* * * * *

Не искам и не посмявам да призная,
не мога и не трябва да забравя!
Не зная как да изтръгна
коренът на вече изсъхнало дърво,
достигнал толкова дълбоко!
Аз трябва да посея ново, по-добро!
Което да ме разбира и закриля,
да ми вдъхва свобода и сила!
С усмивките си да го топля,
със сълзите си да го поливам!
Всеки падащ лист от него,
болка в мене да разпалва,
всеки негов плод да чувствам свой
и да ме радва!
Как да изкореня старото изсъхнало дърво,
с забити корени в сърцето ми толкова дълбоко
и да посея ново по-добро!!!

Килифаревският манастир

Ако те няма

Сутрин не искам да се събуждам,
искам нощта да продължава,
ти с целувки да ме докосваш,
а твоя мирис по мен да остава!
Ако те няма, знам, ще полудея, знам!
Без теб не мога, знам, да оцелея!
От много сълзи, знам, ще ослепея, знам!
Ако те няма, знам, няма да живея!
Ако си тръгнеш, дали до вратата
ще имам сили да те изпратя?
Как ще те пусна да минеш край мене?
Дали сърцето от болка ще стене?
С тебе горя, с теб се чувствам жена,
с тебе разбрах, какво е любовта!
/текст от песен на поп-фолк певицата Глория/