неделя, 3 март 2013 г.
понеделник, 25 февруари 2013 г.
неделя, 17 февруари 2013 г.
вторник, 12 февруари 2013 г.
неделя, 10 февруари 2013 г.
"БижутерИя Експо" във Велико Търново
Независими и нетрадиционни автори от сферата на приложното изкуство се включиха във второто изложение-базар "БижутерИя Експо" във Велико Търново. Участие в изложението тази година взеха 10 автори. Майсторите представиха уникалните си произведения и разказаха повече за работата си и за предизвикателствата, които стоят пред тях. 
Музей на владетелите в Търново
петък, 1 февруари 2013 г.
Пайнер се отказа от спечелените милиони по европроект. Защо?!!!
Отворено писмо до медиите от инж. Митко Димитров, Управител на "Пайнер Медиа" ООД
Във връзка с превърналата се в “гореща” за медиите и обществото тема от последната седмица - спечеленият от "Пайнер Медиа" ООД проект за модернизация на технологичното оборудване по ОП "Конкурентоспособност", бих искал да сложа край на спекулациите с мое официално изявление. Фокусът на медийния интерес беше неправомерно изместен от полето на бизнеса, където нашият проект принадлежи стриктно, към ценностни полемики “за” и “против” масовата култура. Разбирам, че поругаването на най-слушаната музика в България е добър начин за много хора да предизвикат интерес към себе си, но какво общо има това с нашия проект? Тенденциозно темата на разработения от мен и моя екип бизнес проект за технологично обновяване на телевизионните канали на "Пайнер Медиа" ООД бе пренесена в друга плоскост. Пренебрегна се факта, че и по трите телевизионни канала се излъчва само българска музика. Единият от тях - "Планета Фолк", е създаден изключително и само за популяризиране на традиционния български фолклор, богатото културно наследство и красотата на България. В другите два канала това се прави наред с българска музика от всички жанрове, включително и най-комерсиалния - попфолка.
Създалата се негативна вълна не даде отговор на следните въпроси:
- Защо в България има по-малко проекти, отколкото са отпуснатите европейски средства по програмата за конкурентоспособност?
- Какво е бъдещето на една страна, в която на предприемаческия дух и бизнес нюх се гледа в най-добрия случай със съмнение и винаги се търси “далаверата”?
- Защо една индустрия бива заклеймявана, когато е печеливша?
Правенето на популярна и обичана музика е творчески процес и бизнес, който помага на много хора, която развива индустрията и не на последно място предизвиква творците от останалите жанрове да се конкурират с популярността й, което със сигурност придвижва напред целия музикален бранш. Изместването на фокуса доведе и до неправомерно политизиране на темата, подминавайки факта, че конкретни забележки по подготвения проект и вписването му във всички критерии за оценка, не са отправени от нито една от отговорните институции. В допълнение държа да информирам обществото, че завърши официална проверка, която не констатира нередности при изпълнението на проекта.
За мое голямо съжаление не мога да определя надигналата се вълна на очерняне по друг начин освен като тъжна индикация за дълбоки и трудно преодолими комплекси в нашето общество - от комплекса срещу богатството, което “по дефиниция” се приема като порок и му се приписва нечестен произход, през комплекса, че културата в България не заема достойно място в дневния ред на обществото, за което са “виновни” феномени като попфолка. Всички тези дебати и спорове ми дадоха възможността по-обективно да преценя ситуацията, в която се намираме и рисковете, които ни предстоят. Проектът ни бе одобрен преди година и половина, а въпреки наличните средства, ние нямахме право да закупуваме техниката, защото такива са изискванията на програмата за развитие на конкурентоспособността и ние стриктно сме ги спазвали. Сега ни предстои тръжна процедура за определяне на доставчика и чак след това би трябвало да бъдат направени заявките, което при всички случаи едва ли ще стане до крайния срок - 23.04.2013 г. Дори и да бъде удължен този срок с още 6 месеца, отново съществуват рискове за изпълнението му, поради факта, че сроковете за доставка, които някои от фирмите дават, са до 1 година. При всички случаи изпадаме в ситуация на НЕконкурентоспособност. Затова на 28.01.2013 г. отправихме искане до Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, за прекратяване на договора и заявихме желанието си да придобием описаната техника, необходима за дейноста ни в най-скоро време, със собствени средства, без да се възползваме от финансовата помощ, предоставена от фондовете на Европейския съюз.
В знак на уважение към нашите многобройни почитатели и поддръжници, декларирам, че ще продължаваме да заснемаме и показваме красотата на България, нейните исторически и културни забележителности, фолклора, както и най-слушаната музика от жанра попфолк, с най-високо качество и максимална резолюция на видеосигнала, за тяхно удоволствие и за наше удовлетворение!
инж. М. Димитров
Създалата се негативна вълна не даде отговор на следните въпроси:
- Защо в България има по-малко проекти, отколкото са отпуснатите европейски средства по програмата за конкурентоспособност?
- Какво е бъдещето на една страна, в която на предприемаческия дух и бизнес нюх се гледа в най-добрия случай със съмнение и винаги се търси “далаверата”?
- Защо една индустрия бива заклеймявана, когато е печеливша?
Правенето на популярна и обичана музика е творчески процес и бизнес, който помага на много хора, която развива индустрията и не на последно място предизвиква творците от останалите жанрове да се конкурират с популярността й, което със сигурност придвижва напред целия музикален бранш. Изместването на фокуса доведе и до неправомерно политизиране на темата, подминавайки факта, че конкретни забележки по подготвения проект и вписването му във всички критерии за оценка, не са отправени от нито една от отговорните институции. В допълнение държа да информирам обществото, че завърши официална проверка, която не констатира нередности при изпълнението на проекта.
За мое голямо съжаление не мога да определя надигналата се вълна на очерняне по друг начин освен като тъжна индикация за дълбоки и трудно преодолими комплекси в нашето общество - от комплекса срещу богатството, което “по дефиниция” се приема като порок и му се приписва нечестен произход, през комплекса, че културата в България не заема достойно място в дневния ред на обществото, за което са “виновни” феномени като попфолка. Всички тези дебати и спорове ми дадоха възможността по-обективно да преценя ситуацията, в която се намираме и рисковете, които ни предстоят. Проектът ни бе одобрен преди година и половина, а въпреки наличните средства, ние нямахме право да закупуваме техниката, защото такива са изискванията на програмата за развитие на конкурентоспособността и ние стриктно сме ги спазвали. Сега ни предстои тръжна процедура за определяне на доставчика и чак след това би трябвало да бъдат направени заявките, което при всички случаи едва ли ще стане до крайния срок - 23.04.2013 г. Дори и да бъде удължен този срок с още 6 месеца, отново съществуват рискове за изпълнението му, поради факта, че сроковете за доставка, които някои от фирмите дават, са до 1 година. При всички случаи изпадаме в ситуация на НЕконкурентоспособност. Затова на 28.01.2013 г. отправихме искане до Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, за прекратяване на договора и заявихме желанието си да придобием описаната техника, необходима за дейноста ни в най-скоро време, със собствени средства, без да се възползваме от финансовата помощ, предоставена от фондовете на Европейския съюз.
В знак на уважение към нашите многобройни почитатели и поддръжници, декларирам, че ще продължаваме да заснемаме и показваме красотата на България, нейните исторически и културни забележителности, фолклора, както и най-слушаната музика от жанра попфолк, с най-високо качество и максимална резолюция на видеосигнала, за тяхно удоволствие и за наше удовлетворение!
инж. М. Димитров
петък, 25 януари 2013 г.
събота, 19 януари 2013 г.
Пожар в подножието на Царевец
6 къщи изгоряха до основи във великотърновския квартал "Асенов". Причината за инцидента е електрически отоплителен уред. И тъй като постройките са дървени и долепени една до друга, пожарът се разразил бързо. В бараките са живеели няколко семейства, които са роднини. Огънят е овладян, няма пострадали граждани на Старата столица. На мястото пристигна и кметът на Велико Търново Даниел Панов, който увери че хората останали без домове има къде да бъдат настанени, повечето в роднински семейства. В понеделник ще обявим дарителска кампания за пострадалите, посочи още градоначалникът.
неделя, 13 януари 2013 г.
четвъртък, 10 януари 2013 г.
неделя, 6 януари 2013 г.
неделя, 30 декември 2012 г.
неделя, 2 декември 2012 г.
вторник, 27 ноември 2012 г.
четвъртък, 15 ноември 2012 г.
понеделник, 12 ноември 2012 г.
Журналист или поет, фотограф или купонджия - разберете сами
Той е от Велико Търново, почти на Христова възраст. Завършил е Старопрестолната гимназия по икономика, после - Софийския университет, специалност ‚Журналистика“. Почти 10 години работи по специалността си - в радио, вестник, онлайн издания, новинарски сайтове, интернет фотографска агенция и от близо 5 години е репортер и водещ в местна телевизия. С Мирослав Дечев се познаваме от няколко години и впечатлението, което ми е направил, е за сериозен, отговорен и принципен човек. В същото време е много забавен и купонджия, с когото никой не може да скучае при никакви обстоятелства. Той е от хората, които „все нещо ги човърка“ и не могат да седят на едно място, докато не разберат какво.
Харесва ли ти журналистическата професия?
Не бих работил друго, ако не е по принуда, за да се издържам.
Разговорът ми с теб няма да е за работата ти, а за твоите хобита – писането на стихове и поп-фолк музиката. Да започнем с поезията – за какво пишеш?
Темата в моите неща е вътрешният живот на човека с всички емоционални състояния - любов, омраза, щастие, тъга, завист, злоба, благородство. Вълнуват ме социалните и философските въпроси.
Имаш издадена книга със стихове, подготвяш втора - какво ти дава поезията и какво чрез нея ти даваш на хората? Поезията е кралицата на литературата, тя е най-висшата форма на изразяване. Обичам от малък да чета поезия, а от тийнейджърските си години започнах и да пиша разни неща. Показах ги на приятели и те ми казаха, че им харесват и така до днес пиша. Издал съм една стихосбирка през 2002-ра година с помощта на великотърновско издателство. В нея събрах моите търсения в тъжни, весели и драматични любовни стихове. Мой рецензент тогава бе Христо Медникаров. Уви, да издаваш книги, за да докоснеш с посланията си хората, се оказа доста скъпо, да не кажа лукс. И за това втората ми книга така и не видя бял свят, но ще продължавам да се боря. Мечтая мой текст да бъде изпят.
Работил си като фотограф в голяма музикална фолк компания и си имал възможността да видиш "кухнята" - без грим - толкова ли наистина са "разголени" нещата или това го изискват съвременните условия на пазара? Тук малко трябва да поясня. Снимал съм за сайт на музикална компания и интернет агенция, където съм се сблъсквал по-отблизо с поп-фолк и поп изпълнители. Не бих казал, че нещата са разголени. Това, че певци и певици изглеждат предизвикателно, е просто начин за привличане на внимание, това не е ценностна система или възпитателна линия. Това са, както посочи ти, съвременните изисквания на пазара, а и в тази безумна конкуренция, все пак трябва да спечелиш освен с талант и с визия.
Ти си един от най-запалените фенове на поп-фолка, които познавам. С какво те привлече и обсеби тази музика? Всичко започна през 90-те години, когато прохождаше този жанр. Като всеки млад човек и аз обичах да разпускам по дискотеки и клубове с приятели. Музиката, която диджеите пускаха тогава, беше основно поп-фолк. Не че нямаше друга музика, но тя оставаше встрани. А и моите впечатления бяха, че хората искаха нещо различно, по-леко, нещо по-близко до ежедневието и действителността, в която живеехме след демократичните промени. Бе запълнена една празнота, сякаш толкова чакана и желана, че се превърна в едно от основните ястия в музикалната вечеря на българина. А и тази музика не натоварваше, не възпитаваше, не налагаше – тя просто бе създадена да забавлява и може би хората бягахме от проблемите си чрез нея. Не мога да скрия, че текстовете на песните бяха провокативни, понякога пошли, с много силен сексуален привкус, което като че ли усилваше желанието на младите да я слушат и както се казва да й се кефят. Започнаха да се налагат имена, които се превърнаха в идоли за много кратко време и които до днес са пример за подражание на подрастващи и дори зрели хора. Та и мен, както всички, тази вълна не ме подмина. С времето обаче започваш да отсяваш. Заслушваш се в текста, търсиш приятното звучене и оформяш предпочитанията си само в една посока. А всички знаем, че на музикалния пазар вече имаше стотици фолк певци и певици.
Все още ли хората слушат масово тази музика – какви са впечатленията ти, ходиш доста по концерти? Сега впечатленията ми са, че не се слуша масово чалга, както сме свикнали да я наричат. Има много заведения, които предлагат много и разнообразна музика и всеки сам избира къде да отиде и да си прекара вечерта. Но, както посочих по-горе, хората се научиха да отсяват. Не се отива в поп-фолк клуб просто защото там се слуша този жанр, а най-често предпочитанията са свързани с определена певица или певец, които гостуват на някое от заведенията. За отлив не може да се говори. Това обикновено е мнение на тези, които не слушат и дори ненавиждат поп-фолка.
Каква е, според теб, разликата между „поп-фолк“ и „чалга“ и защо се дава предпочитание на този стил пред българската народна музика?
Обяснението според мен е просто. Мястото, на което живеем ние, българите, а именно Балканския полуостров, е място, където се сблъскват много култури, религии и даже ако щеш няколко древни цивилизации. Няма как да избягаме от асимилацията в чисто културно отношение, пък било то и в музикалната сфера. И по този начин в бългaрската музика навлизат и гръцки, и ромски, и турски, и сръбски ритми, напоследък и румънски, и това е неизбежно. Според мен в това няма нищо лошо. По страшното е, че някак си бягаме от произхода си и все се европеем, а във вените ни тече всъщност балканска кръв, а в съзнанието ни балкански манталитет. Иначе защо да си купуваме тайно касетки на сръбски и турски изпълнители по времето на социалистическия строй, защо да ги слушаме, явно са ни липсвали през годините и сега, когато това е позволено, ние се отричаме пак по български. Тук съм малко краен, но изпитвам отвращение от хора, които проявяват лицемерие и денем мразят поп-фолка, а нощем той е тяхната любима музика. Но да се върнем на въпроса. Българският фолклор е жив и ще бъде вечен. Той просто е основа за развитието на модерния поп-фолк, но в никакъв случай не е забравен или отречен. Простичко е. В модерния поп-фолк основата е фолклорът, а модерното звучене произлиза вече от други стилове, смесица на балкански и други ритми, джаз и рок звучене, а много често - хаос и денс, което всъщност го прави един от най-шарените и богати музикални жанрове. А що се отнася до разликата, за която питаш, между поп-фолк и чалга, нека веднъж завинаги да се разбере, че чалга не е понятие за българската популярна фолк песен. Чалга е дума от турски, а по-дълбоко в корените си от арабски произход, която се използва за название на музика или свирня.
В последните няколко години се появиха доста пошли текстове и клипове, които не само, че не възпитават, а по-скоро развращават – как ще коментираш тези „перхидролени“ и „силиконови“ „певици“, за които изглежда е по-важно да покажат тялото си, отколкото таланта да пеят?
„Сексът продава”. Това, че в българския шоубизнес това го разбрахме едва в края на 20-ти век, ни прави по-скоро изостанали, отколкото новатори. Нима други световни изпълнители не се разголват по сцените. Не виждам нищо ненормално, все пак шоуто е и бизнес, а визията за един изпълнител е много важна пък била и по-скандална от обикновеното. Убеден съм, че много от певиците изглеждат добре и поддържани в името на кариерата, но в никакъв случай развращаващи. Въпрос на оцеляване е да задържат интереса върху себе си.
Преди време западни медии коментираха, че „ако гледаш български поп-фолк певици без звук, все едно гледаш порно“ - /има се предвид прекалената голота и вулгарност на някои от изпълнителките/. Смяташ ли, че този начин на представяне на музиката е възпитателен за подрастващите?
В никакъв случай не смятам изобщо, че поп-фолкът е създаден да възпитава. Това е музика, която забавлява и разпуска. И както може да си с три висши образования, банкер, застраховател, политик или учител, пак може да я харесваш и да се забавляваш с нея. В крайна сметка поп-фолкът не е мерна единица за интелект. Трябва да се обясни това и да не се възприема по буквален начин. У нас е вината, че не обясняваме на децата си защо съществува този жанр и не ги предпазваме. Не им говорим, а сме оставили да ги възпитава улицата. Те попиват чисто по детски и започват да подражават само ако вкъщи няма изградена ценностна система. Не трябва да отричаме този стил, а да разясним, че това е музика за забавление и тя трябва да се слуша и гледа от достатъчно големи и наясно със себе си хора.
Има ли истински шоу бизнес в България?
Според мен има. Българите не обичаме много успелите и затова сякаш го отричаме, но така или иначе се работи и резултатите са по вестниците, радиото, телевизията и интернет.
Поезия, фотография, чалга, журналистика - как се съвместява всичко това и изисква ли всяка насока да си различен, или има основни принципи, които са универсални?
За мен всички тези неща са свързани. Това са професии, в които работим единствено за хората. Аз лично съвместявам всичко. Когато правя нещо с любов, то естествено ме зарежда и винаги намирам време за още и още. Чувствам се жив, когато съм полезен, а тези професии дават възможност именно да бъдеш полезен на хората - да помагаш, да даваш, да радваш, да създаваш...
Последен въпрос: Смяташ ли се за чешит и, ако - да, какво ти дава и какво ти отнема това?
Смятам се, да. Мисля, че в днешното съвремие да си различен, е много трудно. Често си сочен с пръст, често си обект на подхвърляния, насмешки и обиди, но кажи ми честно защо трябва да се правим на това, което не сме. Аз избирам индивидуалността, която всъщност ни прави човеци, а не стада....
СЕВЕР БГ/sever.bg
Харесва ли ти журналистическата професия?
Не бих работил друго, ако не е по принуда, за да се издържам.
Разговорът ми с теб няма да е за работата ти, а за твоите хобита – писането на стихове и поп-фолк музиката. Да започнем с поезията – за какво пишеш?
Темата в моите неща е вътрешният живот на човека с всички емоционални състояния - любов, омраза, щастие, тъга, завист, злоба, благородство. Вълнуват ме социалните и философските въпроси.
Имаш издадена книга със стихове, подготвяш втора - какво ти дава поезията и какво чрез нея ти даваш на хората? Поезията е кралицата на литературата, тя е най-висшата форма на изразяване. Обичам от малък да чета поезия, а от тийнейджърските си години започнах и да пиша разни неща. Показах ги на приятели и те ми казаха, че им харесват и така до днес пиша. Издал съм една стихосбирка през 2002-ра година с помощта на великотърновско издателство. В нея събрах моите търсения в тъжни, весели и драматични любовни стихове. Мой рецензент тогава бе Христо Медникаров. Уви, да издаваш книги, за да докоснеш с посланията си хората, се оказа доста скъпо, да не кажа лукс. И за това втората ми книга така и не видя бял свят, но ще продължавам да се боря. Мечтая мой текст да бъде изпят.
Работил си като фотограф в голяма музикална фолк компания и си имал възможността да видиш "кухнята" - без грим - толкова ли наистина са "разголени" нещата или това го изискват съвременните условия на пазара? Тук малко трябва да поясня. Снимал съм за сайт на музикална компания и интернет агенция, където съм се сблъсквал по-отблизо с поп-фолк и поп изпълнители. Не бих казал, че нещата са разголени. Това, че певци и певици изглеждат предизвикателно, е просто начин за привличане на внимание, това не е ценностна система или възпитателна линия. Това са, както посочи ти, съвременните изисквания на пазара, а и в тази безумна конкуренция, все пак трябва да спечелиш освен с талант и с визия.
Ти си един от най-запалените фенове на поп-фолка, които познавам. С какво те привлече и обсеби тази музика? Всичко започна през 90-те години, когато прохождаше този жанр. Като всеки млад човек и аз обичах да разпускам по дискотеки и клубове с приятели. Музиката, която диджеите пускаха тогава, беше основно поп-фолк. Не че нямаше друга музика, но тя оставаше встрани. А и моите впечатления бяха, че хората искаха нещо различно, по-леко, нещо по-близко до ежедневието и действителността, в която живеехме след демократичните промени. Бе запълнена една празнота, сякаш толкова чакана и желана, че се превърна в едно от основните ястия в музикалната вечеря на българина. А и тази музика не натоварваше, не възпитаваше, не налагаше – тя просто бе създадена да забавлява и може би хората бягахме от проблемите си чрез нея. Не мога да скрия, че текстовете на песните бяха провокативни, понякога пошли, с много силен сексуален привкус, което като че ли усилваше желанието на младите да я слушат и както се казва да й се кефят. Започнаха да се налагат имена, които се превърнаха в идоли за много кратко време и които до днес са пример за подражание на подрастващи и дори зрели хора. Та и мен, както всички, тази вълна не ме подмина. С времето обаче започваш да отсяваш. Заслушваш се в текста, търсиш приятното звучене и оформяш предпочитанията си само в една посока. А всички знаем, че на музикалния пазар вече имаше стотици фолк певци и певици.
Все още ли хората слушат масово тази музика – какви са впечатленията ти, ходиш доста по концерти? Сега впечатленията ми са, че не се слуша масово чалга, както сме свикнали да я наричат. Има много заведения, които предлагат много и разнообразна музика и всеки сам избира къде да отиде и да си прекара вечерта. Но, както посочих по-горе, хората се научиха да отсяват. Не се отива в поп-фолк клуб просто защото там се слуша този жанр, а най-често предпочитанията са свързани с определена певица или певец, които гостуват на някое от заведенията. За отлив не може да се говори. Това обикновено е мнение на тези, които не слушат и дори ненавиждат поп-фолка.
Каква е, според теб, разликата между „поп-фолк“ и „чалга“ и защо се дава предпочитание на този стил пред българската народна музика?
Обяснението според мен е просто. Мястото, на което живеем ние, българите, а именно Балканския полуостров, е място, където се сблъскват много култури, религии и даже ако щеш няколко древни цивилизации. Няма как да избягаме от асимилацията в чисто културно отношение, пък било то и в музикалната сфера. И по този начин в бългaрската музика навлизат и гръцки, и ромски, и турски, и сръбски ритми, напоследък и румънски, и това е неизбежно. Според мен в това няма нищо лошо. По страшното е, че някак си бягаме от произхода си и все се европеем, а във вените ни тече всъщност балканска кръв, а в съзнанието ни балкански манталитет. Иначе защо да си купуваме тайно касетки на сръбски и турски изпълнители по времето на социалистическия строй, защо да ги слушаме, явно са ни липсвали през годините и сега, когато това е позволено, ние се отричаме пак по български. Тук съм малко краен, но изпитвам отвращение от хора, които проявяват лицемерие и денем мразят поп-фолка, а нощем той е тяхната любима музика. Но да се върнем на въпроса. Българският фолклор е жив и ще бъде вечен. Той просто е основа за развитието на модерния поп-фолк, но в никакъв случай не е забравен или отречен. Простичко е. В модерния поп-фолк основата е фолклорът, а модерното звучене произлиза вече от други стилове, смесица на балкански и други ритми, джаз и рок звучене, а много често - хаос и денс, което всъщност го прави един от най-шарените и богати музикални жанрове. А що се отнася до разликата, за която питаш, между поп-фолк и чалга, нека веднъж завинаги да се разбере, че чалга не е понятие за българската популярна фолк песен. Чалга е дума от турски, а по-дълбоко в корените си от арабски произход, която се използва за название на музика или свирня.
В последните няколко години се появиха доста пошли текстове и клипове, които не само, че не възпитават, а по-скоро развращават – как ще коментираш тези „перхидролени“ и „силиконови“ „певици“, за които изглежда е по-важно да покажат тялото си, отколкото таланта да пеят?
„Сексът продава”. Това, че в българския шоубизнес това го разбрахме едва в края на 20-ти век, ни прави по-скоро изостанали, отколкото новатори. Нима други световни изпълнители не се разголват по сцените. Не виждам нищо ненормално, все пак шоуто е и бизнес, а визията за един изпълнител е много важна пък била и по-скандална от обикновеното. Убеден съм, че много от певиците изглеждат добре и поддържани в името на кариерата, но в никакъв случай развращаващи. Въпрос на оцеляване е да задържат интереса върху себе си.
Преди време западни медии коментираха, че „ако гледаш български поп-фолк певици без звук, все едно гледаш порно“ - /има се предвид прекалената голота и вулгарност на някои от изпълнителките/. Смяташ ли, че този начин на представяне на музиката е възпитателен за подрастващите?
В никакъв случай не смятам изобщо, че поп-фолкът е създаден да възпитава. Това е музика, която забавлява и разпуска. И както може да си с три висши образования, банкер, застраховател, политик или учител, пак може да я харесваш и да се забавляваш с нея. В крайна сметка поп-фолкът не е мерна единица за интелект. Трябва да се обясни това и да не се възприема по буквален начин. У нас е вината, че не обясняваме на децата си защо съществува този жанр и не ги предпазваме. Не им говорим, а сме оставили да ги възпитава улицата. Те попиват чисто по детски и започват да подражават само ако вкъщи няма изградена ценностна система. Не трябва да отричаме този стил, а да разясним, че това е музика за забавление и тя трябва да се слуша и гледа от достатъчно големи и наясно със себе си хора.
Има ли истински шоу бизнес в България?
Според мен има. Българите не обичаме много успелите и затова сякаш го отричаме, но така или иначе се работи и резултатите са по вестниците, радиото, телевизията и интернет.
Поезия, фотография, чалга, журналистика - как се съвместява всичко това и изисква ли всяка насока да си различен, или има основни принципи, които са универсални?
За мен всички тези неща са свързани. Това са професии, в които работим единствено за хората. Аз лично съвместявам всичко. Когато правя нещо с любов, то естествено ме зарежда и винаги намирам време за още и още. Чувствам се жив, когато съм полезен, а тези професии дават възможност именно да бъдеш полезен на хората - да помагаш, да даваш, да радваш, да създаваш...
Последен въпрос: Смяташ ли се за чешит и, ако - да, какво ти дава и какво ти отнема това?
Смятам се, да. Мисля, че в днешното съвремие да си различен, е много трудно. Често си сочен с пръст, често си обект на подхвърляния, насмешки и обиди, но кажи ми честно защо трябва да се правим на това, което не сме. Аз избирам индивидуалността, която всъщност ни прави човеци, а не стада....
СЕВЕР БГ/sever.bg
вторник, 30 октомври 2012 г.
петък, 21 септември 2012 г.
Kango Jumps in Veliko Tarnovo
Абонамент за:
Публикации (Atom)
-
Като част от съпътстващата програма на МТИ "Културен туризъм" бе представена книгата на популярния журналист и общественик от Вели... -
На 22 януари 2026 г. под тепетата се проведе конкурса “Супермодел Пловдив” 2026, който събра на едно място мода, амбиция и блясък. Тазгодиш...
-
През месец април ще се проведе престижното събитие Best of Bulgaria – Glam and Business Awards, което отличава най-успешните, вдъхновяващи и...
