Международен фолклорен фестивал Велико Търново

Кола изгоря до неузнаваемост в центъра на Велико Търново

Лек автомобил едва не се взриви в центъра на старата столица। Инцидентната илюминация изплашила до смърт великотърновци в среднощните часове। Не е ясно дали това е умишлен палеж или инцидент!

Пътят към Културата

Това е пътят към Дворецът на културата и спорта във Велико Търново! Защо, обаче реших да използвам трибуната на Internet? Повече от час стоях пред разрушените стълби и най-гадното нещо, което ми направи впечатление е, че от там минаха десетки граждани - и млади и стари и никой от тях не реагира! Сякаш тази гледка не будеше разочарование у хората от "разрушеният път към културата"! Дотолкова вече сме свикнали с грозните гледки по нашите улици, парркове и градинки, жилищни сгради, че едва ли на някой му пука за средата, в която живее! Това ли е отношението ни към културните институции, това ли е отношението към населените места, в които живеем? За миг си помислих, предвид изминалите избори, че в България се формира гражданско общество,но не след дълго попадайки на подобни гледки ми се струва, че обществото продължава да нехае за случващото се около него। Да може би няма пари да се осъществи ремонт на стълбището, може би за неговото разрушение е виновна природата, но за бездействието вината е на цялото общество и най-вече на ръководните органи, в чийто ръце сме поверили общините си, паметниците си, културното наследство и обществените сгради! Това е лицето на България за много европейци, колкото и да ми се сърдите! Тези неща правят впечатление само на цивилизованите хора, към които смея да причисля и публиката в интернет пространството!

Гражданското самосъзнание се посъбуди

След 8-годишен сън гражданското самосъзнание се поразмърда и посъбуди. Така добре и уютно си беше заспало, сякаш живееше в друга реалност, без адекватна мисъл и прозрение. Браво на българите, че отделиха 20 минути от така безценния си живот и отидоха до урните да дадат своя вот за промяна. Своят вот на надежда, протест и желание за по-добро. Искам да поставя само два въпроса, на които през последните месеци търсех усилен отговор и тук в БГРепортер и по труги граждански медии. Е ли възможно българското общество само да реши кой да го управлява и колко струва нашият глас - било за някого или просто в кеш? Е убедихте се, че когато хората искат да променят нещо, те могат единственото условие и то съвсем безплатно, за да не се чувстваме после отново ограбени, е желанието. Желанието да кажеш Не или Да на бъдещето си. Да кажеш аз искам и аз трябва да го направя. Да се почувстваш част от гражданско общество, което е показател за морална, национална и интелектуална висота. В този смисъл позавишената избирателна активност ме кара да мисля, че формирането на гражданско общество не е мечта или фиксидея за българското гражданство, а просто въпрос на желание. Желанието да знаеш, че от теб зависят много неща - дори кой щете управлява. Не знам за добро или лошо отидоха толкова българи до урните в изборния ден, но отидоха!!! Това е достатъчно да смятам, че нещата в България зависят от нас! Сигурно на някои не им се искаше да има висока избирателна активност, за други пък и тази се оказа недостатъчна, но уважаеми политици сами разбрахтре, че хората ви правят такива и те пак ви отнемат правото да сте такива. Място за оправдания няма. По-важното е че България възвръща демократичния си образ, гражданската позиция на хората по наболели въпроси и правото на всеки да участва в тяхното разрешаване! На победителите честито! На победените - нека се замислят!