Над сто фотоса и предмети от Хондурас показват във Велико Търново

Над 100 фотоса и предмети подреди Дружеството за приятелство между България и Хондурас във Велико Търново. Старопрестолният град е втората спирка на експозицията след София. Изложбата разказва за експедицията на председателят на дружеството и съветник на министър Божидар Димитров Спас Ташев и заместник-кметът на старата столица Йордан Грозданов в екзотичната държава. В Хондурас живеят над 7000 българи. И въпреки сблъсъкът с твърде различната култура местното население е много толерантно към българската общност в Хондурас, подчерта Спас Ташев. Българите, които са женени там са приели католицизма и са доста добре реализирани, като заемат добри професии. Тепърва ще се развиват икономическите и бизнес контактите между двете държави, каза още председателят на Дружеството за приятелство България - Хондурас.

Най-младата рок банда от старата столица взривява великотърновци

21.30 е. Фенове и приятели се събират в старостолично заведение, за да чуят изпълненията на най-новата рок група от Велико Търново. Около 22 часа на фона на тихата музика и бъбривостта на клиентите прозвучава тон от бас китара. Купонът започва. Те са млади, талантливи и отдадени на музиката. Съдбата ги среща случайно, а любовта към рока ги събира и те основават своята момчешка банда. Григор, Ицо и Филип засега пеят само кавари на известни рок музиканти от българската и чуждата сцена, но мечтаят за албум и авторски парчета. Предложенията за участие във великотърновски клубове валят, а публиката става все по-голяма.

Къща убиец застрашава живота на великотърновски ученици

100-годишна къща паметник на културата на улица "Д-р Лонг" във Велико Търново застрашава живота на ученици и преминаващи туристи. Сградата се руши с всеки изминал ден. От ръководството на съседното до имота училище - Старопрестолната гимназия по икономика многократно молят да съдействие Община Велико Търново. Назначена е комисия, която да установи степента на опасност на сградата. Експертите са констатирали, че къщата трябва да бъде укрепена или съборена. Ефектът, обаче е нулев тъй като без съгласието на собсвеника не може да се предприеме, каквато и да било реконструкция на постройката. С него комуникацията се осъществява чрез упълномощени лица. Причинита е, че той не може да бъде издирен, поради факта, че живее извън страната. И докато казусът се прехвърля от комисия на комисия, живота и здравето на учениците от бившия икономически техникум продължава да бъде в опасност.

Как Хуманитарната гимназия във Велико Търново посрещна първия учебен ден

С вдигане на българското знаме и под звуците на националния химн започна първият учебен ден и началото на новата учебна 2010/2011 година в Хуманитарна гимназия „ Св. св. Кирил и Методий”. Да чуят биенето на първия звънец в най-старото великотърновско училище дойдоха ученици, учители, родители и гости.

Директорът на Хуманитарна гимназия г-жа Тамара Драганова прочете поздравителния адрес от министъра на образованието Сергей Игнатов, в който той напомня на обществеността, че българското образование зависи от усилията на всички нас. На учителите министърът пожелава здраве,сила на духа и успехи в отговорната им мисия, а на учениците –да бъдат активни и да трупат опит по пътя на самоусъвършенстването.

На тържеството в Хуманитарната гимнацзия присъстваха Любомира Попова -зам-областен управител, Розалия Личева- началник на Регионалния инспекторат по образование, доц. Милен Михов- помощник- ректор във ВТУ ”Св. св. Кирил и Методий”, Таня Лесичкова- председател на Училищното настоятелство, Отец Асен- свещеник в катедралния храм в старата столица. Свещеникът прочете молитва за здраве и успех в учението и благослови присъстващите. А гостите на тържеството отправиха своите пожелания за спорна и успешна нова учебна година.

Розалия Личева пожела на учителите да имат много ученици, класирани на национални състезания и олимпиади, а на учениците - много шестици.

Доц. Михов дари на училището графика, рисувана лично от проф. Пламен Легкоступ-ректор на Великотърновския университет.

Дванайсетокласничката Пламена Павлова се обърна към преподавателите в Хуманитарната гимназия с благодарност за тяхната подкрепа и приятелство, а деветокласникът Светослав Мишев, който е стипендиант и пълен отличник, посочи, че е избрал Хуманитарната гимназия, защото е истинско щастие и гордост да учиш на място, където се е създавала история. Той заяви, че всички които са избрали това училище, са избрали правилната посока в своя път.

Тържеството завърши със звъна на школския звънец. Всички ученици се отправиха към своите класните стаи, минавайки под венец от цветя и опитвайки от традиционната българска погача за добре дошли.

"Новините са това, което консенсусът от журналисти реши да бъдат"

"Новините са това, което консенсусът от журналисти реши да бъдат"
20.08.2010 /10:02 | Източник: СБЖ


Това свое мнение изрази пред Андрей Велчев водещият във великотърновската кабелна телевизия „Видеосат”, Мирослав Дечев.


Името ми е Мирослав Дечев, на 30 години. Роден съм в старопрестолния град Велико Търнов. Завършил съм Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски” и съм магистър. Работя като репортер и водещ в Кабелна телевизия „Видеосат” в родния ми град. Занимавам се с журналистика вече 5 години. Работил съм в радио Фаворит, в онлайн вестник „Писна ни”, в Държавен вестник... В момента - в местната телевизия. Никога не съм си и помислял да се занимавам с друго освен журналистика. Въпреки, че като студент ми се налагаше да работя какво ли не - крупие, продавач на книги, пекар на пилета, пиколо и товаро-разтоварач, и за миг не съм се отказвал от мечтите си.

Как журналистът да достигне до истината?

От скромния опит, който имам съм разбрал, че единствения начин да изкопчиш истината от някого е да скъсиш, колкото се може повече дистанцията. Разбира се, не в оня смисъл, за който по-емоционалните читатели ще си помислят. Не е достатъчно да предразположиш един човек. Трябва да го убедиш, че когато казва истината, няма да бъде смешен, няма да бъде отречен и отблъснат от зрителите, а напротив дори ще им се хареса. И тогава се получават нещата. Много е трудно, но не е невъзможно. Когато застанеш срещу един човек и искаш да му вземеш интервю без да те лъже и да се прикрива, без да спестява истината, ти трябва да му спечелиш доверието. А това става като му обясниш с какво ще е полезно това интервю на хората, за кого и защо. Ако ти си искрен с него информацията, която ще получиш ще бъде истинска...


В журналистиката си известен с?

Ако попиташ някой във Велико Търново за Миро от кабелната, всички ще кажат, че ме знаят, но по-важно е, че хората ме свързват любопитните теми, които разработвам. Обичам да правя репортажи за обикновените хора, тези, които срещаме всеки ден на улицата, на опашката в магазина, в градския транспорт, с тези, които живеем в един квартал или кооперация. Искам да изслушам техните проблеми и болки и именно на тях да бъда полезен. Не обичам така наречените познати лица, които всеки ден присъстват в медиите. Повярвайте ми има толкова интересни и талантливи, хора, които наистина си заслужава да се познават. Другите теми, които веднага приемам присърце са свързани със здравеопазването и социалната политика. За мен лично е важно как живеят хората около мен. А здравето и джобът са от най-голямо значение за българите в момента.

Какво е усещането да бъдеш регионален журналист?

Както казах по-горе живееш с проблемите на хората около теб и се опитваш да ги решаваш и да помагаш. Това е работата на един журналист - винаги да се бори за справедливостта и истината... Другото е просто суета и популярност.

Променят ли се ролята и мисията на информирящият обществото човек, днес?

Да, променят се! Не може само да предаваш информация като магнетофон, трябва да я разбираш и да я почувстваш. Често специалистите казват, че журналиста не трябва да взема страна. Аз не мисля, че е така. Хората, очакват и твоята позиция по даден въпрос. Зрителя обича да сравнява и затова мисля, че в много случаи репортерите трябва да се възприемат като читатели и зрители, а не само предаватели или още по-лошо, да пишат каквото им наредят, защото не се съмнавам, че в България има такива колеги.

Може ли да направите някаква прогноза за бъдещето на медиите?

Предвид пазарната икономика, в която живеем струва ми се, че все повече ще ставаме свидетели на медийни групи и семейства, подслонили под крилото си няколко вида медии. Недалеч е времето, когато на мода ще са мултимедийните продукти, съчетаващи в едно: вестник, Интернет, радио, телевизия и мобилен телефон.

С какво са характерни вашите регионални медии?

Отговорът е тук е в самия въпрос. Регионалните медии правят новини за региона, в който работят. Медията, в която аз съм репортер по нищо не се отличава в това отношение.

На кой журналист искаш да приличаш и на кого подръжаваи?

Маргарита Михнева, дори не се и замислих.

Любимият ти преподавател в СУ?

Двама са любимите ми преподаватели, от които наистна научих много. Това са професор Стефка Петкова, преподавател по архивистика и документация и професор Тодор Абазов – преподавател по публицистика.

Дефинирай журналистиката в няколоко думи?

Най-общо казано журналистиката е предаване и съобщаване на информация. Но тук ми се иска да цитирам един известен журналист Андрю Мар: "Новините са това, което консенсусът от журналисти реши да бъдат"

Кога журналистът носи наказателна гражданска отговорност?

Журналистът не може да носи наказателна отговорност. Неговата професия просто изключва това. Журналистът работи с информация, търси, рови, бори се за истината. На тези, които това не им допада и са се почувствали засегнати или обидени, мога да им кажа, че това значи само едно, че аз и колегите сме си свършили добре работата. Дано съм разбрал правилно въпросът. Но пак повтарям за журналистът истината е една и негов дълг е тя да бъде представена на хората.

Прилича ли и журналистиката на поп-фолкът, който е толкова популярен?

Да, в някое отношение може да се каже. Но какво влагаме в понятието поп-фолк? За едни то се свързва с нещо забавно, приятно и хубаво, за други пошло, лековато и фалщиво. Така е и с журналистиката. За едни тя ще бъде много достойна и отговорна професия, за други начин за бърза популярност, реклама и пари.

Има ли поне малко истина в отговорите, които ти дават холата който интервюираш?

О-ооо, да.. Иначе бих ги усетил и не бих се занимавал повече с тях. Затова, обаче, да разбереш дали някой те лъже се изискат и други качества не само да питаш с микрофон в ръка. Трябва да си и малко психолог. И както обичам да казвам просто на някои колеги това им се отдава, на други по-малко. За себе си още не знам.

Новите журналисти твърде често се отказват от собствената си свобода, и то за дълъг период от време, а ти?

Предатели и то предатели на себе си, което е най-страшното. Съветът ми към тях е да се откажат от тази професия.

Следиш отблизо процесите на журалистиката, колко точно са
плашещи новините, които идват оттам?

Зависи как се възприемат. За всеки е строго индивидуално. Един ще се стряска и ще сънува кошмари, друг ще се забавлява, а трети ще бъде безразличен. И все пак лошите новини са запомнящи се. И ако се търси поучителен намек, то нека да бъдат страшни и да учат хората да се предпазват. Защото понякога една информация може да се окаже доста полезна и за опазване живота на хората. Например новини за върлуващ смъртоносен грип или пък за десетките зверски катастрофи по пътищата. От това хората не бива да се плашат, а да се поучат и предпазват.

Задай се въпрос който не съм или кажи нещо интересно от твоята практика?

Искало ли ви се е някога да спрете да се занимавате с журналистика? Никога.......

Да си „Second hand“ е модерно

Небивал интерес към дрехите втора употреба регистрират търговците напоследък. Общинари, съдии и университетски преподаватели са най-редовните клиенти, признават още консултантите в магазините за употребявани одежди. Освен марковите дрехи, хората масово купуват и спално бельо втора ръка. Сред по-специализираните дрехи най-търсено е работното облекло. Няма възраст, пол или професия, всички купуват дрехи втора употреба, категорични са търговците. Разбира се, жените пазаруват повече, радват се на всичко, дори купуват и за приятелки. Причината за масовото търсене на този вид стоки не е само кризата и липсата на средства, споделят продавачите. Употребяваните дрехи, буквално залели пазара, са по-качествени и по-издръжливи на третиране с перилни препарати, не избеляват толкова бързо и хората ги носят с години. И докато моловете са празни, магазините за дрехи „Second hand“ са фрашкани с посетители, но не само зяпачи, а реални потребители. Повечето дрехи пристигат от Германия и по нищо не отстъпват на марки от тези в престижните търговски центрове. Наред с дрехите подобен род магазини предлагат и аксесоари – колани, шалове, чанти и шапки, дори спално бельо, пердета и възглавници. Към тях също не липсва интерес. Средната цена на дрехите за килограм е около 10 лева. Клиентите са примамени и от специални промоции, при които килограмът пада до 2 лева.Това се случва в определени дни, обаче. Като тенденция се е оформило постепенното падане на цените на килограм с настъпването на поредните седмични дни. И така ако в понеделник цената на дрехите е 10-12 лева за кило, то в края на седмицата близки, дънки, панталони, ризи и разни аксесоари ще струват жълти стотинки. Имало е клиенти, които са оставяли по 50-60 лева за дрехи втора ръка, като с тази сума могат да подменят гардеробът си за целия сезон. Наскоро клиентка е обазавела апартамента си с употребявани пердета за 100 лева, споделят още продавачки от централните градски улици.

Общински съветник от Велико Търново продавал фалшиви винетки

Над 500 000 фалшиви винетки са открити при специализирана полицейска операция в печатница във Велико Търново. Нейн управител е общинският съветник Иван Иванов. Наскоро той е прехвърлил собствеността на печатницата на своя близка.Aкцияta е продължение на операция „Фалшификаторите", която се проведе през април на територията на Велико Търново, Габрово и Севлиево. Тогава бяха открити фалшификати и заготовки на винетки, бандероли, фалшиви лични документи и бяха задържани четирима души. Печатница „БИ", в която по-рано днес бяха открити фалшивите винетки, също бе претърсена по време на акция „Фалшификаторите".

Днес от печатницата са иззети девет компютъра, сървър, печат на община Велико Търново, печат на Експресбанк, 81 фотографски плаки на различни институции, сред които на нотариуси, общини и банки.

Намерено е и удостоверение на Министерство на икономиката за това, че фирмата може да извършва дейности в областта на туризма, както и косовски бандероли. Предстоят експертизи, които да установят кои от иззетите документи са фалшиви и кои достоверни, обобщава инспектор Орлин Тодоров от Териториално звено „Борба с организираната престъпност".

В полицията са подадени множество сигнали за закупени фалшиви винетки. Сред клиентите на Иван Иванов са големи транспортни фирми. Управителят на печатницата се е свързвал директно с тях, представял се е за дистрибутор на документите и ги е продавал с отстъпка до 15 процента.

Управителят на фирмата Иван Иванов на този етап е разпитван за произхода на намерените вещи и документи и най-вероятно до дни ще бъде привлечен като обвиняем, съобщиха от полицията.

90 на сто от фалшивите винетки са за камиони, а останалите са за леки автомобили. Цената на една винетка за тежкотоварен автомобил струва 1300 лв., което ощетява държавата с около 500 млн. лева.

http://www.borbabg.com/?action=news&news=6350