
неделя, 28 септември 2008 г.
четвъртък, 25 септември 2008 г.
четвъртък, 18 септември 2008 г.
Превърнахме междублоковите пространства в сметища и развъдници на бълхи
Писна ми да живея сред общество, в което всеки мисли само за гърба си, без да осъзнава, че именно така най-много застрашава собствения си жалък животец! Ама толкова да те домързи да потърсиш контейнер за отпадъци, вече не го разбирам! Сякаш кофите за смет са изнесени извън населените места и трябва да пропътуваш километри, за да стигнеш до тях.... Нищо подобно, до всеки вход, най-много на 10 метра, е поставен контейнер или друго съоръжение за отпадъци! Какво е удоволствието като се събудиш сутрин да виждаш собственият си боклук под прозореца си? Не го разбирам. На какво се дължи мърлявщината на голяма част от нас? Възпитание ли, необразованост или пак допираме до българската народопсихология - "на мен да ми е чисто вкъщи, а какво е навън изобщо не ме интересува"! Познати думи, нали? Но попитате ли, всеки ще ви каже, че изхвърля боклука си на местата, определени за това. Разбира се, за повечето хора тези места се оказват градинките и зелените площи, разположени в междублоковите пространства. И питам аз? Щом всеки си изхвърля отпадъците, там където трябва - откъде се взема този боклук пред входовете на жилищните кооперации и в градинките около тях? Извънземни ли го изсипват през нощта, без да разберем? И тъй като работата ми е свързана с пътуване, ми прави силно впечатление, че това явление е не само на определени места, а във всички градове на България - отскоро страна-членка на Европейския съюз. И какво ли от това? "Ние сме си най", изпя преди години българска популярна певица.... И в какво сме най: най-мръсни, най-мързеливи, невъзпитани, безчувствени и безотговорни, щом допускаме да се случва това. Но с този проблем е свързан и още един - бездомните кучета, за които сякаш, човешките отпадъци са добре дошли. С охота гледам как разкъсват торбите с боклука, търсейки нещо апетитно, с което да задоволят глада си. По този начин разпръскват нашия боклук, за който нямахме време да отнесем на местата, определени за него и така картинката става все по-ужасяваща. И на въпроса за плъзналите кучешки глутници - откъде са и няма ли кой да се погрижи за това да ги прибере, където им е мястото - отново няма отговор! Кой ли го интересува дали са обезпаразитени или ваксинирани против бяс? Не са ли опасни за преминаващите покрай тях жители, не дай си Боже и невръстни деца? Всички сме чували за ухапани от бездомните "любимци", а напоследък в пресата бълват и съобщенията за напаст от бълхи по апартаментите на хората, за които всички ние добре знаем, че кучетата са основен преносител, дори нещо повече - развъдник на подобни хапещи насекоми и сеещи зарази сред обществото. Навярно се досещате, че за тези два проблема, както има потърпевши, така има и отговорни. Къде обаче са отговорните? С отпуски ли ще се оправдаят сега? Според мен е наложително общинарите на всеки град, да решат веднъж завинаги проблемите с бездомните кучета и боклуците. Ще попитате за боклуците защо, след като ние ги правим... Ами, за да не ги правим и за да опазваме околната среда и средата, в която живеем трябва да се научим да спазваме определени норми. А това често се постига с високи санкции и глоби спрямо нарушителите. Ако за всеки изхвърлен през прозореца фас общините глобяваха с по 1 лев, досега да бяха оправени и инфраструктурата на градовете и да бяха изградени навсякъде приюти за уличните кучета... А ние, хората, щяхме поне да научим, че съществуват кошчета за отпадъци! И когато ни бръкнат в джоба все по-малко ще ни мързи и да бъдем отговорни не само към себе си, но и към околните... Уверявам ви.
вторник, 16 септември 2008 г.
Не за всички бе радостен първият учебен ден
Ученици, родители и учители силно развълнувани, нетърпеливи, радостни и не до там щастливи, в първия учебен ден, посрещнаха новата учебна година. След цялата тази еуфория, обаче остана на заден план факта, че и тази година първолаците в България са с хиляди по-малко от предходната. Затворени са стотици училища и по-страшното, е че тенденциозно с всяка изминала година броя на децата, които трябва да прекрачат прага на школата за първи път, намалява! Тъжно начало, нали? Но в калабалъка и суетата, с които е пропит прословутият 15-ти септември, едва ли някой се е сетил за обезлюдаването на страната ни. Стотици учители говориха в първия учебен ден, че българското училище е запазило възрожденския си дух, само дето не разбрах как? Като е затворило врати или като едва събира лимита от ученици, за да реализира паралелки и да проведе нормалното обучение на децата през идната учебна година. На фона на потресаващите факти изнесени от всички регионални инспекторати за паднали паралелки, съкратени учители, закрити училища и липса на ученици, политици и общественици изправиха гордо глава в първия учебен ден и обикаляха училищата, за да поздравят учениците. Разбира се, в това няма нищо лошо, а и такъв е протоколът, но дали се замислиха, че има деца, които няма къде да учат, тъй като училището в тяхното селце, което повече от половин век е посрещало и изпращало ученици, е празно, с оковани врати и прозорци. А няколкото ученика са принудени да пътуват по няколко километри, за да бъдат и те като връстниците си, научени да пишат и смятат. Разбира се, тук вина нямат хората, че няма достатъчно деца и не може да съществуват училища с по 5 ученика, защото не могат да се издържат, според наредбите на Министерството. При това положение, струва ми се неуместно да се пъчим и казваме как българското училище видите ли прилича на възрожденските, пълно с глъч и детска радост, с млади хора жадни за знания. Не че няма ученолюбиви деца, напротив има.... Проблемът е друг - просто няма деца!
понеделник, 8 септември 2008 г.
Циганите в България са български граждани
В една от статиите в гражданската медия БГ Репортер, „За циганите и толерантността”, авторът нарече ромите „социални паразити”. В никакъв случай няма да спестя отношението си към подобни люде като него, които говорят наизуст. Хора, които със сигурност са нямали пряк контакт с роми и показват податливост и повлияване от дълбоко вкорененото обществено мнение, че щом си циганин ти си някакво екзотично животно, което няма същите права, каквито ние , българите. Още веднъж се срещаме с категоричното доказателство, че въпреки демократичните принципи, които се изграждат в България, вече почти 20 години, все още има хора, изповядващи нацистки и тоталитарни възгледи. Налагат престъпни модели на поведение, с което показват слабоумието си и лесната си манипулируемост.Не мога да се съглася, че ромите застрашават по някакъв начин българското общество, или пък пречат за развитието му. Не ми е приятно да слушам изказвания „Виж, този е циганин!!!”, „Той е крадец, пазете се!” и да го сочат с пръст като прокажен. Именно заради това ромите се чувстват некомфортно и изпитват комплекси от българите, с негативното си отношение ние ги отблъскваме и те се чувстват застрашени. Какъв човек трябва да си, за да съдиш за друг по неговата раса или етническа принадлежност. Ами трябва да ви кажа, че когато служих в казармата с много роми, те се страхуваха да общуват с българи и се отделяха в малки групички, именно защото им е насадено, че българите мразят цинанските съсловия, което за мен е равносилно на омраза към човешкия род. Защо поне веднъж не чух българин, който да прояви самокритика по даден проблем, а непременно бърза да натопи някого, само защото е слабоинформиран за проблема, тесногръд и винаги против нечие съществуване.Лесно е да се лепят етикети, това се учи в детската градина. „Всеки българин знае, че те са „социални паразити”, споделя авторът за циганите в България. Аз веднага ще му кажа, че съм българин, който не чувства циганите за „социални паразити”. Веднага искам да попитам какво той направи в живота си, че да не достигне до умопомрачителното заключение, че ромите са „социални паразити”. И изобщо задава ли си въпроса как от паразити, както ги нарича, те да станат социални и равноправни на българите хора.Нещо повече, ще кажа - дори са нужни на българското общество, като се обърне да види в каква тиня живее, без да му пука за утрешния ден. Ама най-лесно е да се посочи виновният и видите ли, той в повечето случаи е циганин. Да не би да оправдавате престъпленията, извършени от българи. Нима те не са гнусни и перверзни, или ненаказуеми. Подобни становища за мен лично са престъпни. Никой няма право да дели хората в България на цигани, българи или турци. Всеки човек, който живее в Република България, е пълноправен неин български гражданин, независимо от какъв етнос е.Другото би било чиста дискриминация, която се преследва от Закона за защита от дискриминация (загл. изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.). ”Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.”В съзнанието на циганина винаги присъства лошото отношение към него. Трудното му приемане за равен, което го прави странящ индивид от българското общество.Виждал съм с очите си как майки на българчета забраняват на децата си да играят с роми, като и те не знаят защо. Ако ги попиташ, едва ли ще ти извадят основателна причина. Е, значи този процес започва доста отдавна, още в първите стъпки на детето по пътя на социализацията.Изтъркано ми звучи на циганина да се гледа като на трета, пета или десета категория човек. Нима той не диша, не мисли, не обича, не притежава таланти? Или какво - по-черен е от нас, това повече ли го прави престъпник? Или е заразен?Международни правозащитнически организации често критикуват отношението ни към циганите в България. В доклада на Amnesty International от май 2006 година има отделна точка за „Дискриминация спрямо роми“ с посочени четири конкретни случая на Нарушаването на човешките права на хора с ромски произход.Точката за „Дискриминация спрямо роми“ продължава да фигурира в доклада на Amnesty International и през 2007 година, като отделно внимание е обърнато на насилственото изселване на роми от софийски гета.Проблемът е с комплексен характер. Ако ние, българите, се погрижим за интеграцията на ромското население, едва ли ще се стига до подобни коментари. Много деца от ромски произход в България се сблъскват с дискриминация, изолация и сегрегация в сферата на образованието. Това сочи докладът "Равен достъп на ромите до качествено образование". Докладът, изготвен по програма "Наблюдение на процеса на присъединяване към Европейския съюз" на Институт "Отворено общество", Будапеща, е анализ на основните индикатори и най-съществените бариери, които възпрепятстват равния достъп на ромите до качествено образование. Нараства броят на ромските младежи, които искат да учат и имат мечти и амбиции като всички останали свои връстници. Не само ги има, но се оказва, че твърде малка подкрепа им е нужна, за да станат техните мечти и амбиции реалност – нека им дадем тази подкрепа. Ако ромите завършваха всички образование и бяха конкурентоспособни в пазара на труда. Така ли щяхме да разсъждаваме? Три са основните сферите за интеграция на ромите – заетостта, образованието и жилищнитните условия.Нивото на безработица сред ромите варира между 40% и 80%. Във всеки случай нивата на безработица сред ромите са значително по-високи, отколкото при другите групи от населението. Е, не мислите ли, че ромите също трябва да се хранят, да отглеждат деца си, да поддържат дом, да плащат данъците, а когато не работят и нямат финансова възможност, са принудени да крадат и проституират. А често са безработни именно заради осъществена дискриминация върху тях. Не съм срещал работодател да е очарован от циганите и с отворени обятия да ги посреща, кандидатствайки при него за работа. Вземат ги за най-черната и мръсна работа и благодарение на схващането, че са такива и онакива, не зачитат правата им.Уверен съм, че включването на ромите в образователната система ще им даде не само шанс на самите тях за по-добро професионално развитие и доход, но и ще увеличи потенциала за просперитет на цялата българска икономика, тъй като ромското население не е малък процент.Основен проблем е, че голям дял от ромските деца не се записват или рано отпадат от образователната система. Но дори записаните и посещаващите занятия ромски деца твърде вероятно получават по-ниско от средното качество на образование. И макар системата на висше образование да е отворена към всички етнически групи, лошото ниво на средно образование се превръща в бариера за огромното мнозинство от ромите.Но най-голям проблем си остават жилищните условия. Редица анализи сочат, че ромите живеят при значително по-лоши условия от средните за страната. Друг проблем е сегрегирането на ромите в отделни квартали. Интеграцията на ромите може да се постигне по два начина: като роми започнат да се “местят” в квартали с преобладаващо неромско население, и като нероми започнат да се заселват в райони с преобладаващо ромско население. Първото изисква все повече роми да започнат да получават по-висок доход. Второто предполага, че, от една страна, ромските квартали имат подобрени условия за живот (инфраструктура и др. под.), и от друга – че те са привлекателни от икономическа гледна точка.Проблемните области на ромската общност са идентифицирани, като дейностите по тяхното решаване в сферата на заетостта, здравеопазването, образованието, жилищните условия, защита от дискриминация и осигуряване на равни възможности са отразени в Националния план за действие по инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005 – 2015 г.”Струва ми се, когато много от нас променят мисленето си към ромите дадат им шанса да се развиват наравно с българите, престъпността сред циганския етнос ще намалее, ромите свободно ще се разхождат по всички улици на градовете, а не затворени в гета като в концлагер. Няма да раждат по 10 деца с цел финансова помощ от държавата, няма да ни чистят и спят по сметищата, където е нашият боклук. Ще имат уютни жилища, където ще се грижат повече за хигиената и няма да ни „миришат”!Мисля, че това е постижимо, но участие в интеграцията на ромските общности трябва да вземе всеки от нас. Не да бяга от отговорност и определя този или онзи за престъпник. Тежкото престъпление, независимо извършено от ром или българин, остава тежко – към автора на статията „За циганите и толерантността”.
сряда, 3 септември 2008 г.
Онлайн секс! Табу ли?
Online sex! И такова ли нещо има? Отдавна искам да се поразровя из темата за онлайн секса. Има ли такова нещо в България изобщо? Къде се крие, кой го практикува, опасно ли е или е полезно? Дали не застрашава най-вече българските тийнейджъри? Става въпрос за подлъгващата моментна наслада, която всъщност не гали никое от нашите сетива, а просто заблуждава и без друго заблуденото младо поколение...... Просто чрез нечий екранен образ засищаш сексуалните си нужди! Кои хора според вас се обръщат към "услугите" на онлайн удоволствията? Разбира се, хора от всякакъв пол и възраст. Според сексолозите, обаче това са самотниците с ниско самочувствие или хора, на които им е писнало да бъдат с постоянния си сексуален партньор? Онлайн сексът не изисква повече от едно-две щраквания на копче от компютъра. С лесния си достъп виртуалните забавления привличат все повече хора, и то във все по-крехка възраст. Не мисля, че по някакъв начин, обаче са предпазени децата ни от опасното сладострастие, което предлага интернет пространството. Не съсипва ли психиката на подрастващите тази така наречена онлайн интимност? Не обърква ли представите им за реалността? Мисля, че подобен род интернет общуване води до самозабрава и хората в един момент те спират да усещат нуждата от някой до себе си? Сякаш започват да мислят досущ като “най-верните” си приятели – Компютрите. Стават безчувствени и дотакава степен се пристрастяват към електронното общуване, че дори в по-нататъшен период не търсят естесвеният, живият контакт с цел сексулано общуване… Смятам, че това не е толкова рядко срещано явление и се превръща в проблем. В уебпространството можеш да получиш възможност да бъдеш сексуално активен, за разлика от действителността, в която живееш. Свалянето за теб вече е скука, а дългите срещи, висенето по ресторанти и заведения, докато дойде момента на истинската наслада си е напрово отегчение. Голям е процентът, показва американско проучване, на хората, които започват да се задоволяват само с интернет свалката. Тя им доставя необходимата доза сексуално удоволствие и толкова! В нет-а хората са способни да споделят неща, от които се притесняват в реалните си контакти. Чувстват се по-освободени и по-разкрепостени. 90% от секса онлайн има и втори път, ако става дума за лайф чатовете. Само се поровете из мрежата и сами ще се убедите колко сайта предлагат вкуса на райската ябълка! По-страшното е, че много от тях не са защитени от непълнолетни... А всъщност какво ти трябва, за да практикуваш електронната страст – първо достъп до интернет, регистрация, която в повечето случаи е доста фалшифицирана и уебкамера.. Леснодостъпната и евтина територия за сексуално общуване в интернет се превръща в заплаха за подрастващите и за много от тях, вероятно, първия секс, ако мога да го нарека така, е бил именно виртуалният. Съществува опастност за непълнолетните да израстнат с объркани представи и тук е ролята на родителите да предпазят децата си, да им говорят да ги напътстват! Неизменно изкача, обаче и другият проблем, че много от родителите не са наясно с рисковете, които крие такъв вид общуване, а в много от случаите въобще не разбират за какво става въпрос. Да не говоря, че сайтовете с подобни услуги, пък въобще не могат да ограничат достъпа на деца до тях! Или не им пука, кой стои пред монитора...! И така нашите деца необезпокоявани от никого, насаме вкъщи и колкото пъти си искат, толкова пъти могат да прибегнат до чудесата на техническата революция. Проблемите с интимността в бъдеще са неизбежни, ако това общуване се превърне в практика, алармират сексолози и психиатри. Безспорно виртуалният секс носи удоволствие. Но по този начин се губи физическия контакт, а често и не се стига въобще до такъв, след неколкократно висене пред екрана, едва ли не зомбирани от някакви си просто светлинни ефекти - без чувство, без реалност, просто илюзия. Къде изчезна човешката природа? Във виртуалния секс се задоволяваш без да се налага да усетиш мириса на кожата, топлината на тялото, целувката, допира до половите органи, ако щете. Евтиното удоволствие, популяризирано с добра реклама, което не изисква много свободно време и в което не се търси истинността все повече завладява недоразвитите мозъци на младежите. Вманиачаване, пристрастеност, неспособност за контакт на живо, обезличаване, загуба на реалните сетива за допир и неспособност дори да търсиш и да изпитваш удоволствие от един истински полов контакт, са страничните и доста опасни ефекти след практикуването на електронните еротични удоволствия. Но все пак всеки сам избира как да живее живота си. Просто исках да напомня, че онлайн секса не е от вчера. Той съпътства цивилизацията ни и се практикува от много хора по света. Опастността, обаче е насочена към младите хора, които практикуват интернетските удоволствия, без да помислят и без никой да им е казал до какво всъщност може да доведат те. А възрастовата граница е заплашително ниска. Според мен съществува проблем и той не подминава българските тийнейджъри…! Дано се замилят повече хора, които имат деца или им предстои да имат, защото те май са единствените, които могат да спасят децата си от това рисковано удоволствие.......!
понеделник, 1 септември 2008 г.
"Не знаете с кого си имате работа"
Как е възможно да минеш през човек с автомобила си, да се опиташ да избягаш от мястото на произшествието, да откажеш на служителите на реда да ти вземат проба за алкохол с дрегер и вместо това да ги засипеш със заплахи за уволнение, а за капак на дотук безобидната история да им предложиш и подкуп. Е, браво, на това се казва самозабравил се човек с чувство за недостъпност и недостижимост нито от закони, нито от морал. Ами ако човекът беше пострадал сериозно. Става въпрос за директорката на Финансовия отдел на Висшия съдебен съвет Илияна Накова, която стана медийна звезда за една нощ с постъпката си в Слънчев бряг. Тя блъснала немска туристка с джипа си и за да отърве кожата се опитала да избяга. Съпругът на блъснатата, обаче тръгнал след нея и веднага сигнализирал в полицията, така дамата била заловена, предадоха наскоро почти всички национални медии. В накои всекидневници дори писаха, че заплашила с уволнение полицаите с думите: „Незнаете с кого си имате работа”. "Когато й поискахме документите, тя размахваше служебна карта на ВСС и каза да не се занимаваме с нея. Заплаши ни с уволнение... Заяви, че била наясно със законите. Законите ги пишели те", разказали сержанти от КАТ-Несебър. Необяснимото за мен в този случай е, че служител от такъв ранг може да си позволи такова отношение към хората, които се грижат за обществения ред и за спазване на законите от всички граждани на една правова европейска държава. И по толкова смешен начин да ги унижи, като им подхвърлила като на кучета някакви си 3x20 лева, че и те трябвало да ядат хляб. А бе хора това някакво ново божество ли е, че да решава съдбите на хората! Писна ми от подобни изцепки и как все се случват с хора по върховете, бе. Как обикновен човек не даде подкуп, ами все висши чиновници, магистрати, политици, шефове и не знам още си какви властимащи........ Искат да имаме респект от полицията, а какво правят в тази посока – очевидно нищо, даже по-зле. Аз лично тълкувам това като вид насърчаване и подбуда към престъпления...... Що за поведение е това на висш съдебен служител и още повече на зряла жена? Не ми се мисли за това, че дамата е шеф на звено от съдебната българска система. За начина, по който дава пример на колегите си как трябва да се спазват законите и изобщо трябва ли да имат респект от тях. Според мен подобни хора са отговорни пред закона, а мястото им изобщо не е в съдебната система. Поздравления за безстрашната постъпка, бая силен гръб трябва да имаш, че да си позволиш да разиграеш такъв екшън и така да се разпореждаш с живота на хората....... Ами ако блъснатата немска туристка потърси правата си, какво ще последва? Това са си направо няколко престъпления накуп. За какво говорим тук? Аз лично съм потресен! Да работиш в съда и да предложиш подкуп на полицаи. Каква смелост само, е чак толкова да си забравил, че и ти трябва да спазваш правила в тази държава е или лудост или нетрезвеност. Или като си шеф в Темида ти е позволено всичко, утре можеш да убиеш и какво пак ли ще избягаш. Това според мен е брутално, безскруполно и наказуемо. Тъй като подобни хора са заплаха за обществото и твърде лош пример трябва да понесат наказание, и както в повечето цивилизовани страни – да лежат в затвор. Считат се за богопомазани и по-защитени, и в пряк и в преносен смисъл, от всички останали граждани в България, сякаш са накакви нечовеци, на които света им е длъжен, че са направили гаф. И представете си ние плащаме заплатата на въпросната служителка от данъците си. Евала се вика на това!!! С интерс ще следя случая, защото искам да знам кой ще понесе отговорност за тази скандална случка, дали ще има наказани или всичко ще бъде забравено и ще станем отново свидетели на добре познатата практика. Щом си властимащ – моментално си недосегаем.... Надявам се в този случай да не бъде така и прокуратурата да си свърши работата. Скандалната служителка на Висшия съдебен съвет, която бе арестувана в Слънчев бряг, вече е освободена срещу гаранция от 300 лв. На служителката са повдигнати обвинения за опит за подкуп на длъжностно лице и за отказ да даде проба за алкохол.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
-
Като част от съпътстващата програма на МТИ "Културен туризъм" бе представена книгата на популярния журналист и общественик от Вели...
-
На 22 януари 2026 г. под тепетата се проведе конкурса “Супермодел Пловдив” 2026, който събра на едно място мода, амбиция и блясък. Тазгодиш...
-
През месец април ще се проведе престижното събитие Best of Bulgaria – Glam and Business Awards, което отличава най-успешните, вдъхновяващи и...


















