума за лайф чатовете. Само се поровете из мрежата и сами ще се убедите колко сайта предлагат вкуса на райската ябълка! По-страшното е, че много от тях не са защитени от непълнолетни... А всъщност какво ти трябва, за да практикуваш електронната страст – първо достъп до интернет, регистрация, която в повечето случаи е доста фалшифицирана и уебкамера.. Леснодостъпната и евтина територия за сексуално общуване в интернет се превръща в заплаха за подрастващите и за много от тях, вероятно, първия секс, ако мога да го нарека така, е бил именно виртуалният. Съществува опастност за непълнолетните да израстнат с объркани представи и тук е ролята на родителите да предпазят децата си, да им говорят да ги напътстват! Неизменно изкача, обаче и другият проблем, че много от родителите не са наясно с рисковете, които крие такъв вид общуване, а в много от случаите въобще не разбират за какво става въпрос. Да не говоря, че сайтовете с подобни услуги, пък въобще не могат да ограничат достъпа на деца до тях! Или не им пука, кой стои пред монитора...! И така нашите деца необезпокоявани от никого, насаме вкъщи и колкото пъти си искат, толкова пъти могат да прибегнат до чудесата на техническата революция. Проблемите с интимността в бъдеще са неизбежни, ако това общуване се превърне в практика, алармират сексолози и психиатри. Безспорно виртуалният секс носи удоволствие. Но по този начин се губи физическия контакт, а често и не се стига въобще до такъв, след неколкократно висене пред екрана, едва ли не зомбирани от някакви си просто светлинни ефекти - без чувство, без реалност, просто илюзия. Къде изчезна човешката природа? Във виртуалния секс се задоволяваш без да се налага да усетиш мириса на кожата, топлината на тялото, целувката, допира до половите органи, ако щете. Евтиното удоволствие, популяризирано с добра реклама, което не изисква много свободно време и в което не се търси истинността все повече завладява недоразвитите мозъци на младежите. Вманиачаване, пристрастеност, неспособност за контакт на живо, обезличаване, загуба на реалните сетива за допир и неспособност дори да търсиш и да изпитваш удоволствие от един истински полов контакт, са страничните и доста опасни ефекти след практикуването на електронните еротични удоволствия. Но все пак всеки сам избира как да живее живота си. Просто исках да напомня, че онлайн секса не е от вчера. Той съпътства цивилизацията ни и се практикува от много хора по света. Опастността, обаче е насочена към младите хора, които практикуват интернетските удоволствия, без да помислят и без никой да им е казал до какво всъщност може да доведат те. А възрастовата граница е заплашително ниска. Според мен съществува проблем и той не подминава българските тийнейджъри…! Дано се замилят повече хора, които имат деца или им предстои да имат, защото те май са единствените, които могат да спасят децата си от това рисковано удоволствие.......!

"Не знаете с кого си имате работа"

Как е възможно да минеш през човек с автомобила си, да се опиташ да избягаш от мястото на произшествието, да откажеш на служителите на реда да ти вземат проба за алкохол с дрегер и вместо това да ги засипеш със заплахи за уволнение, а за капак на дотук безобидната история да им предложиш и подкуп. Е, браво, на това се казва самозабравил се човек с чувство за недостъпност и недостижимост нито от закони, нито от морал. Ами ако човекът беше пострадал сериозно. Става въпрос за директорката на Финансовия отдел на Висшия съдебен съвет Илияна Накова, която стана медийна звезда за една нощ с постъпката си в Слънчев бряг. Тя блъснала немска туристка с джипа си и за да отърве кожата се опитала да избяга. Съпругът на блъснатата, обаче тръгнал след нея и веднага сигнализирал в полицията, така дамата била заловена, предадоха наскоро почти всички национални медии. В накои всекидневници дори писаха, че заплашила с уволнение полицаите с думите: „Незнаете с кого си имате работа”. "Когато й поискахме документите, тя размахваше служебна карта на ВСС и каза да не се занимаваме с нея. Заплаши ни с уволнение... Заяви, че била наясно със законите. Законите ги пишели те", разказали сержанти от КАТ-Несебър. Необяснимото за мен в този случай е, че служител от такъв ранг може да си позволи такова отношение към хората, които се грижат за обществения ред и за спазване на законите от всички граждани на една правова европейска държава. И по толкова смешен начин да ги унижи, като им подхвърлила като на кучета някакви си 3x20 лева, че и те трябвало да ядат хляб. А бе хора това някакво ново божество ли е, че да решава съдбите на хората! Писна ми от подобни изцепки и как все се случват с хора по върховете, бе. Как обикновен човек не даде подкуп, ами все висши чиновници, магистрати, политици, шефове и не знам още си какви властимащи........ Искат да имаме респект от полицията, а какво правят в тази посока – очевидно нищо, даже по-зле. Аз лично тълкувам това като вид насърчаване и подбуда към престъпления...... Що за поведение е това на висш съдебен служител и още повече на зряла жена? Не ми се мисли за това, че дамата е шеф на звено от съдебната българска система. За начина, по който дава пример на колегите си как трябва да се спазват законите и изобщо трябва ли да имат респект от тях. Според мен подобни хора са отговорни пред закона, а мястото им изобщо не е в съдебната система. Поздравления за безстрашната постъпка, бая силен гръб трябва да имаш, че да си позволиш да разиграеш такъв екшън и така да се разпореждаш с живота на хората....... Ами ако блъснатата немска туристка потърси правата си, какво ще последва? Това са си направо няколко престъпления накуп. За какво говорим тук? Аз лично съм потресен! Да работиш в съда и да предложиш подкуп на полицаи. Каква смелост само, е чак толкова да си забравил, че и ти трябва да спазваш правила в тази държава е или лудост или нетрезвеност. Или като си шеф в Темида ти е позволено всичко, утре можеш да убиеш и какво пак ли ще избягаш. Това според мен е брутално, безскруполно и наказуемо. Тъй като подобни хора са заплаха за обществото и твърде лош пример трябва да понесат наказание, и както в повечето цивилизовани страни – да лежат в затвор. Считат се за богопомазани и по-защитени, и в пряк и в преносен смисъл, от всички останали граждани в България, сякаш са накакви нечовеци, на които света им е длъжен, че са направили гаф. И представете си ние плащаме заплатата на въпросната служителка от данъците си. Евала се вика на това!!! С интерс ще следя случая, защото искам да знам кой ще понесе отговорност за тази скандална случка, дали ще има наказани или всичко ще бъде забравено и ще станем отново свидетели на добре познатата практика. Щом си властимащ – моментално си недосегаем.... Надявам се в този случай да не бъде така и прокуратурата да си свърши работата. Скандалната служителка на Висшия съдебен съвет, която бе арестувана в Слънчев бряг, вече е освободена срещу гаранция от 300 лв. На служителката са повдигнати обвинения за опит за подкуп на длъжностно лице и за отказ да даде проба за алкохол.

За любовта между две кучета

Хектор се появи в квартала някъде преди година и половина. Не зная кой го нарече така, но всички се обръщаха към него с това име. Беше малко пухкаво кученце, тъмносиво на цвят, с големи черни очи, готови да погълнат целия свят. Всички от махалата си играехме с него и му се радвахме. Хранехме го и го обичахме. Той беше атракцията в нашия квартал. Жалко, че за тази година и половина той не намери стопанин, който да го приюти. Подхвърлен като сираче, незнайно откъде, той беше ничий и на всички. Спеше под нашата тераса. До толкова бях свикнал с него, че понякога се събуждах нощем и надниквах през прозореца да видя долу ли е, спи ли на изпокъсаната черга, вероятно подхвърлена от някой бездомник, или е поел скиталческия си живот към друг квартал или по-голям град, да търси бъдещето си. През зимата нарочно оставяхме входната врата на блока леко открехната, в случай, че му стане студено, да се прибере във входа на блока, където да изкара поредната мразовита нощ. Комшийката от четвъртия етаж ми сподели веднъж, че щяла да си вземе кученце. Нейните родители бяха много заможно семейство. Помислих си какво е за тях да задоволят прищевките на дъщеря им. Попитах я, защо не вземат Хектор - тя отвърна, че имала предпочитания за порода и не може да вземе улично куче, макар че и тя го харесваше много. Не след дълго я срещнах по стълбите, след нея трудно, но упорито се качваше невероятно красиво бяло кученце, с дълга гладка козина и издължена муцунка, със загадъчно черно носле, душещо навсякъде. Побързах да попитам как се казва този любопитко, а тя каза, че е любопитка и се казва Клара. И заминах, с мисълта за късмета, който очевидно не е характерен само за хората, но и за кучетата. Бабата на въпросната комшийка от четвъртия етаж беше дошла на гости. Тя е приятелка с моята баба. Един следобед решили да се съберат да побъбрят за нещата от живота. Срещата се проведе у нас. Сред гостите ни бяха моята комшийка и нейното кученце Клара. Оставихме бабите и отидохме в другата стая. Тя ми заразправя колко грижи полагала за Клара, как и купували специални кучешки шампоани, гребени, скъпи верижки и дори кучешки дрешки. Стана ми тъжно, защото се сетих за Хектор, който никога не ще и помирише подобни грижи. Всяка сутрин член на семейството извеждаше Клара на разходка по близката полянка до блока. Веднъж станах свидетел на грозна сцена, която много ме подразни. Хектор хукна след Клара да си играят, може би. Но стопанката на Клара веднага се ракрещя срещу него да се маха, че Клара била къпана току-що със специален шампоан против бълхи. Едва ли не Хектор ще я напълни с такива. И прибра набързо домашната си любимка, почти дърпайки я с позлатения повод. Горкото животно! Хектор, сякаш обиден, не се появи няколко дни под терасата ни. Помислих, че си е отишъл. Не след дълго го заварих да скимти на пода до вратата на апартамента ни. Накуцваше!! Работата не отиваше на добре. В този момент се появи комшийката с въпроса: "Кво се занимаваш с този помияр заразен?" Останах потресен. По-късно ми каза, че преследвал Клара и баща и се наложило да го поступа. Ужас! Не минаха и десет дни от случая, тръгвах за работа сутринта, когато пак срещнах комшийката, тичайки надолу по стълбите, запъхтяна и със сълзи на очи. „Какво става?", я питам. „Клара я няма, няма я". Клара избягала през терасата и изчезнала. Повече не видях нито Хектор, нито Клара. Дали са заминали някъде заедно? Или са ги отвлекли, не разбрахме. Случват се такива работи и на кучетата, че и на хората понякога.