* * * *

Вечер е!
С присмех поглежда ме нощта!
Преследван от виновни звуци,
опитвам се да осветя,
тъмните улици,
пресекли се в моята душа!

Люти спомени разпалват безпощадно
огънят в сърцето ми сега.
Сълзите неуморно се догонват
към устните ми,
пропити със студенина!

Зимна нощ

Вълшебна тишина отново прегърна града.
Сребристобяла завеса се спусна към заспалата земя.
Танцуващи снежинки и хиляди тайни
изтъкаха снежното одеяло.
Самотната река се превърна в заскрежено огледало.
Там, на края на града стоеше,
сякаш вледенен от страх, безмълвния комин.
Но безспорно от нощта не се боеше,
издигащият се в небето сивочерен дим.